Събота, 19.10.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен." Лука 16:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пей хвала!

Main Pic
Публикувана: 10.03.2019
Автор: Иван Станчев
Прочетена: 541
Коментари: 0
Колко хубаво е, че наред с другите знайни и незнайни празници, днес имаме радостта да празнуваме и Празника на евангелската песен!
 
Бог е Творецът на вселената и е възможно, докато е създавал планетите и звездите, да си е тананикал прекрасни мелодии.  Допускам, че шедьовърът на неговите музикални творби е бил създаден, докато е изработвал Земята. Разбира се, не без съдействието на Неговите хористи -  ангелите. На нас сега може да ни се струва леко смешно, даже богохулно да си представяме Бог да си пее. Обаче, нали когато сме ползвали услугите на майстор-дърводелец или фаянсаджия, сме забелязали, че когато го оставим да работи на спокойствие, често се случва човекът да си подсвирква или тананика. Свидетели сме дори как таксиметровият шофьор си тактува на волана в ритъма на песента по радиото. Защо тогава Бог, върховният Създател, да не пее, докато работи?
 
Може и да не искаме да си го признаем, но ние, хората, сме изключително музикални същества. Имаме нужда. Жаждата за музика е много дълбоко вкоренена в нас. Защо ли? Защото приличаме на нашия Творец! Всички малки деца пеят песнички в детската градина и това винаги ни трогва до умиление. В един момент обаче децата порастват и хоп - изведнъж ставаме прекалено сериозни и „зрели“ за такива глуповати неща. Оставяме музиката за професионалистите, за хората с музикално образование. В църквата също понякога битуват такива мнения: „Аз нямам такава дарба“ – казваме си, „нека хористите и музикантите от хвалебната група да се занимават с това!“ Колко много грешим с подобно отношение! 
 
Талантът действително е важен, но несравнимо по-важен е духът на поклонението. „Бог е Дух“, казва сам Исус, „и истинските поклонници трябва да се покланят в дух и истина“. В Библията имаме много случаи на чудеса, извършени точно с такъв истински дух на хваление и поклонение с песни.  Достатъчно е да си припомним случая с Павел и Сила в затвора. Пребити с тояги, унижени и измъчени, те пяха с благодарност на Господа. Резултатът: покаянието на тъмничния стражар и семейството му.
 
Без помощта на Божия Дух нашите песни са само думи. Даже и текстът, колкото и вдъхновен да изглежда понякога, звучи фалшиво, с гръмки думи и е по-скоро пожелателен, отколкото отговарящ на истината. Авторите на евангелските химни не са ги писали, седнали на меки и удобни столчета в църквата. Те често са ги изстрадвали. Песните са били отражение на преживяното от тях – обикновено разтърсващо събитие или съдбовно обстоятелство в живота им. Когато Джордж Мейтсън бил изоставен от годеницата си, защото зрението му е отслабвало прогресивно, а тя не желаела да бъде съпруга на слепец, се раждат думите от прочутата песен: „О Любов, която никога няма да ме изоставиш, на Теб поверявам изнурената си душа…“
 
А какво да кажем за оркестъра на потъващия „Титаник“? Всички знаем, че песента, с която тези достойни хора са приключили репертоара си, и живота си, е бил химнът „По-близо до Тебе, Боже мой!“ Когато нашият дух е угнетен, точно тогава в сълзите ни се оглеждат ангелите и ни помагат да издигнем глас в прослава на Този, на Когото дължим всичко.
 
Щастлив съм, че Бог ме е благословил със семейство, което обича музиката и чувството за ритъм не ни е чуждо. Понякога, за жалост, подгонени от житейските грижи, като че ли избутваме този толкова важен елемент малко по-встрани, а не трябва. По професия съм енергетик и работата ми е свързана с необходима концентрация и риск. В тежки моменти точно евангелската песен винаги ми е помагала да се съсредоточа и си напомням, че битката всъщност е на Господа и Той е на моя страна. Най-добре съм пял именно в машината, замаян от шумотевицата на корабните двигатели, когато никой не може да ме чуе. Пял съм с цяло гърло към Господа в знак на благодарност за Неговата милост и вярност.  
 
Преди години бяхме изпаднали в трудна ситуация. Като младо семейство нямахме много средства, живеехме под наем в малък апартамент, а хазяинът постоянно вдигаше наема. Въпреки че работех на две места, се чувствах безпомощен и не знаех какво още да направя, за да помогна на семейството си. Споделих със съпругата си своите тревоги и притеснения. Тя ме прегърна и запя песента „Колко скъп е тоз Приятел“. Знаеше, че ми е любима. В този момент текстът придоби друго значение, думите сякаш оживяха лично за мен. Ние „явихме пред Бога всяко нещо чрез молба“ и силният наш Спас без забава ни помогна, точно както бяхме пели.
 
Вярвам, че когато пее, не само в радостни, но и в напрегнати моменти, всяко искрено и чисто сърце може заедно с небесното войнство да влезе в хармонията на ангелския хор, в прослава на Твореца на небесата и земята. Същият този хор, който беше при рождеството на нашия Господ над витлеемския обор. Този, който ще Го прославя с песни цяла вечност. 
 
Честит празник на Евангелската песен! Нека с песен на уста да си припомняме чудните обещания на Исус, че тържеството все още предстои!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg