Вторник, 16.07.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве." Деяния 3:16

OnLine
RSS Facebook Twitter

Камъни срещу любов

Main Pic
Публикувана: 09.04.2019
Автор: п-р Людмил Ятански
Прочетена: 596
Коментари: 0
Народът се събираше, а той говореше. И докато приказваше, видя сакатия. Краката му бяха изсъхнали. Никога не беше ходил. Очите му жадно попиваха всяка дума. Спря да говори, протегна се и извика силно: "Стани на краката си!" Без колебание сакатият се изправи. Краката му оживяха, сърцето му се пръскаше от радост. Беше се докоснал до своя Творец. Беше чул гласа Му. И краката последваха сърцето му. Оживялото му сърце...
 
Тълпата изпадна в захлас. Всички паднаха на колене. Богове във формата на човеци бяха слезли между тях. Откога чакаха това да се случи. Носеше се мълва, че преди време двама от боговете, преоблечени като бедняци, влезли в града и потърсили подслон. Никой обаче не откликнал и не ги прибрал в дома си. Някъде в края на градеца старец и старица се смилили и приели двамата окъсани странници. Приютили ги и ги нагостили. Боговете благодарили и си тръгнали. За благодарност изпратили бедствие върху всички с каменни сърца, а двамата старци пожалили и запазили къщата им.
 
И ето сега сякаш боговете бяха дошли отново. Сакат от рождението си скача като младенец. Такова чудо не се е виждало, откакто свят светува. Страх да не разгневят божествата разтърсва тълпата. Пращат до жреца в храма на Зевс и ето го, идва с животните да пожертва пред Зевс и Хермес.
 
О, какво разминаване! Не слушаха ли тези хора разказа за Исус, за Неговото страдание и възкресение? За властта Му над смъртта? Не горяха ли сърцата им? Едвам тълпата бива възпряна да не принесе жертва на двамата вестители. Не са боговете, които са очаквали. Няма да има наказание. Но... има ново бъдеще пред тях. Нови хоризонти.
 
Свобода и радост. Спасение... Ще приемат ли?  Ще разберат ли?
 
Героите са Павел и Варнава. Проповядват в Листра. И хората са потресени. Изцелението на сакатия ги шокира. И доказва сериозността и правотата на посланието. Но каква е превратността на живота?! Едва свършили да говорят и възпрели тълпата да им се поклони като на богове, пристигат клеветниците от околните градове. Градове, където Павел и Варнава вече вярно са изложили посланието на Бога и са разбунили духовете. Тези врагове пристигат в Листра и с лекота настройват тълпата. И тя връхлита върху Павел. Бият го с камъни до смърт. И го завличат вън от града.
 
Изцелява сакатия и заплатата е унижение, бой с камъни. Заплатата е смърт. Движението е светкавично. От пиедестала на божествеността до покрайнините на града, затрупан под яростно хвърлените камъни. Става бавно и се изправя. Отправя се към града. Към хората, които току-що са го пребили с камъни, водени от омраза. Отива обратно при тях. Какво прави Павел? Нима току-що не искаха да го убият? Каква е тази сила, която го тласка неудържимо обратно към убийците му?
 
Всъщност тези събития ни приканват да се замислим каква е двигателната сила на човешкия живот. Дали това е мнението на тълпата или е стремежът за власт, позицията в обществото. Дали е Истината, може би и любовта?!
 
Питам се напоследък кое е това, което ръководи живота ми. Дали реакцията на тълпата, дали стремежът към успех, дали признанието и любовта на хората? Парите и удоволствията ли? Бих бил сляп, ако не призная, че всички тези фактори ми влияят... Но ако те определят и мотивират моя живот - горко ми. Камъните нараниха плътта. Убиха я. Но силата им стигна до там. Любовта с камъни не се убива. Всъщност любовта не умира. Ударена с камъни, тя става по-силна.
 
В любовта няма страх. Няма отмъщение. Има сила. Свобода. Широта. Любовта е истинският мотив за живот. Тя е живот...
 
"И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си" (1 Йоан 4:16-21) 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg