Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

„Оскарите“ и нуждата от значимост

Main Pic
Публикувана: 25.02.2019
Автор: Джим Денисън
Прочетена: 1021
Коментари: 0
За поредна година в блестящи тоалети и с приповдигнато настроение представители на филмовия бизнес споделиха незабравими емоции около раздаването на наградите „Оскар“. За  наградените събитието е било паметно, но след година „обикновените“ хора едва ли ще помнят кои са били тазгодишните носители на престижните отличия.
 
Какво се случва, ако ни вълнува успехът в този свят? Ако отхвърлим свръхестественото и вечността, единствената призма, с която ще гледаме на света, ще бъде физическата реалност. А тя не може да види отвъд себе си. Подобно на розови очила, които превръщат всичко в розово, онова, което виждаме, ще е всичко, което мислим, че съществува. В резултат мнозина живеят за момента и за отличия от настоящето, защото за тях, това е всичко, което има смисъл. Но този материалистичен, себичен начин на живот не е достатъчен за душите ни.
 
Деветима лауреати на наградите „Оскар“ се самоубиват, въпреки успеха и славата. Пишейки за списание „Ню Йорк Таймс“, дипломираният в Харвард, автор Чарлс Дюхиг отбелязва, че много от  възпитаниците на престижния университет, са „богати, успешни и нещастни“. Един от тях споделя: „Ако прекарваш по 12 часа на ден, вършейки работа, която мразиш, в един момент няма значение колко голяма е заплатата ти“. Мнозина са на мнение, че работата им не си струва изтощителните усилия, които влагат в нея.
 
Говорейки за грехопадението, Клайв Ст. Луис отбелязва: „Сатана внуши на нашите предци идеята, че могат да бъдат като Бога – да бъдат свои собствени господари – да постигнат някакво щастие за себе си извън Бога, независимо от Бога. В резултат на този безнадежден опит е налице почти всичко, което наблюдаваме в човешката история – богатство, бедност, амбиция, война, проституция, класи, империи, робство – дългата ужасна история на човека, който се опитва да намери щастие без Бога“.
 
Децата на Бога също са изкушени да живеят за настоящето, като забравят за вечния живот. Учениците на Исус избягаха, за да спасят живота си, като изоставиха своя Господ в Гетсиманската градина. Анания и Сапфира излъгаха за истинската стойност на тяхното дарение, за да получат признанието на християнската общност (Деяния 5:1–11). Петър прояви лицемерие, правейки компромис с християните юдеи за сметка на християните от езичниците в Антиохия (Галатяни 2:11–14).
 
В тази връзка Франсис Шефър пише: „Вярвам, че в дългосрочен план, плуралистичният секуларизъм е по-смъртоносна отрова от преследването срещу християните“. Когато се стремим да служим на света, вместо на нашия Господ, ние също се проваляме. Ние губим това, което е отличително за нашата вяра и не успяваме да привлечем мнозина към Христос в нашия свят, който погива.
 
Историкът Кристофър Хенри Доусън заявява: „Процесът на секуларизация не произтича от загубата на вяра, а от загубата на социален интерес в света на вярата. Тогава идва моментът, в който хората чувстват, че религията е без значение за човека и че обществото като такова няма нищо общо с истините на вярата.“
 
Временният успех не гарантира значимост. Така наречените приятели на Йов правеха заключения за живота му, водени от обстоятелствата (Йов 22) и срещнаха гнева на Бога (Йов 42:7–9). Дългият живот също не гарантира значимост. Йосиф живя по-малко от всеки от братята си (Битие 50:26), но чий живот беше по-значим? Вчерашният ден е история. Утрешният е загадка. Остава само днес. Ако днес търсим Божието царство и Неговата правда, и градим с материали, които имат вечна стойност, тогава можем да бъдем спокойни за нашата значимост в очите на Бога и на околните.
 
Източник: Christian Headlines
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg