начало > Християнски живот > Как да преборим греха на безпокойството?

Как да преборим греха на безпокойството?

Публикувана: 03.02.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1313
Коментари: 0

Сподели

"Не се притеснявайте!" Популярен израз, който чуваме навсякъде днес. Тези от нас, които са по-склонни към безпокойство, бързо започват да се притесняват, и това е видно от поведението им. Едва ли има човек, който да не знае какво е усещането. Всеки се притеснява за нещо. Някои не спят по цели нощи заради проблеми, които не могат да решат. Други „изпускат парата“, когато са твърде претоварени и всяко малко нещо започва да им се струва непреодолимо. Притеснението се проявява по най-различни начини: губите търпение бързо или губите чувството си за съпричастност към другите.

Дали това притеснение не е причинено от факта, че не изпълняваме наставленията на Христос „да търсим първо Неговото царство“? Ако отделяхме повече време, за да общуваме с Исус и Неговото слово, дали тогава щяхме да престанем да се притесняваме?! Ако мислех само за Божието царство, тогава тревогата нямаше да е проблем. Разбира се, тези, които търсят Божието царство над всички останали неща, не се грижат за прозаични неща, като храна, напитки и дрехи (както казва Исус в Проповедта на планината). И да, да търсим царството на Бога е първата стъпка в борбата с надигащото се в сърцето ни безпокойство.

Но ние ще търсим първо Царството едва след като сме били потърсени от Царя на царете. Основната причина за безпокойството не се свежда толкова до неправилни приоритети. Тя по-скоро е свързана с нашата вяра, която е поставена на грешна основа. Това означава, че не сме успели да разберем правилно Евангелието на Бога, който е достоен за нашето доверие. Така че ние обикновено се тревожим, когато нашата връзка с Бога е отслабена и времето ни, прекарвано с Него е намаляло. Тогава моите проблеми започват да ми се струват непосилни. Тревожа се, защото виждането ми за Бога се е изкривило. Проблемът бива решен, когато виждането ми за Бога стане отново нормално чрез общуване с Него и словото Му.

„Вижте небесните птици!“ каза Исус. „Бог им дава храна, макар те да не работят и не печелят нищо“. Това не е едно просто сравнение, нито пък Христос иска да ни приравни с животните. Идеята е да ни покаже, че ние сме „венецът на творението“ и колко повече Бог ще се погрижи за нас. Този пример е същността на Евангелието. Бог дава незаслужена милост на врабчетата. Той благославя птиците, без да имат някакви заслуги. Божията благодат и милост са подарени на нас, човеците. Всичко, което имаме, идва от Божията ръка. Спасението принадлежи на Господ. И мощният Бог, който ни спаси, е любящият Отец, който се грижи за нас всяка минута.

Когато разсъждаваме върху Евангелието на нашия безценен Спасител, който дава всичко от себе си за недостойни грешници като нас, тогава можем да бъдем уверени, че нашата ценност в Божиите очи не се променя в зависимост от нашите постижения. Нашата стойност не се измерва с това, което правим за Бог, но с това, което Бог е направил за нас.

Това е Бог Отец, който изпрати Единствения Си Син на кръста, без да заслужаваме.

Това е Бог Син, който доброволно взе плът, живя сред хората и умря на наше място.

Това е Бог Дух, който подтиква сърцата ни, за да се завърнем към скъпоценното общение с нашия Създател.

Именно тези скъпоценни действия на Бога ни придават ценност. В тези трудни времена ние, които сме част от Божието царство трябва да си припомним къде е нашето истинско гражданство и каква е нашата истинска идентичност. Безпокойството се поражда в сърцата ни, когато забравяме Евангелието на Божията благодат към нас, грешните хора, които не заслужаваме Божията милост. Неразбирането на Евангелието е това, което ни кара да отклоним погледа си от Божието царство и да забравим кои сме в Христос.

Ние сме съединени с Христос, ние сме част от скъпоценното семейство на Царя на царете и нищо не трябва да ни тревожи.

Източник: Charisma News

Превод: Петя Зарева

Сподели: