Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Осми март: денят, в който комунизмът посегна на църквата

Main Pic
Публикувана: 07.03.2019
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 3159
Коментари: 0
В началото на лято 1948-о официално писмо от Дирекция по вероизповеданията е изпратено до Георги Димитров. В него се препоръчва „да се вземат всички предпазни мерки, за да не допуска религиозни фанатици да се превръщат в пета колона на империалистическия лагер“. Впоследствие са арестувани председателят на ОЕЦ Никола Михайлов и ръководителят на най-голямата протестантска деноминация Георги Чернев, председател на СЕПЦ. Малко след това са задържани Митко Матеев, Иван Ангелов и Георги Васов от Баптисткия съюз, Харалан Попов и Ладин Попов от СЕПЦ, Янко Иванов от ЕМЦ. 
 
Междувременно задържаните пастири нямат никакъв контакт с близките си и са подложени на нечовешки изтезания. В случая с п-р Чернев стават свидетели на изтезания и заплахи към сина му Вениамин. След като първата група задържани пастири са пречупени и дават възможност на репресивните органи да изградят цялостна идея за обвинението, започват арести на останалите водещи пастири от ОЕЦ – Васил Зяпков, Трифон Димитров, Ламбри Мишков, Гаврил Цветанов. Задържани са още десетки пастири и водещи активисти на евангелските църкви. Впоследствие те са използвани като свидетели.
 
Политбюро на ЦК на БКП решава да се организира един централен процес срещу ръководителите на протестантските деноминации и членовете на УС на ОЕЦ, който да бъде открит и с широк пропаганден отзвук. След това е решено да има четири по-дискретни закрити процеса, на които да бъдат разгромени отделните вероизповедания. В решението буквално се казва: „Основният момент в обвинителния акт трябва да бъде политическото обвинение в шпионаж, изменничество и предателство на обвиняемите“.
 
На 25 февруари 1949 година започва Процесът, а присъдите са издадени на 8 март. Ръководителите на четирите деноминации членове на ОЕЦ Васил Зяпков, Янко Иванов, Георги Чернев и Никола Михайлов са осъдени на доживотен затвор. Ламбри Мишков, Георги Васов, Харалан Попов и Здравко Безлов са осъдени на по 15 години затвор. Йончо Дрянов, Иван Ангелов и Захари Райчев на 10 години, Митко Матеев на 6 години, Ладин Попов на 5 години и Ангел Динов на една година. Присъдите са придружени с огромни глоби, които практически означават конфискация на имуществото. Самите обвинения са смехотворни, защото сведенията, които „шпионите“ са предавали, са от най-общ характер. Не е налице никаква организирана конспиративна дейност извън естествените контакти и очакваната симпатия на пастирите към западната демокрация като обществен ред.
 
През същата година следва Втори пастирски процес, проведен при закрити врати. Още 10 пастири са осъдени на различни срокове затвор между една и десет години. Определено можем да твърдим, че процесът напълно постига целите си, а именно:  В страната се въдворява смазващ страх срещу верските общности. Приет е репресивен Закон за вероизповеданията, отварящ широко врата за безпрепятствена държавна намеса и тотален контрол върху църквите, който не среща никаква съпротива. Протестантската общност, уверено нараснала в годините след Втората световна война, е смазана и дезинтегрирана. Осъдените пастири и техните семейства изпадат в изолация, възцарява се атмосфера на недоверие и страх.
 
Вероизповеданията са оглавени от хора, назначени от властта, ползващи се с нейното доверие, а на свой ред това предизвиква недоверие в искрените вярващи. Водачите на евангелските църкви са опозорени. Макар и изтръгнати с нечовешки изтезания, самопризнанията са поднесени като добре режисирано шоу на открития процес. Съединените щати и западните им съюзници са представени като зловещи конспиратори, които с недостойни средства се опитват да препятстват развитието на България. Процесът допълнително увеличава изолацията на България от свободния свят, налагайки виждането, че западните страни са заплаха за българското общество, а репресивните органи имат неоспорим повод да се намесват грубо във всяко съществуващо взаимоотношение с хора и институции отвъд Желязната завеса.
 
Вярата в Бога изчезва от публичното пространство, заменена от вулгарни комунистически ритуали и неоезическа псевдо духовност. Трябва да признаем, че няколко поколения българи бяха възпитани в налаган от държавните институции – училище, университети, работна среда, официална пропаганда войнстващ атеизъм. Погромът на българският протестантизъм посредством Пастирския процес е част от пречупването на българската нация от тоталитарния социализъм. Изглежда че тридесет години след неговия край, нанесените рани продължават да определят значима част от настоящето. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg