Петък, 26.04.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост!" Числа 6:25

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво разкриват нашите оплаквания?

Main Pic
Публикувана: 24.02.2019
Автор: Ан Петерсън
Прочетена: 639
Коментари: 0

Колко недоволни християни познавате? Библията насърчава християните да търсят първо Небесното царство, а апостол Павел свидетелства, че се е научил да бъде доволен при всички обстоятелства. Сам Господ Исус Христос нямаше къде глава да подслони, но никъде в Новия завет не четем да се е оплаквал. Съвременните християни обаче изглежда имат много поводи и причини да го правят.

Какво се крие зад нашите оплаквания? Какво разкриват те за онова, което се намира в нашето сърце? Ще дадем няколко примера от живота и ще се постараем да ги обясним с онова, което Божието слово говори.

  1. Раздразнение. Колко пъти се оплакваме, че определни хора "ни дразнят" или "ни лазят по нервите" и съответно ние поясняваме, че трудно ги търпим и нямаме никакво намерение да ги слушаме и даже да общуваме с тях. Ако това се налага, се стараем да ги избягваме. Не е ли това наше оплакване основано на гордостта, която се таи дълбоко в сърцето ни? Подобно поведение от наша страна говори, че ние гледаме на хората отвисоко и изпитваме непоносимост към техните недостатъци. Следващият път, когато някой човек ви подразни с поведението си, спомнете си за примера на Господ Исус Христос в Йоан 13 глава: "После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата."
  2. Нетърпение. Християните се молят и очакват Бог да отговаря на молитвите им. Обикновено те се позовават на обещанията, оставени в Библията, но там никъде не е посочен краен срок. Когато онова, което искаме и очакваме, не "идва", почваме да реагираме с нетърпение, което се изявява в оплакване. Когато проявяваме нетърпение, на практика ние изразяваме недоверие в Бога и непознаване на Неговия характер. Тогава е добре да си напомним какво ни съветва Библията, например в Галатяни 5:25: "Ако по Духа живеем, нека по Духа и да ходим."Какво означава това? Следващият път, когато споделяме с някого проблемите си и трябва да споменем, че още очакваме отговор на някоя наша молитва, можем да поясним, че разчитаме на Божията промисъл и факта, че Той знае кое е най-добре за нас и ще ни го даде в правилния момент.
  3. Неприязън. Понякога дори и Бог да отговори на молитвата ни, ние пак сме недоволни, защото не е било според нашите очаквания или конкретни искания. Обикновено подобно чувство се корени в нашата неприязън, основана на непростителност към определени хора. Много лесно е да си дадем сметка дали въпросната неприязън си е отишла при поредна среща с дадените хора. Може да се запитаме: "Способен ли съм да благодаря на Бога за този човек, дори и да ме е онеправдал?" В подобен случай е добре да си напомним стиха от 1 Солунци 5:17: "За всичко благодарете, зашото това е Божията воля за вас в Христа Исуса." Неприязънта никога няма да си отиде, ако не простим и не благодарим. Ако Бог е простил на нас, Той очаква и ние да прощаваме на нашите ближни.
  4. Сравняване с другите. Когато хората около нас живеят по същия стандарт, нещата обикновено са наред. Когато обаче някой от близките или околните надвиши нашия социален статус, сме склонни да се сравняваме и даже да обвиняваме, укорявайки ближните в неправедни средства за благоуспяване. Обикновено коренът на проблема е неблагодарност към Бога за онова, което е дал на нас самите. В такива случаи е добре да цитираме на самите себе си Филипяни 4:11-12: "Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност." Ако сме благодарни на Бога, ние признаваме, че Той е суверен и дава на всеки, както Му е угодно.
  5. Смятаме, че животът е несправедлив. Сигурно помните примера в живота на Йосиф от Стария завет, който беше хвърлен в затвора по обвинение, което беше лъжливо и несправедливо. Дори и тогава Библията обяснява, че Бог беше с него и му даде сили да издържи. В Новия завет апостол Петър съветва следното в 1 Петър 2:20: "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога." Ако страдаме справедливо, вината си е наша. Ако не сме виновни, тогава ще се предоставим в Божиите ръце, Той да ни защити, както постъпи с Йосиф.

Ако се съобразяваме с този свят и искаме да приличаме на него, тогава е неизбежно всички неща, изброени по-горе да се проявяват в живота ни, но те имат своите дълбоки корени и обяснение. Единствено когато се преобразяваме според образа на Христос и се стремим да вършим Неговата воля, ще можем да продължаваме напред със задоволството, че се оприличаваме на нашия Спасител, който ни е изкупил със скъпата цена на Собствената Си жертва.

Източник: Crosswalk

Превод: Петя Зарева

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg