Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За влиянието на една борбена християнка

Main Pic
Публикувана: 14.04.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 926
Коментари: 0

Новият християнски филм "Най-добри врагове" (Best of Enemies) разказва истинската история на Ан Атуотър, чернокожа американка, родена през 1935 година и израснала в многолюдно семейство в Дърам, щата Северна Каролина. Бащата е дякон в местната църква. Средствата, които припечелва са мизерни, така че всички деца работят на полето, за да не гладуват.

Докато работи за белите фермери, Ан получава храна единствено от задния вход на къщата и само след като белите господари вече са се нахранили. Така от детска възраст ѝ е втълпявано, че чернокожите са долна категория хора и нуждите на белите винаги са на първо място.

През петдесетте години на миналия век младежките години на Ан също минават в условия, считани за под прага на бедността. В дома ѝ няма прозорци, но тя споделя, че може и без тях, защото и в стените, и в покрива на дома им има достатъчно дупки.

В момент, когато е изправена пред опасността да остане без дом, Ан се обръща помощ към социалните служби и така се среща с Хауърд Фулър. Чрез него тя получава възможност да работи за християнската организация, наречена "Операция пробив". Организацията има за цел да помага на хора, живеещи в бедност, да преодолеят мизерията, като им дава възможност да се образоват или да научат занаят, за да си намерят работа.

Постепенно с упорита работа Ан стига до лидерски позиции в организацията. Тя обикаля от врата на врата в гетото на чернокожите, за да им помага със съвети или идеи как да изхранват семействата си, за да не останат на улицата. Целта на Ан е да учи хората как да придобият най-елементарни умения, за да не живеят в мизерия. Ан знае, че бюрокрацията сегрегира и дискриминира чернокожите, и затова влага всичките си усилия, за да създаде система, чрез която чернокожите да имат равен достъп до социални услуги и работа.

През 1971 година се разразява скандалът с училищата в Дърам, където все още цари сегрегация на чернокожите. Въпреки Закона за десегрегация на училищата от 1960 година, на практика учениците и студентите редовно стигат до сблъсъци и насилие поради невъзможност да решат проблемите с расизма. Ан Атуотър е представител на местната общност от страна на чернокожите, която трябва да работи съвместно с лидера на "Ку Клукс Клан", К. Елис, за справяне с проблема. От своя страна Елис прави всичко възможно, за да дискриминира чернокожите, не допускайки те да имат равен достъп в областта на образованието и живота на общността.

В процеса на общата работа обаче Елис е повлиян от принципите и личностните качества на Ан Атуотър, както и от нейната силна вяра. Впоследствие той споделя: "Ние сме двама души, които са толкова различни, защото сме от двете страни на оградата. Аз съм бял, а тя е чернокожа. Но и двамата искаме децата ни да живеят в свят, в който не цари хаос и насилие. Аз не я познавах и можех само да я мразя. Не можех да си представя, че можем да имаме нещо общо."

Докато се принудени да работят заедно, Ан и Елис успяват да открият общото помежду си и за всеобщо учудване в крайна сметка стават приятели. Елис се старае да загърбва своите расистки убеждения и с помощта на Ан прави всичко необходимо, за да работи за доброто на децата и младежите в Дърам. Елис си дава сметка, че чернокожите деца не пречат на белите и че в крайна сметка и едните, и другите имат подобни проблеми, които нямат нищо общо с цвета на кожата им. Посвещението на Ан е толкова силно и категорично, а вярата ѝ е толкова въздействаща, че до края на съвместната им работа, Елис променя своите убеждения и се отказва да бъде водач на расистката организция "Ку Клукс Клан".

Атуотър и Елис успешно завършват проекта и в крайна сметка успяват да постигнат много за преодоляване на сегрегацията в училищата в Дърам. Те излизат с предложения към местните власти в училищната управа да има представители и на бели, и на чернокожи ученици и студенти. Предлагат се и промени в уилищните програми, както и извънкласни дейности, които предвиждат дискутиране на проблемите с расизма и насилието, за да бъдат те предотвратени, преди да са възникнали.

До края на живота си Ан продължава да работи в помощ на мизерстващите семейства в общността. През 1975 година е избрана за дякониса в своята църква. Тя и К.Елис остават приятели до края на живота си.

Източник: Christianity Today

Превод: Петя Зарева

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg