начало > Християнски живот > За християните и душевното здраве

За християните и душевното здраве

Публикувана: 12.03.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1110
Коментари: 0

Сподели

Хората в привидно "съвършени" църкви трудно признават, че животът им е объркан, труден и много несъвършен. Къде можем да говорим за разклатеното ни душевно здраве, ако не сред хора, които са нашето духовно семейство? Наясно сме, че в нашите общности има хора, които са зле душевно. Статистиката е следната: един от четирима души ще се натъкне на здравословен проблем, свързан с психиката в даден момент от живота си. Твърде често християнската църква не е готова да говори, когато става дума за психично заболяване. Обикновено коментарите са: "Тя има проблеми с нервите" или "Той е изправен пред житейско предизвикателство". Не трябва ли църквата да бъде място, където хората могат открито да признаят своята тревожност, депресия или друго психично аболяване?

Поставянето на стигма върху хората с влошено психично здраве е налице в много църкви. Ако добавим към това усещането, че признанието за потиснатост може да бъде нежелано в църква, тогава хората започват да се преструват, че всичко е наред. Коя е причината? Нима ние не провъзгласяваме Исус за господар на всички? Църквата не е ли място, където изцелението е достъпно, а когато го получим, ние пеем песни на радост и възхвала?

В църквите вярващите редовно се молят за хора със счупени крака или съкрушени сърца, както буквално, така и образно, но кога за последен път вашата църква се моли за нечие малодушие? Кога за последно чухте проповед за психичното здраве в църквата си? И кога за последен път вашият пастир публично призна уязвимост, слабост или здравословен проблем?

И все пак Библията е пълна с хора, които се борят душевно, чието пътуване с Бога е пълно с провали. Въпреки това Бог ги възстановява, използва ги и ги обича. Помислете за Гидеон, който е неудовлетворен и неспокоен; Йона, който бяга от Бога и най-вече, Илия, който е съкрушен душевно и физически след триумфа на планината Кармил. Бог не го осъжда, а го храни и се грижи за емоционалното, физическото и духовното му здраве, като му осигурява време за пълно възстановяване.

Всички ние трябва да поемем отговорност за нашето психично здраве. Трябва да защитим семейството, да изградим подкрепящи и автентични взаимоотношения, да следим за нашето поведение на работното ни място. Някои църковни ръководители са много зле по отношение на грижата за телата си. Вярвам, че водачите трябва да имат отговор на въпроса – ако се чувствате душевно болни, на кого от вашите църковни служители можете да се доверите? Ако отговорът е отрицателен, тогава това трябва да е ваш приоритет. Членовете на църквата имат задължението да се грижат един за друг. Божията непоклатима любов, Неговата благодат към нас, не се основават на това, което чувстваме в даден момент. Не трябва да се определя от това дали сме чули страхотна проповед или сме били на невероятно младежко събиране. Неговата благодат е съвършена и солидна, тя се дава с обич и е факт, а не чувство.

Авторът на книгата Плач Еремиев очевидно има душевни терзания. Той говори за своето страдание и как душата му е съкрушена. Но тогава той умишлено припомня едно от големите обещания на Бога: "По милост Господня ние не сме се затрили, защото не чезне щедростта Му. Тя се подновява всяка заран, голяма е Твоята вярност (Плачът на Еремия 3:22). Църковните ръководители трябва да помнят, че не са съвършени и неуязвими. Те носят товара на житейските трудности, но са обичани Божии чеда, които също имат нужда от разтоварване и споделяне.

Трябва да започнем да бъдем искрени с Бога относно чувствата си. Трябва да започнем да говорим за нашето душевно здраве в църквата, така че стигмата да изчезне. Нека да опитаме: следващият път, когато пиете кафе след богослужението, не коментирайте само проповедта, която сте чули. Нека да поговорим за това как се чувстваме наистина. И нека нашите църкви да бъдат места, където е нормално да излееш своята душевна болка, без да се боиш, че ще бъдеш осъден.

Източник: Christian Today

Превод: Петя Зарева

Сподели: