Спомняте ли си историята за преминаването на Одисей* през Месинския пролив? Днес тя се е превърнала в нарицателна за онези често срещани ситуации, в които можем да продължим напред, ако внимателно избягваме опасностите, които са и отляво, и отдясно. Те винаги ни дебнат, когато се отклоняваме от прецизно избрания маршрут.
Едно от постиженията на настоящата епоха е скъсването с предразсъдъците на расизма. По един парадоксален начин, отмирането на расизма води до разгръщане на кампания срещу фундамента, станал причина за неговото преодоляване, а именно - Западната култура. Днес твърде успешно се разпространява възгледът, че самата идея за Западна цивилизация е изградена върху представата за расовото превъзходство. Съответно борбата срещу расизма изисква разграничаване от идентичността на Западния човек. Днес трудно си даваме сметка, че расизмът е възглед, характерен за почти всяка култура и цивилизация.
В исторически план хората трудно са разграничавали различията между отделните личности, породени от определени ценности и мироглед, и характерните антропологични белези на хора от далечни земи и култури. Именно на тази база се развива идеята за расово превъзходство. Днес ние донякъде основателно сме фокусирани върху расовите теории, намерили широко разпространение в миналото на Западната цивилизация. Всъщност подобни идеи развиват и други култури и цивилизации в миналото – Китай, Япония, Арабският халифат. Те са ясно изразени и при различните племенни общности.
Преодоляването на расизма е свързано именно с осъзнаването на разликата между култура, като съвкупност от ценности, опит и идеи от една страна и антропологични белези, развити в различните общности, живели изолирани, известни като расови белези от друга. Ефективната промяна настъпва, когато от една страна представители на исторически оформили се раси асимилират Западната култура, а в същото време самата Западна култура се отърсва от расистки предразсъдъци. Не съществува расово превъзходство сред хората. Съществува обаче превъзходство на идеите, което води и до цялостно културно превъзходство.
По редица причини, няколко превъзходни идеи намират добра почва в Северозападната част на света. Такава е идеята за свободна търговия. Древните гърци започват да изграждат своите търговски колонии по Черноморието и Средиземноморието. Така нашият свят се сдобива с познанието за връзката между свободната търговия, насочена към <краищата на земята> и устойчивия просперитет. Друга подобна идея е защитата на частната собственост. Всъщност без нея свободната търговия е безсмислена. Кой би рискувал живота си, за да изгражда търговски колонии, ако после не може да занесе спечеленото у дома, без притеснението, че ще му бъде отнето от някой тиранин?
Идеята за защитата на частната собственост по удивителен начин е подсигурена от Десетте заповеди. В древността много народи търгуват, но именно етиката на Десетте заповеди, разпространена чрез християнството, превръщат гръцката, а и римската цивилизации в естествен мост между Античността и Средновековието. Другите търговски народи от Античността просто загиват под натиска на своя порочен морал, следвайки злите си божества.
Така в нашия свят е оцеляла и друга велика идея от гръко-римската античност – а именно Формалната логика. Заедно с Десетте заповеди християнството възприема от юдейския мироглед идеята за разграничаване на Твореца от творението. Колкото и невероятно да изглежда, единствено древният Израел е носител на това ценно знание. В комбинация с формалната логика идеята, че разумен и добър Творец е създал удивително творение, дава чудесна платформа за развитие на естествените науки. Това творение е подчинено на общи и логични закони, а не на капризите на духове, джинове и езически богове.
Друга велика, превъзходна идея, намерила почва в нашия свят, е тази за семейната вярност. Дължим я отново на християнството. В течение на векове функционирането на моногамни семейства, защитени от самоволна раздяла, неизмеримо много е допринесло за натрупването на благосъстояние. Спомогнало е за предаването на умения от поколение на поколение, за създаването на опора на социалния живот, различна от държавната или племенната власт. Допринесло е и за численото превъзходство на западния човек до началото на 20 век.
Други велики идеи от Западния свят са тези за Изкуплението, Милостта, Равенството на всички хора пред Бога, което ги прави равни и пред закона, ограничения обхват на публичната власт. От всичко това следва и великата идея за Толерантността.
Частично тези идеи намират реализация и в други цивилизации, давайки своя благотворен ефект, но като съвкупност действат само в Западния свят, осигурявайки огромно културно превъзходство. Разбира се, както и днес в Западния свят са действали множество деструктивни идеи, обратни на изброените по-горе. Някои от тях са доминирали за по-дълго или кратко време, но именно нашият свят е място за борба на идеите. Една от тези деструктивни идеи е безсрочното робство на расова основа.
С оглед на изброените по-горе причини идеята за расово превъзходство е несъстоятелна. Ужасно погрешно е превъзходството да се приписва на расата, а не на идеите. Независимо от расата, отделният човек или семейство, възприели правилните идеи могат да постигнат много. Америка е чудесен пример за това, а и западната история като цяло с личности като Александър Пушкин, Бен Карсън, Кондолиса Райс и още хиляди пълнокръвни западни хора. Обратно – възприемането на погрешни идеи, води до деградация и падение, независимо от расата. Човешката личност и общества се развиват от добрите идеи, както и деградират от лошите такива. Разбира се, семейната памет, семейното наследство – като познания, умения, капитали, дават огромно превъзходство. В семействата на музиканти често се раждат музиканти, в семействата на доктори – нови доктори, в семействата на адвокати – успешни прависти, в семейства на предприемачи – отлични предприемачи. Наследството не е единственият фактор, но често води до едно удивително натрупване на умения.
По същата причина и омразата към западната идентичност е грешен подход, подобен на расизма. Има идеи, които просто са по-добри. Натрупването и взаимодействието на тези превъзходни идеи създават превъзходна цивилизация. Тази цивилизация нито е монолитна, нито нейното развитие е гладко и еднопосочно. Ако използваме обаче противоречията, паденията и времената на доминация на лошите идеи, за да отречем корена и здравата жилка на тази цивилизация, се обричаме на тотална дезориентация. Именно тази дезориентация поражда много от проблемите, кризите и бедите на днешното време.
* В своята творба "Одисея" Омир описва дългото пътуване на Одисей, което включва и преминаване през Месинския пролив. Сцила е скална плитчина (описана като шестглаво морско чудовище) от италианска страна, а Харибда — водовъртеж край бреговете на Сицилия. Считани са за голяма морска опасност, тъй като са много близки една до друга и представляват неизбежна заплаха на минаващите моряци; избягвайки Харибда означава да преминеш близо до Сцила и обратно. Според Омир, Одисей е бил принуден да избере пред кое чудовище да се изправи, преминавайки през пролива. Накрая решил да премине край Сцила и изгубил само няколко моряци.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите