Уважаеми читатели, споделяме с вас официалната позиция на Общността на реформираните заветни църкви относно Проекта за Национална стратегия за децата 2019-2030 година. Пълният текст на Стратегията можете да прочетете
тук.
Идеологически презумпции, които предопределят подхода на цялата Национална стратегия за децата:
-
Държавата е водещата обществена институция, която трябва и може да решава всички въпроси относно всички деца. Стратегията възлага на държавата пълната власт да дефинира, налага и контролира единствено „правилните“ и еднакви за всички начини за хранене и здравословен живот, жилищна площ, игра, здравеопазване, образование, сексуалност, ценности, наказание, възпитане, психологически подходи и др., свързани с децата. Под това прозират и следващите две презумпции.
-
Всички дейности, свързани с отглеждане на деца, е най-добре да се планират и управляват централно от безлична бюрокрация и да се налагат репресивно отгоре-надолу върху семействата.
-
Всички деца, семейства и общности са еднакви (или трябва да станат такива) в социално, културно, религиозно, философско, физическо и психологическо отношение.
-
Семейството не е най-добрата среда за децата. Официално заявена цел на Стратегията е колкото е възможно повече (ако може всички) деца още от раждането си да бъдат отглеждани в институции от рода на ясли и детски градини. Същевременно като фундаментален принцип на стратегията е обявен „най-добрият интерес на детето“. Следователно презумпцията на авторите е, че да се възпитава и отглежда в семейство не е в най-добрия интерес на детето.
-
Всички деца са в риск. Всички родители са потенциални насилници, некомпетентни и неспособни да действат в най-добрия интерес на детето. Това е видно в стратегическите цели за информационна свързаност, набюдение и активно следене, за да бъдат търсени и докладвани проблеми във всяко семейство.
Противоречия:
-
Първото и според нас основно противоречие в презумпциите на стратегията е противоречието с християнството. Абсолютна презумпция в цялото Писание е, че отговорността и контролът върху отглеждането, обучението и възпитанието на децата са възложени на родителите, а не на държавата. Разбира се, властта на родителите е ограничена в широките рамки на общото законодателство за защита на живота и собствеността на всички граждани от криминални престъпления. (Битие 18:19, Второзаконие 6:6-7, 11:19, Притчи 22:6, 1 Тимотей 3:4 и 3:12, Ефесяни 6:1, Второзаконие 5:16)
-
Стратегията е в безумно противоречие и с естествената житейска логика и история. Децата се раждат в семейства и родителите са най-мотивираните и способни хора за осигуряването на тяхното добруване. Колко чиновници биха дали живота си за нашите деца? В какво състояние са децата под държавна грижа към момента?
-
Стратегията противоречи на Конституцията и международните документи за правата на човека. Чл. 47. от Конституцията на РБ в съгласие с Библията гласи, че: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“. Стратегията не предлага подпомагане, а тотален контрол върху родителите и така е в пряко нарушение на Конституцията.
-
Документът е в противоречие с правната логика. Основни правни принципи са презумпцията за невинност и правото на справедлив процес и защита. В Стратегията тези принципи са обърнати с главата надолу. Родителите са считани за виновни по подразбиране и са длъжни да доказват своята невинност. Агенцията за закрила на детето първо наказва и после разследва и доказва (ако се наложи). Дори и по анонимен сигнал за насилие детето незабавно трябва да бъде изведено от семейството. Никой не носи отговорност за погрешно предприети мерки за закрила. Кой и как ще възстанови моралните и физически щети, нанесени от социалните служби? Дефинициите за „насилие“, „здравословно“, „щастие“ и други основни понятия, според които ще бъдат контролирани семействата, са разтегливи и подлежащи на всякаква интерпретация, в противоречие на правните принципи за конкретика и измеримост на престъпленията, като телесна повреда, изнасилване и т.н., за които и в момента има достатъчно ясен НК.
-
Съществува противоречие с научните принципи. Има безброй психологически школи, теории за възпитанието и за здравословното хранене и начин на живот, които често са в противоречие едни с други и се променят с времето. Държавата няма на разположение единна и авторитетна научна обосновка, за да наложи която и да е една от тези теории на всички. Следователно изборът в Стратегията е изцяло политически и финансово мотивиран.
-
На Стратегията не ѝ липсват и вътрешни противоречия. Постулира се пълна забрана на всякакво насилие и принуда спрямо децата, като планира да обезпечи изпълнението на забраната, прилагайки именно форма на насилие спрямо семейството.
-
Една от главните цели на Стратегията е деинституционализация, но друга главна цел е точно обратната – всички деца да бъдат обхванати от институции за отглеждане на деца извън семейството – детски градини и ясли.
Заключение
„Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове“ (Матей 7:16).
Няма да ни стигне време, а и не е необходимо да навлизаме в детайли в плановете на държавата за семействата ни. Достатъчно е да осветлим философската основа, върху която е построена цялата Стратегия. Тя е антисемейна, антихристиянска, тоталитарна и античовешка. Каквото и да бъде постоено върху тази погрешна основа, то може да бъде единствено и само зло.
Затова сме убедени, че Проектът за национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. трябва да бъде напълно отхвърлен.
Смятаме, че трябва да се върви в посока на децентрализация и оттегляне на държавата от въпросите за грижите, отглеждането, възпитанието и обучението на деца и поемане на все по-голяма отговорност и самоуправление от семейството и местните общности и църкви – посока точно обратна на предлаганата Стратегия.
Източник: Общност на реформирани заветни църкви в България
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите