начало > Църква > Идоли под прикритие

Идоли под прикритие

Публикувана: 12.04.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1992
Коментари: 0

Сподели

Днес християните не се покланят на златни телета и не строят статуи от дърво, на които да принасят жертви, но това не означава, че съвременните вярващи са пощадени от изкушението да служат на идоли. Често пъти идолите са хитро замаскирани от благовидни мотиви. Да се опитаме да открием или разпознаем някои от тях, когато се вгледаме в живота на съвременните християни и църкви. Жан Калвин пише: "Човешката природа е фабрика за идоли. Унищожете един и на негово място веднага се появява друг".

"Планиране и стратегия". Планирането как да се вършат нещата е страхотно и безспорно всяка църква се нуждае от стратегия или така наречената "визия". Но проблемът е, че такива планове не могат да заменят доверието ни в Бога и Неговата воля за живота ни. Чували ли сте поговорката "Направете карта на бъдещето си с молив, но дайте гумичката на Бога"? Не забравяйте да оставите място за Бога, докато кроите своите планове. За предпочитане Той да е в центъра на всички наши начинания.

"Умения и дарби". Търсите ли съвършенство? Ако сте така обсебени от усъвършенстване на дарбата си, че не я използвате за Божия слава, вие на практика боготворите уменията си. Не попадайте в този капан. Бог ни е дал всички дарби, за да Му служим за изграждане на Тялото Христово, църквата. Често обаче се изкушаваме да смятаме, че нашите умения могат да заменят Божията свръхестествена работа в живота на хората.

"Колкото повече, толкова по-добре". Западната култура обича да налага мисленето, че "размерът" определя стойността на дадено нещо. С други думи, ако дадено нещо е по-голямо, автоматично означава по-добро. В същото време някои лидери идеализират голямата църква или непременно се стремят да постигнат тази "химера". Размерът не е признак за стойността на църквата. Така или иначе ние трябва да помним, че Бог осигурява растежа и Той прибавя души към Своето царство, като употребява големи и малки (Деяния 2:47).

"Бройки или статистика". Напоследък статистика се прави за какво ли не: доброволци, посещаване на църква, брой на кръщения, дарения и др. По-лошото е, че тези статистики могат да станат толкова важни за християните или църквите, че те да определят "настроението". Статистиката не ти казва колко струваш. Макар и данните да са полезни сами по себе си, прекомерното анализиране не е от полза. Да внимаваме църквите ни да не се превърнат в места, където е по-важна статистиката, отколкото е животът с Бога. Например, вместо да броите броя на кръстените за една година хора, помислете как да измерите дали щедростта на вашата църква към бедните е променила живота в общността, в която живеете.

"Деноминации и съюзи". Възможно ли е да смятаме, че нашите стратегически партньори (независимо дали са партньорски църкви, деноминацията, лидерите и пр.) са в ролята на наши спасители, когато имаме проблеми или трудности от различен характер? Тъжно е да се каже, но нашата принадлежност към определена църква или деноминация също може да бъде източник на гордост. Християнските съюзи са нещо добро, но не могат да ни спасят. Само Бог го прави. Това касае принадлежността към което и да е вероизповедание. Не то спасява, а Христос. Христовото тяло е едно. То се състои от всички новородени християни, изпълнени и ръководени от Божия Дух, независимо от тяхната църковна или деноминационна принадлежност.

"Още и още...". Човешката природа е склонна да иска още. Независимо дали се касае за повече служители, финансови средства или ресурси, ние, хората непрекъснато се стремим към повече. Всичко, което имаме е дар от Бога. Нека да го приемаме и оценяваме именно така. Нека бъдем добри настойници. Добре е да помним, че Църквата е притежание на Христос, а не на църковните служители. Направете всичко възможно за Божия слава с това, което ви е дадено, вместо да се фокусирате върху онова, което мислите, че ви липсва.

"Прогрес". Всички търсим равитие и растеж само нагоре. Никой не би се радвал на застой или връщане назад. Някои служители изпитват безпокойство, когато не наблюдават растеж. Ако това е така, тогава не уповаваме на Господа. Напредъкът на църквата не може винаги да се измерва с възходящи показатели на църковно членство (както може би предпочитаме). Бог може да иска да ни преведе през възходи и падения. Добре е да помним, че Бог може би иска да растем духовно в доверие към Него, именно в периода на застой, като признаем, че нашият успех не се дължи на усилията, старанията и дарбите ни, а на Неговата милост (1 Коринтяни 1 26-31).

Източник: Cross Walk

Превод:Петя Зарева

Сподели: