Събота, 14.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир." Псалм 37:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

Христос те познава по име!

Main Pic
Публикувана: 25.02.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 2071
Коментари: 0
Скъпи читатели,
Представяме ви едно насърчаващо семейство – Влади и Катя Райчинови.
През ноември и декември 2018 г. Влади пишеше редовно репортажи в „Евангелски вестник“ от митингите срещу проектозакона за вероизповеданията. Работи като преводач от английски език на художествена и богословска литература. Сътрудничи с издателства като „Нов човек“, CLC, „Мисия Възможност“, „Труд“, „Вакон“ и други. Член е на Съюза на българските журналисти, автор на статии и част от редколегията на вестник „Зорница“. Председател на Българско евангелско дружество, което издава в. „Зорница“. Служи в пастирския екип на Първа баптистка църква (София). Заместник-председател на Обединени евангелски църкви в България. 
Със съпругата му Катя имат четиригодишна дъщеря. Катя умее да каже „добра дума на уморения“, както казва Словото. Преди време тя изнесе интересна проповед за библейската героиня Сара. Сега, в месеца на любовта, се обръщаме към тях със специално послание. 
 
ЕВ: „Когато е давано на едно сърце, то се изпълва и препълва и започва да дава на другите“ – това казваш, Влади, в интервю за Българското национално радио. Когато сърцето на Отец докосне сърцето на един земен баща, се случват чудеса, не е ли така? Какво е за теб бащинството? 
 
Влади Райчинов: Привилегия да бъда родител имам от само някакви си две години. Недостатъчно, за да претендирам за велики открития. Няколко неща обаче вече съм научил. 
 
Преди всичко, перспективата ти за живота се обръща диаметрално. Егоистичното планиране на всекидневието се заменя от напълно различни емоции и страхове. Защитено ли е детето ми? Кога идва времето ѝ за сън? Щастлива и спокойна ли е? Внезапно всички семейни планове се завъртат около нова личност у дома. Себичността се измества от себеотрицание. Заживяваш за другиго. И то с наслада, топлота и радост. 
 
Същевременно с това започваш далеч по-пълноценно да си даваш сметка и за Божията обич към теб. Във Второзаконие 32 глава има записана една песен на Мойсей, в която той нарича Създателя с думата „Баща“. Възможно е този шести стих да е най-древният библейски пример за отъждествяването на Бога с родител (наред с 8:5 и 14:1). Впоследствие други старозаветни автори като Исая, Осия, Еремия, Малахия, Давид също ще прибягват до връзката между баща и дете, за да онагледяват Божията грижа, любов и ревност към нас. 
 
Такава връзка е изключително лична. Тя е белязана от близост, доверие, привързаност, почтителност, зачитане, дълбочина. Детето е уязвимо и доверчиво, а родителят е този, който подсигурява препитанието, обезпечава сигурността, гарантира бъдещето, подпечатва идентичността. Вижте 10-11 стихове от песента на Мойсей. Бащата там издига огради около детето, бди над мира му, пази го като зеницата на окото си, а сетне го избутва от гнездото, кръжи над него, разпростира крилата си и отново го подема нагоре. Каква дълбока и красива образност на Божието родителство спрямо мене! (А това е едва петата книга в Писанието!) 
 
Всички тези неща у себе си съзирам едва в наченки. Тепърва има като баща да се уча на достойнство, безкористност, грижовност, бдителност, мъжество, самообладание, енергичност, визионерство, храброст. Приключението едва започва. 
 
ЕВ: „Децата от институциите имат нужда от контакти и приятелства. Вярваме, че чрез доброволчески труд обществото ни може да стане по-добро. Вярвам, че доброволческата култура е признак за гражданско общество.“ Това пак са твои думи, Влади. Защо е така според вас?
 
Влади Райчинов: Основният житейски урок, който заучава едно институционализирано дете, е този: „Някой е решил да не ме обича.“ Изоставянето на невръстни новородени е сред най-тежките грехове на нашето общество. Решението да прекъснеш родителската връзка и да хвърлиш детето си в ръцете на държавата запечатва у него усещания за незначителност, малоценност, нищожност. Цял живот това дете расте с убеждението, че някой там не го иска. 
 
Затова казвам, че тежкият ни обществен грях спрямо изоставените деца може да се изкупи едва тогава, когато се научим да им подаваме обратния сигнал – че в действителност има кой да ги обича, че някой иска да ги познава по име, че са значими личности със свое достойнство, че могат да се развият нормално и да оставят стойностен отпечатък. 
 
И не, тук не говоря да организираме благотворителни кампании. Децата в институции нямат нужда от подаяния и дрешки втора ръка. Те имат нужда от християни приятели, които да ги зачитат и съпровождат в житейския път. Имат нужда от християни приемни родители, които да ги обгръщат с топлота, обич, приемане. Имат нужда от християнски семейства, които да ги осиновяват и да им вдъхват бъдеще и надежда. 
 
Що се отнася до доброволческата култура, с радост мога да кажа, че съзирам поколение от млади хора около мен, които с всеотдайност и обич са готови да излизат от зоната си на комфорт, да протягат ръка към нуждаещия се, да се включват в стойностни кампании и смислени каузи, да жертват време, сили и средства за ближния. В недрата на църквата растат нови вълни деца, тийнейджъри и младежи, които са истинската надежда на обществото ни. Именно те ще променят България. 
 
ЕВ: Вие редовно участвате в Молитвената седмица на ОЕЦ през януари, в която се включват вярващи от различни църкви в София. Как мислите, възможно ли е тази седмица да се разрасне в цяла България?
 
Катя Райчинова: Възможно е, разбира се, и би било чудесно, ако тази инициатива обхване повече градове и села. Знаем, че молитвата радва Божието сърце, а Словото на много места ни насърчава да общуваме с небесния ни Баща и да се застъпваме за тези, които минават през трудни моменти. 
 
Възхищавам се на вярващите в Южна Корея, които отиват в църквата още в шест часа сутринта, за да се помолят преди работния ден. Зная, че в някои градове пастирите редовно се събират заедно и се молят за града си, както е във Варна например, което е чудесна инициатива. 
 
Влади Райчинов: Въпросът не е толкова в конкретната молитвена седмица, колкото в положителния инстинкт на евангелските вярващи да обединяват гласовете си в молитва. Независимо от доктриналните различия, деноминационните заглавия и пъстрите хвалебно-молитвени жанрове, помежду ни има едно споделено убеждение – че пред престола на Бога всички ние имаме еднакъв достъп през Христовия кръст. 
 
През септември 2018 г. християни от всякакви протестантски вероизповедания се струпаха в Пловдив за ден на обща молитва и братолюбие. Признавам си, че в личен план ми костваше усилия да прекрача извън зоната си на удобство и да се гмурна в такава неуютна за навиците ми обстановка. Стилистиката на молитвения живот в моята деноминация е с различен регистър. В същото време обаче усещането за духовна единност, за солидна 500-годишна евангелска идентичност, за споделена визия, за съучастие в нещо историческо за България – всичко това превърна събранието в изключително красив празник. 
 
В отговор на въпроса ти, регионалните молитви от тази инициатива продължават с пълна сила, а догодина се замисля още едно такова национално събиране. За мен това е прекрасна новина за живота на евангелските църкви в България. Осезаемо е, че споделяме общо чувство за съдбовно, библейски основано единство отвъд деноминационните прегради. И то е именно на основата на молитвената връзка с Бога.  
 
ЕВ: Радваме се, че има все повече общи молитви за нашата Родина, подкрепени от много деноминации в цялата страна. Влади, дълбоко бях докосната от една твоя статия, в която пишеше как ни сближиха митингите – нас, вярващи, от различни църкви. Сега няма митинги, но обмисляте ли с пастирите дали да нямаме примерно общи агапе вечери или други инициативи, за да общуваме и да се опознаваме по-добре?
 
Влади Райчинов: Както каза Катя, през последните четиринайсет години варненски пастири от всякакви деноминации се срещат всеки вторник сутрин за молитва. Излизат на една полянка в кв. Аспарухово, от която целият град се вижда като на длан, и един по един се застъпват пред Престола на благодатта за избавлението на погиващи грешници, за единството на Христовата църква, за израстването на вярващите, за мъдрост и далновидност у управниците, за бъдещето на България. 
 
После отиват в един квартален търговски център и хапват супа заедно. На това общение се спояват приятелства, гради се доверие, наливат се основите за междуцърковно сътрудничество, укрепва се общата стабилност на евангелската църква.  
 
ЕВ: От Асоциация „Общество и ценности“ споделиха, че за миналите осем години, откакто организират Седмицата на брака и семейството, семействата у нас са нараснали с 35 на сто. Това не е ли обнадеждаваща статистика?
 
Влади Райчинов: Обнадеждаваща е дотолкова, доколкото това съдейства за здравината на обществото. Мандатът на Бога към хората е да се женят, да се плодят и да завладяват планетата, грижейки се за нея и пазейки я. Това е Неговата заповед към всички хора независимо дали се имат за вярващи или живеят еманципирано от Него. В такъв смисъл е насърчителна статистиката, че по-голям процент българи са прегърнали библейската доктрина за ценността на брака между един мъж и една жена, че са се посветили да сключат брак и да си бъдат взаимно верни. Това е добро и угодно на Бога. И определено спомага за благоденствието на народа ни. 
 
От друга страна обаче Христовата църква е натоварена с по-дълбока ценност. Преди всичко останало тя трябва да сочи към Христос. Този свят страда от едно жестоко вътрешно напрежение – напукан, нацепен, начупен от щетите на Грехопадението, той има отчаяна нужда от надежда. „Цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега“, пише апостол Павел до една група вярващи в Рим. 
 
А къде е отговорът? Със сигурност възстановяването на библейския образ на брака е част от разрешението. Но има и още. Прекрасната повест, която църквата е натоварена да разказва на този свят, концентрира цялото внимание върху изкупителната смърт и възкресението на Христос. Само в Него има надежда за стенанията и мъченията на света. 
 
В може би най-силния си текст, посветен на семейните отношения (Ефесяни 5:21-6:4), апостол Павел нарича брака „голяма тайна“ и мотивира любовта и уважението между мъжа и жената с два аргумента: първоначалния план на Бога (5:31) и крайното намерение на Бога (5:32). Смисълът на брака е както да сочи назад към Адам и Ева, така и да сочи напред към Христос и Църквата. Ако спрем само с първото и се ограничим до радостта от тези 35% повече семейства, ние всъщност отстъпваме от отговорността да благовестваме за Христос. 
 
Нека да празнуваме, че Седмицата на брака влияе на обществото. Но нека успоредно с това да насочваме погледа на българите към онзи бъдещ брак и към младоженеца Христос. Той трябва да е в сърцевината на всяко наше повествование. 
 
ЕВ: Катя, ти си сътрудник на организацията Young Life. Нашият вестник публикува интервю с теб на тази тема, защото работата с младите хора е особено важна и в България, и по целия свят. Мисията на тази организация е да инвестира в личността и развитието на тийнейджъри, които още не познават Христос. Това според вас не е ли модел, който може да се следва и от други организации?
 
Катя Райчинова: Често казваме, че младите хора са бъдещето на църквата. Но за да бъдат такива, те трябва да станат първо нейното настояще. Понякога обаче църквите ни, за да се предпазят от влиянието на света, стават доста затворени в себе си и трудно приемат младите хора, които още не познават Христос. Очакваме от тях да са примерни и „послушни“, сякаш не отчитаме колко трудна е тази възраст. Упрекваме ги, че живеят без авторитети, което е вярно, но не е тяхна вина. 
 
За да достигнем до тях, трябва да ги срещнем, както казваме в Young Life, „на тяхна територия“. Да прекарваме време с тях и ги приемаме такива, каквито са. Молитвата ми е все повече християни и църковни общества в България да подават ръка на юношите, като проявяват към тях онази незаслужена милост, която са приели от Спасителя.
 
ЕВ: Какво бихте пожелали на нашите читатели – и от Словото, и от вашето творчество, –което да ги окрили... 
 
Катя Райчинова: Поздравявам вашите читатели с един от любимите ми стихове от Библията – Софония 3:17: „Господ Бог твой, който е всред тебе, Силният ще те спаси. Ще се развесели за тебе с радост. Ще те милва в любовта си. Ще се весели за тебе с песни.“ 
 
Влади Райчинов: Един от любимите ми стихове е в Наум 1:7: „Господ е добър. Крепост е в ден на бедствие. И познава онези, които уповават на Него.“ В този текст долавям три неща. Първо, целият характер на Бога е обобщен с думата „добър“. Това ми вдъхва спокойствие и ме окрилява. Мога да разчитам на Него. Второ, мога да намеря защита в Бога. Текстът го определя като „крепост“. Колко ценно е да знам къде се намира моята сигурност, къде е закотвена моята надежда! И трето, Той ме познава. Тук се дефинира и моята идентичност. Щом Той знае кой съм, щом моето име е в Неговото съзнание, аз няма от какво да се терзая. 
 
Пожелавам на читателите на „Евангелски вестник“ да опознават Бога като добър и като крепост и да се уповават, че Той ги познава лично и дълбоко. 
 
 
Разговора води: Лъчезара Йосифова
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg