начало > Общество > Християните и Брекзит

Християните и Брекзит

Публикувана: 03.02.2019
Автор: Джонатан Тейм
Прочетена: 798
Коментари: 0

Сподели

Когато си мисля за Брекзит, размишлявам за разделянето на племената на Израел в Стария завет. Израел започна от семейството на Авраам, но по-късно се формира нация, съставена от 12 племена. След избавлението от Египет, някои племена искаха да се заселят от „погрешната“ страна на Йордан (Числа 32). Направен бе компромис и Моисей позволи на Рувим, Гад и половината племе от Манасия да останат на изток от реката, при условие, че военните им мъже участват в битките, докато цялата земя на Ханаан не бъде завладяна. Около 300 години по-късно, една жестокост от страна на вениаминците накара другите 11-те племена да воюват срещу тях и почти ги изтребиха (Съдии 20). Дванадесетте племена продължиха да се държат заедно, докато Ровоам, внукът на цар Давид, отхвърли исканията на народа да облекчи бремето на принудителен труд, който баща му Соломон беше наложил. От този ден насетне нацията бе разделена на Северното царство Израил (10 племена) и царството на Юда (другите две племена).

Какво общо имат тези събития? Всяко от тях представлява конфликт, воден от различни интереси, което породи напрежение между лоялността към племето и верността към нацията. От 2016 година насам, народът на Британия е разделен на две. Причината не е класа или богатство, нито политическата левица или десницата, а въпросът за членството в ЕС. Всяко страна от спора има свое собствено мнение относно ЕС, негативите и ползите от членството, характера на Брекзит и къде се крият бъдещите икономически и политически надежди. Проблемът е, че този спор заплашва да ни обезличи като британци. Той ни прави уязвими.

Относно онези, които подкрепят Брекзит, да, те спечелиха референдума, но ако са честни, ще знаят, че напускането на ЕС ще означава много разходи в краткосрочен план поне. Те се надяват да бъдат компенсирани от предимствата на политическата и икономическа свобода в дългосрочен план. Те трябва да работят усърдно, за да ги минимализират. И когато тези разходи започнат да тежат, не трябва да обвиняват онези, които искат да останат в ЕС, за договарянето на лоша сделка. Без съмнение по-добра сделка би могла да бъде договорена, но тя винаги ще бъде ограничена заради действителността около ирландската граница. Няма перфектен начин да измъкнем Британия от 40 години целенасочена европейска интеграция без много компромиси.

Когато църквата в Новия завет е застрашена от разделение по въпроса дали последователите на Исус трябва да се подчиняват на закона на Моисей, бе свикан Първият събор в Ерусалим (Деяния 15) и апостолите направиха компромисно споразумение. Резултатът бе обявен в писмен вид, а след това Юда и Сила, които вероятно са били противници на Павел и Варнава в спора, отидоха с тях в Антиохия, за да обяснят решението си и да помогнат на църквата, състояща се от езичници, да приложи новата практика. Те не останаха просто да седят удобно в Ерусалим, след като спечелиха дебата в очакване всички останали да носят последствията.

В дългосрочен план е по-важно да живеем в работна демокрация, отколкото Великобритания да остане в ЕС. Ако се опитаме да осуетим решението на референдума, независимо от всички несъвършенства на кампанията, то това ще подкопае демокрацията ни по опасен начин. Великобритания може да бъде успешна нация в или извън ЕС. Въпреки че ще има значителни загуби първоначално, всички трябва да работят усилено, за да се направи най-доброто. Това не е краят на света, ако напуснем ЕС. Не трябва да обвиняваме привържениците на Брекзит за тяхното решение. Това е цената да живееш в демокрация. В началото бях убеден, че Британия трябва да работи за много необходимата реформа на ЕС. Въпреки това през последните месеци осъзнах, че най-важното е, Великобритания да остане обединена като нация и нашите демократични институции да оцелеят през този период на трудни изпитания.

Виждам една дълбока библейска концепция в Брекзит. Тя е вкоренена в мандата на Сътворението, при който хората поеха отговорност за тази невероятна планета. Тя е разработена по начина, по който Бог формира социалните и политически институции на древния Израил в Мойсеевия закон. Най-важният елемент е, че народът на Израел избра свои собствени лидери и съдии. Също така и църквите в Новия завет избраха собствени лидери – и в двата случая те трябваше да живеят с последствията, независимо дали са добри или лоши. Така че концепцията е, че Бог иска човешките същества да се самоуправляват както лично, така и корпоративно. Грехът е бунт срещу Божието управление. Изкупление означава да се научим как да управляваме себе си под Неговото милостиво господство. Като носим отговорност за решенията си, с течение на времето откриваме кое е добре и кое не в нашия живот, семейства, църкви, организации, предприятия и особено държавата.

Не бих искал тези токсични спорове около Брекзит да се задълбочават, така че когато става въпрос за вземане на страни, да се стремим да укрепим нашето чувство за единство като нация, за да възстановим доверието и да работим за преодоляване на разделението в обществото. Ще постигнем това с много молитва за нашето правителство и национални лидери, както Господ ни съветва в Неговото слово.

Източник: "Евангелски фокус"

Превод: Петя Зарева

Сподели: