Зная, че около вас има немалко хора, на които им харесва да бъдат в позицията на жертва, така че да ги съжаляват другите. По този начин те живеят на гърба на милостинята и човешкото състрадание. Забележете обаче Вартимей. Исус го пита: "Какво искаш?" Интересен въпрос към слепец, нали? Не е ли очевидно какво може да иска един слепец? Очевидно не! Защото, както и днес, така и тогава е имало много хора, на които просто им харесва даден начин на живот, например, харесва им живота на подаяние. Ако им предложиш нещо друго, те просто няма да го приемат.
Христос знае какво пита! Той мъдро проверява сърцето на Вартимей. Дали наистина същият иска пълна промяна на начина си на живот, или само едно козметично закърпване, поредна милостиня. Дали ще продължава да стои край пътя, за да събужда жалост у хората? И вижте, отговора на слепеца: „Да прогледна, Учителю!“ (Марк 10:51). Честен въпрос и честен отговор. Да, Господи, искам съвсем нов живот. Искам да изляза от тази тъмнина, искам пълна промяна. Ето защо Вартимей продължи да вика, дори когато хората около него се опитаха да му затворят устата. Той разбираше, че само Исус притежава онова, което истински му липсва. Исус е единственият му шанс за пълна промяна и той не иска да го пропусне. Милостиня може да даде всеки, но нов живот – кой, освен Него? И Вартимей продължи да вика още по-силно, защото не искаше да пропусне минаващият край него Исус – единствената му надежда за нов живот.
Какво правим ние, когато се окажем край пътя на живота? Отпускаме пасивно ръце и се окайваме, или може би фаталистки се съгласяваме, че това е орисията ни, или търсим промяната като Вартимей, който осъзнава, че сега не е време за отчаяние и оплакване, а искане и търсене? Помислете и за това: какво правим тогава, когато сме тръгнали към Бога за изцеление, а някой около нас започва да ни внушава да млъкнем, да спрем, да останем там където сме и просто да си траем?
Всеки път, когато някой се съгласи да се довери на Бога и тръгне към Него за промяна и изцеление, ще има пречки. Ще има хора, които да ни раздумват и спират. Ще се намерят грижи, които да ни отвлекат и неща, които да ни пречат, дори на физическо ниво, като при Закхей, например, ниският му ръст беше пречка да види Исус. Но желанието му да види Исус се оказа по-голямо от препятствията, и той се качи на дървото. Вартимей също не позволи на тълпата да го спре, защото в крайна сметка не тълпата, а той имаше нужда от изцелението на Исус. Затова, каквото и да застава между теб и Бога, между теб и възможността за промяна и изцеление, възможността да напреднеш в своето духовно пътуване с Исус, не позволявай нищо да те спира, но мисли за себе си и своята нужда от Бога. Бори се за живота си, докато го намериш в Исус.
Разказват за един интересен случай от живота на Айнщайн, който показва, как е преследвал целта си докрай дори в най-елементарните ситуации. Веднъж, докато учел в Принстънския университет, потърсил кламер, но в целия офис намерил само един, който бил крив, негоден за използване. Решил да го изправи. Докато търсел начин да направи това, открил цяло чекмедже с чисто нови кламери. Но вместо да захвърли кривия, той взел един от новите и започнал по него да изправя кривия. Колегата му, който наблюдавал всичко това, стоял и се чудел на акъла му. Айнщайн отговорил: „След като съм си поставил цел, трудно може нещо или някой да ме отвлече“. Дали християните са такива по отношение на своето следване за Христос и израстване в новия си живот в Исус. Да не позволяваме нищо и никой да ни отвлече от траекторията на целта ни, дори това да бъде семейството ни!
Вартимей успя! Той не позволи нито един глас да заглуши гласа на неговата собствена нужда от Исус и получи изцелението, от което се нуждаеше. Той получи нови очи, защото потърси и се довери на Исус, въпреки натиска на другите и страха от отхвърляне. В крайна сметка вярата го изведе на пътя. Вяра, която преди всичко бе поставена твърдо в Исус, обещания Месия. Множеството говореше за „Исус от Назарет“, а Вартимей извика: „Исусе, Сине Давидов.“ Този просяк беше слял, но видя в Исус Сина на Давид, обещания Месия, за Когото още пророците говореха, че ще дойде и отвори очите на слепи. И Вартимей положи вярата си в Него, той поставя вярата си в Исус, не за който мълвяха и си въобразяваха хората, а в Исус, така както е разкрит в Писанието, защото само Този Исус има силата да осигури необходимото изцеление и ново начало в живота ни.
Историята с Вартимей много силно акцентира върху това къде трябва да е положена вярата ни, когато търсим промяна и изцеление, било на душата или тялото. Не е достатъчно просто да копнееш и да търсиш помощ. Когато си изпаднал в беда, освен да търсиш помощ, трябва да знаеш още къде да я потърсиш. В противен случай, търсенето на помощ, може да се обърне за теб в още по-голяма беда и мъка. Вартимей разпозна в Исус Онзи, Който може да му даде изцеление. Съзря Го с очите на вярата. Онзи, Който може да превръща тъмнината в светлина и сляпото око да вижда, и да обърне и изведе живота му край пътя, в живот на и по пътя. И въпреки скептицизма на хората отстрани, Вартимей извика с вяра към Исус за милост и невъзможното се случи! Живият Бог наистина е изпитана помощ в беда, както е написал още Давид.
Това може да се случи и с нас. Бог е силен да промени обстоятелствата и в нашия живот, още днес. Ако си дошъл при Него с определена тежест в сърцето си, или нужда, ти можеш да излезеш напълно преобразен. Само се обърни към Христос с вяра, и ще станеш свидетел на промяната и съживлението, което Бог ще извърши, като при Вартимей. Забележете как започва историята с този слепец и как завършва – в началото е никому ненужен, отхвърлен и седнал в праха край пътя, сега е изправен и върви заедно с всички по пътя. Той дори хвърли горната си дреха, която служеше за постилане и събиране на монети, защото повече не му беше нужна. Така той буквално и символично напусна миналото, остави своя стар начин на живот, за да се придвижи напред в новият път.
Не можеш да вървиш напред и да си оставаш на същото място и положение, в което си бил. Вартимей остави всичко и тръгна след Исус, защото ако искаш да вървиш напред, не е достатъчно да преживееш само една моментна промяна, моментно изцеление, а да бъдеш в постоянна близост с Изцелителя. И когато говорим за това, виждаме още един впечатляващ момент от историята с Вартимей, разкрит в края на стих 52. Той използва Божия дар, за да служи на Него – нови очи за нов живот. По-късно Павел ще напомни това и на вярващите в Рим, и то ще се превърне в опорна точка на практическото християнско богословие: да не предоставяме повече своите телесни части на греха, но да служим с тях на Онзи, Който ни е освободил от робството на греха.
В лицето на Вартимей, Писанието ни предоставя нагледен пример как Божият дар се използва за Божия слава. Божият дар се обръща в ученичество! Някои библейски учени допускат, че Марк споменава името на Вартимей ,защото е познат християнин в Ранната Църква. Този прозрял слепец наистина е посветил зрението и живота си на Онзи, Който го е спасил, на Онзи, Който го е изправил и поставил на пътя не само с нови очи, но и ново сърце.
Как и за какво използваме ние Божиите дарове в нашия живот? Когато измолим от Бога промяна и възстановяване, в каквато и да е област от живота ни – дали става дума за здраве, пари, работа или нещо друго, за какво после използваме това, с което Бог ни снабдява? Къде е Вартимей днес, в обществото ни, в църквата ни? Може ли да видиш и разпознаеш Вартимей в самия себе си? Вартимей, който макар и край пътя, не губи надежда. Който макар и край пътя, не си губи времето в оплакване и обвинения, но иска и търси промяна на живота си. Вартимей, който ясно вижда нуждата си и знае Кой може да му помогне. И отива при Него с вяра и смелост, макар и целият свят да е застанал срещу този негов избор да се довери на Исус. Той преодолява гласа на тълпата, за да удовлетвори гласа на неговия собствен живот, който се нуждае от Бога. И най-вече, Вартимей, който освен изцелението, иска час по-скоро да свърже живота си със Самия Изцелител. Вартимей, който като получава новите си очи, служи с тях на Онзи, Който му ги дава. Каквато обич и съзнание откриваме в Ранната Църква, отразено много ярко в думите и живота на християните тогава, и каквото трябва да бъде и днес в думите и живота на всеки от нас, който е получил от Бога благодат и милост за душата и тялото си – да служим с това, което имаме на Онзи, Който ни го дава, както казва Писанието в Римл 11 - „защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин!“ (Римл 11:36)
Първата част на статията можете да прочетете тук.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите