начало > Общество > За свободата, идеала и българската идентичност

За свободата, идеала и българската идентичност

Публикувана: 02.03.2019
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1600
Коментари: 0

Сподели

“Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там” (Изход 13:3).

Свободата съществува само докато в човешкото съзнание има силна и категорична опозиция на робството. Никой не може да съхрани свободата на хората, които жадуват за „сигурността и реда“, които са характерни за живота на роба.

“Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук” (Числа 11:5).

Да си българин означава да се отъждествиш така, че да бъдеш еманципиран от „Великата сила“. Съвременната българска нация е родена в еманципацията от „рум милета“, православния християнски народ в Османската империя. Ако българите се бяха отдали на някаква източна, балканска идентичност, просто днес българската нация нямаше да съществува.

Съвременната българската държавност също е изградена на еманципацията от източната „Велика сила“. Идеалът на българската национална революция за „демократска република“ е пълна противоположност на Руската и Османската империи. Либералната Търновска конституция е еманация на този идеал. В десетилетието, следващо Освобождението, оцелелите български революционери водят жестока и рискована борба, именно за еманципация на българската държава от Руската империя.

Впрочем трите десетилетия от Освобождението до Балканската война са фантастични за развитието на България. Младата държава надминава освободилите се половин век преди нея Сърбия и Гърция, именно защото се изгражда като относително свободна и модерна страна, далеч от източния образец на патриархални политически и икономически отношения, който е характерен за Гърция и Сърбия през 19-и век. Българите градят цивилизация от западен тип и резултатите са налице.

Днес е на мода удивителното недоразумение да се търси българската идентичност в някакъв източен, евроазийски контекст. Цялото Българско възраждане и модерната Българска държавност са реализирани точно като опозиция и в борба с този модел.

Ще бъде много тъжно, ако 3 март се превръща в ежегодна демонстрация на невежеството и мракобесието. Националният празник може да бъде само празнуване на българския възрожденски идеал и възстановената българска самостоятелност.

Ако се доверяваме на Бога за битките, които е спечелил за нас, ще Му вярваме и за онези битки, които ни предстоят. В крайна сметка именно Божият Син Исус Христос е моделът за истинска свобода, която започва отвътре - навън и не зависи от обстоятелствата, защото първо касае духа.

Свободата е платена с цена, която не подлежи на измерване. Свободата струва. Ако не я ценя, рискувам да я загубя.

Сподели: