Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Християните и думичката „не“

Main Pic
Публикувана: 09.04.2019
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 1611
Коментари: 0

Християните са известни със своята сговорчивост, добрина и съчувствие. Очакванията и претенциите към тях са големи от страна на вярващите, а още повече от страната на техните невярващи колеги, приятели и роднини.

От християните се очаква драговолно да се включват във всякакви дейности и мероприятия, за да служат на Бога с времето, талантите и уменията си.

Християните са възприемани като хора, които винаги казват "да", без да правят никакво изключение, защото са наричани "слуги на Христос". Те трябва да живеят в полза на другите и винаги да бъдат на тяхно разположение и в тяхна услуга, служещи безропотно и сърдечно.

Когато някой християнин си позволи да каже "не", той обикновено е критикуван, че не е верен на призванието си и бива осъждан, че не е истински последовател на Христос.

Какво се случва, ако никога не казваме "не" на абсолютно никого? Сигурно помните съвета на Христос: "Бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите" (Матей 10:16). Думите са казани в контекста на християнското служение. Христос изпраща Своите ученици да вършат Неговото дело, но и ги предупреждава, че ще бъдат като "овце посред вълци". 

Осъзнавам, че всяко "не", изречено от християни към вярващи или невярващи, които очакват тяхното участие или съучастие, има своите последствия. Християнинът може да каже "не", ако близките му очакват от него да "участва в дела на тъмнината", но може да каже "не" и на християнска дейност, ако тя е свръх силите му или в конкретния момент е в контраст с приоритетите му.

От дългогодишния ми опит в отказ да казвам "не", изводите са следните: 

  • Хората (християни и нехристияни) започват да ни приемат за даденост.
  • Християните са търсени да вършат неща, които самите възложители могат да свършат, но предпочитат да "използват" човек, който няма да им откаже.
  • Ако не казваме "не", защото искаме да ни обичат на всяка цена и смятаме, че вечното "да" ще ни осигури тази "обич", резултатите ще бъдат плачевни. Ще настъпи моментът, в който хора, за които сме правили всичко, ще ни изоставят при първото наше "не" и ще ни обвинят, че ни харесва да бъдем "в ролята на жертва".
  • Ако казваме "да" непрекъснато с мисълта, че служим на Христос, но всъщност го правим за хората, неудовлетворението ще дойде, когато правеното от нас не получи очакваната от нас оценка.

Дали Христос казваше "не"? Все пак "ученикът не е по-горен от Учителя си" (Матей 10:24). Когато четем евангелията, сме изненадани да открием, че Христос е движен от волята на Бога, а не от намеренията на хората около Него. Така например, в Марк 1:34-35, Той отказва да се върне да изцелява, а продължава напред към следващите села, за да проповядва. В Лука 12:13-15 Учителят казва "не", когато очакват от Него да играе ролята на съдия и да решава семейни проблеми. В Йоан 6:26-27 се натъкваме на драстичния случай, при който Исус отказва да разрешава само нуждата от физически хляб, като напомня, че мисията Му има за цел да снабди "храна, която трае за вечен живот", но разбира се тези думи предизвикат отлив на "ученици", защото се виждат "трудни" на въодушевените слушатели (Йоан 6:60).

Всеки християнин решава кога, на кого и защо да казва "да" или "не". Когато го прави, нека помни, че единственият Съдия е Бог, Който го е призовал и на Когото служи. Мъдростта винаги идва от близостта до Бога. Когато сме потопени в Неговото присъствие и покорни на водителството на Духа Му, ще можем да отсеем мотивите на хората отсреща и няма да се чувстваме виновни, ако кажем "не", а "мъдростта е със смирените" (Притчи 11:2).

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg