Петък, 18.10.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си," Захария 7:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато мюсюлманин срещне любовта на Христос

Main Pic
Публикувана: 23.01.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 753
Коментари: 0
Фарадж е на 12 години, когато баща му, който е мюсюлманин, напуска дома им в Ню Йорк, като го отвежда в Палестина, за да преоткрие корените си. Но колкото повече се моли и практикува обредите на исляма, толкова повече младият човек се съмнява.
 
 „Ако се молите на Аллах, и не виждате никакъв отговор от него, тогава трябва да си зададете въпроса дали някой слуша или отговаря на тази молитва.“ В стремежа си да познава Аллах, Фарадж расте разочарован и ядосан.  „Много бях ядосан“, разказва той във видео, озаглавено „Пътят до Исус“, „защото ние дойдохме в Израел като семейство, изминавайки толкова път от Америка до Близкия изток, но Бог, който дойдох да опозная, въобще не ми отговаряше.“
 
Фарадж се запознал със съседите, които живеели на втория етаж в тяхната сграда. Те били евангелски християни. Той ги наблюдавал и забелязал, че те имат радост и мир, докато той нямал нищо? Така изминали 18 месеца в търсене на истината, която Фарадж определя като „криза в търсене на самоличността“. „Бях обучаван да стана добър мюсюлманин, но исляма, който открих, ме шокира,“ казва Фарадж.  „Вместо да намеря Бога на исляма, аз открих Исус.“
 
Съседите от горния етаж се усмихвали много. Били щастливи. Показвали му любов. Фарадж виждал образа на техния Бог, изписан на лицата им и това го притеснявало. Един ден той започнал да спори с бащата на християнското семейство, който бил сляп. Фарадж го конфронтирал с въпроса: „Защо Исус не те излекува, ако е истински Бог?“ Човекът му обяснил всичко, което Исус е направил за него. Говорили си четири часа. Фаррадж бил заинтригуван, но не бил готов да се откаже от вярата, в която бил възпитаван.
 
Няколко седмици по-късно семейството го поканило в Макдоналдс, но имало  уловка: първо отивали на църква. Попитали го дали ще дойде ли с тях? Фарадж се съгласил. В църквата наблюдавал как всички щастливи християни издигат ръцете си и прославят Бога, пеейки на някого, когото истински познавали. Той бил шокиран да види, че тези хора са щастливи и наистина живи в Исус. Но тогава в ума му прозвучали тежките предупреждения срещу изоставянето на исляма. Знаел какво го очаква, ако се отрече. Той бил привлечен от светлината, но в душата му имало борба.
 
Фарадж излязал от църквата и отишъл да се помоли, принасяйки своите ислямски молитви. Не се почувствал никак добре. Той разказва: „Когато опиташ нещо толкова сладко и след това вкусиш нещо толкова горчиво, горчивият вкус става още по-горчив. Така се случи и след тази молитва. В този момент бях толкова ядосан. Завърших молитвите си на колене, със сълзи, които се търкаляха по лицето ми. Изрекох думите: Който и да си, независимо дали си Богът на Корана, аз Те моля да направиш нещо, защото се чувствам изгубен. Опитвам се да си върша работата, а не се получава. Опитвам се да се държа за исляма със зъби и нокти, но без резултат.“ Той продължил молитвата си с думите: „Но ако Исус е истинският Бог, който  прави тези хора щастливи, аз съм готов да повярвам, и да приема истината. Готов съм да Го намеря.“
 
На следващия ден, Фарадж отишъл, за да говори със слепия християнин от втория етаж. Той се опитал да му каже, че иска да стане християнин, но страхът не му позволявал да  произнесе думата „християнин“. В продължение на 40 минути, той се опитвал, но можел само да произнесе звука „х“. Накрая съседът му казал, че трябва да си тръгне, но ако иска да вземе решение за Христос, трябва да го направи незабавно.
 
Фарадж събрал цялата си сила, съсредоточил енергията си и изрекъл думите: „Искам да стана християнин“.
Два дни по-късно в определеното време, Фаррадж приел Исус в сърцето си и се родил отново. Чувството било неописуемо.
„Буквално исках да скоча, да крещя, да крещя от радост“, казва той. „Не исках християните да мислят, че съм луд. Буквално трябваше да сдържам духа си. Бях свободен. Лицето ми се промени напълно. Животът ми се промени.“
 
Когато родителите му открили истината три години по-късно, те не били никак щастливи. Бащата довел семейството си далеч от „покварения“ Бруклин в родината си, за да върне сина си към корените в исляма. Вместо това, синът му станал „неверник“ и „богопротивник“. В онази част от света, където убийствата на честта са обичайно явление за онези членове от семейството, които се отричат от исляма, реакцията на бащата била сдържана. Той просто се отрекъл от сина си.
 
Фарадж изгубил семейството си, приятелите си и културната си идентичност. Останал на улицата.
„Никак не е лесно, защото ако беше лесно, досега всички мюсюлмани щяха да са приели Исус и тогава целият свят щеше да е различен“, пояснява Фарадж. „Това, което мога да кажа със сигурност, е, че този процес си струва битката. Семейството ми се отрече от мен, моите хора и култура ми обърнаха гръб. Загубих всичко, което познавах и обичах. Ако нямах истински Спасител, щях да си загубя ума или щях да се самоубия."
 
Но Фарадж имал мощен Спасител, който щял да се погрижи за него чрез Своя народ, църквата. Днес, Фарадж ръководи служение, което има за цел да насърчава мюсюлманите, които се борят като него.
 
„Има Един, който ми дава сила,“ казва той.
 
Източник: CBN News
Превод: Петя Зарева
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg