Четвъртък, 22.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има." Марк 4:25

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато Царят плаче

Main Pic
Публикувана: 20.04.2019
Автор: п-р Тодор Зарев
Прочетена: 751
Коментари: 0
В християнската традиция има много празници. В навечерието сме на поредния. Протестантите обичат да казват, че всеки ден за тях е празник. Остава да ви попитам какво празнувате днес. Питате ли се какво е празнувал Христос? Добре е да си припомним, че Той не дойде, за да обслужва човешките традиции, а да изпълнява Божията воля. 
 
Часът наближаваше и Христос влезе в Ерусалим за пореден път, но само Той знаеше, че ще е последният. Дори учениците Му не подозираха това. Те се надяваха на постове и служби в царството, докато Христос за пореден път в живота Си изпълни Писанието, този път пророкувано от Захария (9:9).
 
За мен лично първото предизвикателство в този пасаж е свързано с предоставянето на ослицата и нейното малко, които бяха дадени на Христос безусловно от един безименен дарител. В онези тежки времена ослицата и нейното магаренце струваха цяло състояниe - бяха средство за транспорт, за работа, за прехрана. Техният собственик се лиши от добичетата доброволно и предполагаме с радост, защото вероятно първо беше предал себе си на Бога и разчиташе на Неговата милост. 
 
Така че първият въпрос към нас днес е: "Как ще отговорим на Христос, ако ни поиска нещо скъпо за нас? Ще Го попитаме ли защо Му трябва и кога ще си го получим обратно? А ако поиска нещо особено важно за нас? Най-трудно е да дадеш душата си, сърцето си. Винаги можеш да попиташ: Защо не поиска от съседа? Той има много повече от мен, няма и да усети, че му липсва. Проблемът с нас, хората е, че винаги искаме да сме на печалба. Какво щеше да стане, ако и Бог разсъждаваше като нас?
 
Христос поиска нещо като Владетел на вселената, защото и хората, и животните Му принадлежаха, Той беше техен творец. Той го направи, за да изпълни пророчеството. Едно е ясно, че ако сме свързани с Него, няма да задаваме въпроси, а ще изпълняваме безпрекословно, макар че Бог няма против да Го питаме винаги и по всяко време. Той обаче познава и мислите, и мотивите ни.
 
Следващите участници в тази незабравима сцена са хората, които вървяха преди и след Исус, и поставяха клони и дрехи по пътя Му, така че да мине по килим от палмови клони. Ние сме блажени, защото знаем не само началото, но и края на историята. Ако бяхме там, към коя ли група щяхме да принадлежим?
 
Във времето на земния живот на Исус, Той имаше открити последователи, имаше ученици, които бяха призовани по име, имаше и тайни симпатизанти, както и отявлени врагове. За съжаление и самите ученици до последния момент не искаха да приемат истината за един смирен Месия. Те очакваха Царя, който ще им осигури мирен и щастлив живот. Затова и викаха "Осанна!", тоест "Спаси ни сега! Омръзнало ни е от гнета на римляните. Искаме си наш Цар и Избавител, така че да живеем в мир." 
 
Какво се оказа? Тези, които слагаха клони и дрехи отзад и отпред, бързаха да го сторят, за да бъдат забелязани от бъдещия цар, защото в най-скоро време сигурно щяха да имат нужда от Неговото благоволение или услуги, или поне така смятаха те. Какво се случи, обаче, когато техните очаквания се провалиха само след 4-5 дни? Защо Го изоставиха? Очевидно техният план се разминаваше с този на Бога, а Божият план включваше кръста. Това определено не беше по вкуса им. Дни по-късно Исус наистина се озова в двореца на Ирод, но като затворник, а не като претендент за престола, както те се надяваха. 
 
Но защо бяха всички тези поклони? Защо изобщо се покланя човек? Сещам се за поне за 3 причини: СТРАХ, ЛИЦЕМЕРИЕ И ИНТЕРЕС. Някои хора от тълпата се покланяха от страх заради вероятността Христос да е следващият Цар, който ще носи меча. Други го правеха от лицемерие, защото пророкът Исус имаше сериозна репутация, а трети вече крояха планове да владеят като наместници на Месията. Остава въпросът: Кой беше дошъл, за да се покланя от любов? Любовта минава през кръста. Няма ли любов, няма кръст. Любовта е свързана с кръста. 
 
Какво да кажем за учениците? Те сложиха дрехите си върху магарето, което Христос яздеше, за да Му бъде по-меко и удобно, а и за да Му спестят миризмата от животното. Вместо тази миризма да се просмука в дрехата на Христос, тя щеше отиде върху наметките на учениците. С други думи те пожертваха своя комфорт и хигиена, за да бъде удобно на Учителя им. Все пак предстоеше влизане в столицата на най-важния празник, където щяха да се срещат с най-различни хора. Учениците обаче помислиха първо за удобството на Учителя си и чак после за себе си. 
 
На последно място ще се спрем на истината, записана от Лука в 19:42. Докато влизаше в Йерусалим за последен път, Исус плака за града с думите: "Ако би знаел днес какво служи за твоя мир?" Защо плака Христос, докато множеството празнуваше? Защото единствено Той знаеше края на историята. Исус обичаше Своя народ, обичаше и великия Ерусалим, чието име означава "град на мир". Какво щеше да послужи за мира на Ерусалим? Кога ще се настани мир в него? Писанието има отговор и за това, с думите на пророк Захария: "Когато погледнат на Онзи, когото прободоха, когато заплачат за Него, както плаче някой за едничкия си син" (12:10). Всичко друг е фалш, всички надежди, възлагани на огромни армии и велики съюзници, дори и в съвременен план, са само човешки.
 
Кое служи за моя мир? Христос в сърцето. Не само Той да е с мен, но и аз да бъда с Него, да отида, където и да ме отведе. Ако бях там, щах ли да остана под кръста? Щях ли да предложа да бъда бичуван вместо Него или поне да понеса няколко от ударите, макар и не всички? 
 
На Палмова неделя хората се радваха и празнуваха, а Христос плачеше. И днес Христос идва между нас. Знаем ли кое съдейства за нашия мир? Можем ли да кажем: Влез и владей в сърцето ми!. Няма да правя нито повече, нито по-малко, а само това, което Ти искаш от мен. Твоите мисли и планове нека бъдат мои! Дори и страданието е благословение и дар от Бога.
 
Ако нямаш мир, си далеч от Христос. Не се бойте от огнените изпитания. Празник ще бъде, когато Христос влезе в сърцето и владее там, докато ме заведе в небесното Си Царство. Аз зная в Кого съм поярвал и съм уверен, че Той е силен да опази това, което съм Му поверил - себе си, дома си, служението си. Дори да не отговаря на молитвите ми, пак ще Го обичам и ще Го чакам. Който загуби живота си, ще го намери! Който се насили, ще влезе в Царството! Ако успея да премина земния си живот смирен и кротък като Христос, ако Го следвам, защото Той е единственият ПЪТ, тогава ще наследя царството Му и ще царувам с Него!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg