Стихове, които няма да намерите в Библията

Често пъти в общуването помежду си християните си служат с изрази, които звучат толкова познато и благонравно, че всички ги приемат като библейски принципи и истини, и даже ги налагат като правила. По-долу ще коментираме някои от тях.

"Господ помага на тези, които си помагат сами". Живеем в свят на материализъм и индивидуализъм. Човешките усилия и старания се идололизират до такава степен, че ще чуете дори и християни да се хвалят с постиженията си, без да се сетят да благодарят на Бога и да Го прославят за успеха, който са постигнали. В Библията ясно е потвърдено, че помощта идва от небето: "Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята" (Псалм 121:2). Когато древните евреи бяха изправени пред невъзможната ситуация да прекосят Червеното море, тогава Господ не им заповяда да построят лодки. Вместо това Той им заповяда: "Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни" (Изход 14:14).

Това означава ли, че трябва да стоим бездейни и да очакваме помощ, без да полагаме усилия? Точно обратното. След като е изработил нашето спасение, Бог обещава да ни подари сили за всичко, което ни предстои, но очаква от нас да "изобилваме във всяко добро дело" (2 Коринтяни 9:8). Бог ни е спасил, за да вършим добро, но ни дава силата да го правим.

"И това ще мине".  Когато се случи нещо лошо, хората са склонни да цитират този израз и да се утешават с него. Този израз може да чуете в някое телевизионно предаване, но няма да го срещнете в Библията. Истина е, че с течение на времето хората преодоляват болката от загубата, възстановяват се от болестта или прощават нечие предателство. Обаче докато сме тук на земята болката няма да свърши или изчезне. 

Някои болки Бог премахва с чудо, но други болки остават, защото очевидно Бог има цел, когато ги допуска или не ги премахва. Пример за това е апостол Павел и неговият "трън в плътта". Ние знаем, че Павел беше инструмент за множество изцеления и даже възкресение, но той самият получи Божия отговор: "Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата ми в немощ се показва съвършена" (2 Коринтяни 12:9). Можем да бъдем уверени, че Бог ще ни даде утеха чрез Своя Свети Дух, но не винаги болката изчезва.

"Бог иска да бъдете щастливи". Този популярен израз ще откриете навсякъде в съвременната култура - списания, книги, лекции, даже проповеди. Сякаш щастието се е превърнало в самоцел за хората днес и те са готови да го постигнат на всяка цена, защото този свят ги уверява, че го заслужават.

Тази "истина" е предизвикала много поражения в живота на християните. За разлика от пропагандаторите на позитивното мислене Библията не ни увещава да преследваме щастието. Бог очаква от нас да Го прославяме и това да е стремежът на усилията ни. Апостол Павел ни съветва: "Бог ни съвъзкреси с Христос и ни постави да седнем с Него в небесни места, за да показва през идните векове несравнимото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса" (Ефесяни 2:6-7). 

Защо сме спасени? За да може Бог чрез нас да изявява Своята слава пред хората, които не Го познават. Когато сме покорни на Бога и желаем да бъдем угодни първо на Него, Той ще се погрижи и за всичко останало.

"Ако се трудиш усърдно, ще успееш". Добро нещо ли е да се трудим усърдно? Категорично "да". В Стария завет Бог на много места увещава, че трудът е нещо задължително за мъдрия човек. Намираме подобни съвети в Притчи 12:11; 13:4; 14:23 и на много други места. Павел потвърждава този принцип в контекста на скорошното Христово идване, като заявява, че "който не иска да работи, нито и да яде" (2 Солунци 3:10).

Като християни ние се трудим не "за пред хората, а за пред Бога", като знаем, че Той ни наблюдава във всеки момент и изпитва мотивите ни. Той знае дали се трудим само за земна печалба или и за Негова прослава. Трудът не е нещо самоцелно. Бог има план за живота на всеки един от нас. Той има и призив. За Давид Той беше предвидил да бъде цар на Божия народ, за учениците и Павел, да бъдат Негови апостоли и целият им живот премина в осъществяване на тази мисия.

"Следвай сърцето си и ще постигнеш всичко". В живота на Божиите мъже и жени наблюдаваме копнежи и стремежи, които са в унисон с онова, което Бог е вложил в сърцата им. Бог влага в сърцата ни таланти, умения и желания, които очаква да бъдат развивани и използвани в служба на Него и разширяване на Неговото царство, "докато е ден". 

В основата на нашите мечти трябва да бъде изпълняване на Божията воля и на Неговия план за живота ни, ако искаме да пожънем резултати с вечна стойност.

Независимо в коя сфера работим или служим, ако мечтите ни не са част от Божията воля, последствията ще бъдат съпроводени със разочарование и неудовлетворение.

"Насочи ме в пътя на Твоите заповеди, защото в Твоето слово се наслаждавам" (Псалм 119:35). Само ако сърцето ни е притежание на Бога и се ръководим от словото Му и Неговия план, тогава можем да очакваме блаженство тук на земята и във вечността.

Източник: Christian Headlines

Превод: Петя Зарева