Събота, 14.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир." Псалм 37:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

За изкушението на безсмислените битки

Main Pic
Публикувана: 14.02.2019
Автор: п-р Момчил Петров
Прочетена: 891
Коментари: 0
Иронията на българския 14 февруари е съвпадането на две църковни традиции. Когато преминат през призмата на консумеризма и съвременния маркетинг, в наши дни те са изпълнени с нова енергия. И в двата случая историческият контекст пренебрежимо влияе върху съвременното съдържание на празника.
 
Фригийският мъченик от III век, св. Трифон, по неведоми пътища се свързва с лозите и виното. Комично е, че архаичната дума за посечен – "зарязан", "зарезан", е възприемана във връзка с характерната за късната зима обработка на лозовите култури. Още по - непроследима е връзката на историческия светец Валентин с празника. Тя е толкова несигурна, че през 1969 година  Католическата църква премахва 14 февруари от официалния си календар в опит да отстрани някои от митологичните чествания.
 
В последните години с удивление наблюдавам разгарящия се спор между „българския“ и „западния“ празник. Наистина е проява на особена параноя да възприемаш традициите, свързани с романтичната любов, като заплаха за традициите, свързани със зарязването на лозето. За всеки непредубеден е видно, че биха могли безпрепятствено да се допълват. Дали сме склонни да признаем, че фокусът върху романтично прекараната вечер, води до значително по-умерена консумация на вино?
 
На 14 февруари единственото изкушение за българския християнин е да гледа свъсено как някои хора се забавляват, празнувайки два празника, които не са особено смислени. Ако изобщо можем да кажем нещо за този лишен от всякаква сериозност ден, то е колко неподходящо е християнското благочестие да се изразява в кисело неодобрение към незначителни неща. Подвеждащо е, когато се опитваме да бъдем сериозни по несериозни теми. 
 
Ако някой има дар да изобличава сърцата на грешниците, вярвам, че изобличението трябва да бъде по повод истинските грехове. Вместо този рядък дар, много по-често се случва личното неудовлетворение да се иразява в критичност и осъдителност към хора, които няма как да приемат подобно поведение. Удивителен е примерът на апостол Павел, който дълбоко се възмущаваше от характерното за Атина идолопоклонство, докато чакаше Сила и Тимотей да пристигнат в града ( Деяния 17:15-16). Именно защото възмущението му беше духовно, той намери сред хилядите идоли един що-годе смислен надпис, за да изгради върху него послание, с което истински да даде шанс на атиняните да го чуят (Деяния 17:23). И наистина някои го чуха (Деяния 17:34). Същият апостол Павел учи, че „за чистите всичко е чисто“(Тит 1:15). 
 
Вярвам, че християните трябва да се отнасят с великодушие към неизбежната суета  към празници, като тези на 14 февруари. Ние би трябвало да разбираме нуждата от час безгрижие, един миг откъсване от нерешимите проблеми във взаимоотношения, финансови нужди и житейски страхове. Християните е редно да проявяват емпатия и към желанието на хората от интимност, нуждата от успешна и искрена връзка, която прозира зад наивния етос на Свети Валентин. Ако животът на хората е доминиран от греха и лъжливите надежди на този свят, причината за това е далеч по-дълбока от безобидни празници, лишени от особен смисъл. Празници като Трифон Зарезан и Свети Валентин са повод за взаимоотношения, приятелства, разговори, разкриване на лични истории. За всичко това осъдителното смръщено неодобрение затваря врати. 
 
Един високопоставен юдеин се обърна към Исус с думите „Учителю благи“ (Лука 18:18). Макар Исус да коригира твърде ласкателното обръщение, зад думите на началника стои истинското впечатление, което Исус е оставял. Той беше благ, Той беше достъпен, покрай него човек се чувстваше добре. Неговата поява не предвещаваше смълчаване на радостната глъчка, не предполагаше замръзване в престорен ред, не караше хората да се чувстват неудобно. Напротив, божествеността в Исус се изразяваше в това, че Той беше неустоимо привлекателен именно за хората, които имаше от какво истински да се срамуват.
 
Мисля, че част от този дар е, умението да подбираме каузите си. Ние, получилите достъп до Божието слово и цялостен мироглед, с основание виждаме повърхностния и суетен характер на много от радостите и утехите в този свят. Въпрос на мъдрост е да дадем приоритет на достъпа си до хората около нас, на тяхното доверие и увереност в нашата пълноценност и превъзходно умение да бъдем свестни колеги, съседи, съграждани и приятели, вместо да се впускаме в културни войни по всеки повод. Откровението и посланието, на което сме настойници, изисква с него да достигаме до сърцевината на проблемите, вместо да го хабим за спорове върху дребни теми. Нашият дар е на примирение и любов, и този дар би трябвало да ни прави способни на една искрена усмивка по повод светски празници като Свети Валентин и Трифон Зарезан.
 
Християните могат да бъдат успешни само когато са благи, великодушни и мъдро приемащи.
 
Свети Валентин и Трифон Зарезан е, усмихнете се. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg