начало > Християнски живот > Невидима опасност

Невидима опасност

Публикувана: 17.02.2019
Автор: Джим Денисън
Прочетена: 1603
Коментари: 0

Сподели

Има една стара история за скорпион и жаба, които се срещнали на брега на потока. Скорпионът помолил жабата да го пренесе на гърба си, за да преплуват до другия бряг. „Откъде да знам, че няма да ме ужилиш?“ запитала жабата. Скорпионът казал: „Защото ако го направя, и аз ще умра.“ Жабата била удовлетворена от получения отговор, така че заплувала през потока със скорпиона на гърба си. Междувременно скорпионът ужилил жабата. Когато започнала да потъва, знаейки, че и двамата ще се удавят, жабата попитала: „Защо го направи?“ Скорпионът отговорил: „Това е моето естество."

Живеем в свят на залязващи ценности. Преименуването на реалността не променя реалността. Онова, което привържениците на разпуснатия живот наричат „сексуална революция, Библията нарича „грях“. Мери Еберщад заявява колко опустошителна е тази „революция“ за жените, семействата, възрастните хора и жертвите на порнографията, както и болестите, предавани по полов път. „Смъртта с достойнство“ си е смърт. Онова, което в нацистка Германия, наричат „окончателно решение“, днес наричаме „Холокост“. В Израел го наричат „Shoah“, което означава "катастрофа". Евфемизмите са полезни при анестезиране към реалността. Но когато пациентът се събуди, болката се завръща.

На всеки четири години Националното разузнаване на САЩ изготвя документ, наречен Национална стратегия за разузнаване. „Вашингтон Поуст“ изброява 3 предупреждения, които са сред 10-те най-големи истини от въпросния доклад:

Напредъкът в нано-и био-технологиите има потенциал да представлява значителна заплаха за интересите и сигурността на САЩ.
Въпреки нарастващото осъзнаване на кибернетичните заплахи и подобряването на кибернетичната защита, почти всички информационни, комуникационни мрежи и системи ще бъдат изложени на риск за години наред.
Много противници продължават да преследват възможността да причиняване на катастрофални щети на американските интереси чрез придобиването и използването на оръжия за масово унищожение.

Само защото не виждаме опасността да идва, това не я прави по-малко опасна. По-често случаят е точно обратен.

В Естир глава 3 четем за отказа на Мардохей да се поклони на Аман (ст. 5) и в резултат на това научаваме за отмъстителния план на последния за „унищожаване на всички евреи“ (ст. 6). Но Аман не действа незабавно. Всъщност нужни са няколко години, за да приведе своя план в действие (ср. Естир 2:16 и 3:7). През цялото това време, царица Естир и нейните хора живеят относително безопасно в Персия.

Планът на еврейските власти да екзекутират Исус е първо частен заговор, преди да стане публична стратегия (Йоан 11:53). Учениците не са имали представа, че Юда се е съгласил да предаде Исус (Йоан 13:21-30).

Адмирал Ямамото предложил да бомбардират Пърл Харбър 11 месеца преди да се проведе нападението. Ръководителят на атентатите от 11 септември, 2001 година представил плана си на Осама бин Ладен пет години преди атаките.

Една от заблудите на живота в информационната епоха е митът, че имаме цялата информация, от която се нуждаем. Нашите мобилни устройства постоянно се обновяват с нова информация. Ние знаем повече за това, което се случва, отколкото когато и да било преди. Подобно „дигитално всезнание“ може да бъде чудесен инструмент за отчетност и прозрачност. Но това може да бъде и голямо изкушение да се чувстваме самодостатъчни. В свят, където Божията Промисъл действа сред човеци със свободна воля (вж. Яков 1:13-16), бъдещето е невъзможно да се предскаже. Просто не можем да знаем какво ще изберат хората или какви ще бъдат последствията от избора им.

Въпреки това, Бог не е обвързан от времето, както сме ние. Той вижда „бъдещето“, както ние виждаме „настоящето“. Фактът, че Той вижда това, което ние избираме да правим, не означава, че Той прави нашите избори вместо нас. Но вечното всезнание на нашия Отец означава, че той може да „знае края от самото начало, от древността, нещата, които още не са станали (Исаия 46:16). Това означава, че Той може да ни поведе „в пътеките на правдата заради името Си“ (Псалми 23:3). Това означава, че можем да Му се доверим за това, което не знаем за утрешния ден, защото Бог ни обича.

Нашата „прогресивна“ култура напредва все по-далеч от Бога. Затова не е изненадващо, че толкова много ни липсва мирът. Ето защо християните трябва да изповядват „Божият мир, който надминава всяко проумяване“ (Филипяните 4:7).

Готови ли сте да споделите Божия мир с някого днес? Единствено децата на Бога го притежават и са отговорни да го споделят с хората около тях, като им свиделстват за жертвата на Христос, който е Източникът на истинския мир.

Източник: Crosswalk.com

Превод: Петя Зарева

Сподели: