Четвъртък, 12.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме." Йоан 16:22

OnLine
RSS Facebook Twitter

Дела трябват, а не думи!

Main Pic
Публикувана: 18.02.2019
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 703
Коментари: 0
"Дела трябват, а не думи!" Слова, които звучат толкова актуално. Сигурно защото са изречени от един незабравим Дякон, който после е наречен и Апостол.
 
За мен си остава Дякон, защото животът му е непрекъснато служение. Вярата му е подплатена с дела, които говорят толкова силно, че дори и да не беше изрекъл или написал нито дума, делото му доказва призванието на цялото му съществуване.
 
Неслучайно "дякон" означава "слуга". Левски живее и умира като слуга на народа. Всичко, което е изрекъл и направил, остава пример за подражание. Във време, когато националното предателство е ежедневие, дякони като Левски са нужни повече от всякога. Такива, които не се блазнят от пари, слава, богатство и титли, защото са почерпили от библейския идеал. Категоричен е, че, ако борбата му успее, в крайна сметка "Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!"
 
Възхищавам се на вярата му, с която служи, без да очаква награда. Знаел е колко е измамно човешкото сърце и е бил сигурен, че само неговата служба няма да е достатъчна, затова заявява: "Всичко се състои в нашите задружни сили."
 
Обичам неговата искреност, както и смирението му. Не се е самозабравил, нито се е смятал за безгрешен или недостижим. Затова признава и призовава: "За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
 
Не се заблуждава какъв ще бъде крайният резултат от служението му. Не заблуждава и останалите, когато ги мотивира да дадат всичко себе си за свободата: "Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови."
 
Вярва в бъдещето, макар да не е напълно убеден, че и той ще участва в него, но въпреки това дава важни напътствия, които са толкова актуални, сякаш са написани от наш съвременник с чисто сърце и благородни, несебични мотиви: "Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи."
 
Апостолът си остава единствен. Не е искал да го наричат така. Ценен е, защото идеалът му сякаш остава недостижим, но не и невъзможен. Реалист е. Обича жертвено като Спасителя. Явно е, че се е учил от Него. Първо се е научил и чак след това е тръгнал да обучава и другите. Заключението ми е простичко, но толкова категорично и ясно: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."
 
Аз пък си припомням думите на Христос: "Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно. Но ако умре, дава много плод" (Йоан 12:24 ). Примерът на Дякон Левски е заразителен. Сега остава всички българи, които му се възхищават, да започнат да следват делата му, а не само да цитират думите му два пъти в годината. Тези думи касаят преди всичко мен...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg