начало > Християнски живот > Духовната дисциплина - решение на сърцето

Духовната дисциплина - решение на сърцето

Публикувана: 04.03.2019
Автор: п-р Теодор Опренов
Прочетена: 1456
Коментари: 0

Сподели

Данаил е пример за мъж с одобрен духовен характер. Той беше човек с дълбока, духовна дисциплина. Това е видно от книгата Данаил 1:8,9,17. Библията ни казва, че Данаил е юноша, отведен в робство на 800-900 км разстояние от дома си. Цар Навуходоносор подбра и отдели най-перспективните учени млади хора от народите, които бе покорил, за да ги превъзпита и използва за благото на Вавилонската империя. Това означаваше духовна асимилация, компромис с вярата, с връзката с онзи Бог, в Когото евреите вярват. Данаил можеше да успее и да се издигне във водовъртежа на политическата власт на най-великата империя по онова време – това означаваше власт, пари и удоволствия.

„Но Данаил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни. А Бог направи така, че Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на евнусите.“ Думите в стих 8 са определящи: „Данаил реши в сърцето си”. Той планира предварително да бъде дисциплиниран, верен и да не допусне компромис. Когато четем за живота на този млад мъж, описан в останалата част на книгата Данаил, можем да заключим, че той не би променил решението си, каквото и да му костваше. Готов беше да пожертва живота си. В отговор Бог направи така, че Данаил да получи предразположението на онези, от които зависеше това

Данаил реши в сърцето си да бъде дисциплиниран – духовно и физически. Да не пие алкохол, да не яде от „изрядните” (месни и според някои богослови - храни, които са били и предмет на окултни практики, като част от приготовлението им), а да се храни само със зеленчуци и да пие вода. Бог предразположи сърцето на онези, от които зависеше. Онзи, който вложи в сърцето на Данаил дисциплина, проправи пътя и за спазването ѝ.

Бог не би поискал от нас неща, които не бихме могли да спазим. И не би поискал от нас неща, от които да няма полза, и то огромна полза. Дисциплината, която Бог влага, на свой ред ни поставя в положение да бъдем полезни на Бога и на хората около нас по един изключителен начин: „А на тези четири юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънища." Данаил беше мъж с желязна духовна дисциплина, а името му означава "Бог е съдия". Същият този мъж:

щеше да поволияе на развитието и духовната култура на цяла една империя;
щеше да предсказва събития и да има видения за дълбоки истини, свързани с бъдещето на Вавилон; с бъдещето на Божия народ Израел и с бъдещето на света – дори и нашето бъдеще. Не търсете предсказанията при Маите. Те са в уникалната книга, наречена Библия, ако човек може да ги проумее; и всичко това беше свързано първоначално с дисциплина в това да се въздържи от изискана храна и от алкохолно питие;
щеше да оцелее, заедно с приятелите си в огнената пещ, трябваше първо да реши в сърцето си да устои на това да не си хапва свинско;
щеше да застане против обоготворяването на Навуходоносор, и щеше да види затварянето на уста на лъвове, трябваше първо да реши в сърцето си да се ограничи до студена водаю
щеше да види с очите си бъдещето на цивилизацията, трябваше първо да се довери на Бога, и първо да реши в сърцето си, че със зеленчуци човек може да бъде по-здрав от всякога

Ако искаш да видиш Бог в действие, както никога досега, трябва да имаш духовна и физическа дисциплина, да отложиш задоволството във всяка област от живота си.ТОВА Е РЕШЕНИЕ НА СЪРЦЕТО! В Притчи 4:23 ни се казва повече от всичко да пазим сърцето си, защото от него са изворите на живота. Дисциплината е въпрос на решение със сърцето. Ще направим още едно уточнение: Това е възможно чрез Божия Свети Дух! Захария 4:6 пояснява: „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите.“ Бог предразположи сърцето, той даде сила на Данаил. Той беше с него в ямата на лъвовете.

Никой от нас не е достатъчно силен, за да бъде духовно дисциплиниран сам за себе си. Но Бог не ни е оставил сами – Той ни е предоставил на разположение Своя Свети Дух. Ако позволим Той да ни изпълва, ще бъдем истински дисциплинирани. Духовната дисциплина – молитва, четене на Словото, пост, жертване са все неща, които изискват дисциплина. Заедно с постоянството в труд, вършене на добро и устояване на страната на правдата – всички те са много полезни. Ние обаче не вършим тези неща заради самите тях, а заради резултатите от тяхното вършене, заради онова „отложено доволство”, онази награда, заради която сме готови да чакаме и да проявим дисциплина, за да я видим в пълнота. Първата стъпка, обаче е наша - решение на сърцето, в синхрон с Божия глас и готовност за следване каквото и да ни коства, готовност за „отлагане на доволството.”

Как да вземаме такива решения и как да ги изпълняваме в живота си? Ричард Фостър предлага следното определение в неговата книга „Тържеството на дисциплината”: „Духовната дисциплина е способността да чуеш Божия глас във всяка област от живота си и способността да последваш този глас.” Толкова е просто. Ние обичаме да усложняваме нещата, но урокът е прост за разбиране. Да осигуриш достатъчно време, тишина и място в живота си, за да чуеш Божия глас, да усетиш насоката, в която те тласка във всяка област от живота и да Го последваш, въпреки мързела, страха, неудобството или нежеланието за следване.

Битката в живота ни ще продължи. Всеки ден се изправяме пред най-различни задължения, свързани с хора, които могат да изстискат и последната капка енергия от нас. Ще се изправим пред изкушенията на плътта и живота, ще се изправим пред неприятни, но важни потребности. И ще трябва да изберем: Дисциплина с помощта на Светия дух, или "нес-кафе съществуване", с огромна доза самосъжаление и списък от причини "кой ни е виновен". Дисциплината на Исус – дори и под сянката на кръста се свеждаше до думите: „Не моята воля да бъде, но твоята, Отче“ Лука 22:39-43.

Сподели: