Събота, 17.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно." Откровение 19:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

Размисли за цветята

Main Pic
Публикувана: 21.04.2019
Автор: п-р Людмил Ятански
Прочетена: 429
Коментари: 0
Празнуваме Цветница, въпреки че няма много общо с цветята. Има общо с целенасоченото влизане на Христос в Ерусалим, за да бъде предаден и екзекутиран с мъчителна смърт. И всичко това, защото самият Той дойде да спаси разпъващите Го. Направи го от любов. 
 
Но да помислим за цветята. Напоследък си мисля, че цветето носи много силно послание. Същото като птиците, дърветата и цялата природа. Но цветята особено. Те са толкова красиви. Не са необходими за живота, но кой знае? Нима не ни е нужна красотата? В света, който сме си създали, сякаш сме изгонили красотата. Тя не е нужна. Може и без нея. Музиката сме я изгонили също, почти. Тя не е нужна. Останала е само чалгата. Тя е нужна.
 
Но за цветята. Можем да преживеем без цветя. Нужни са ни само салам и кюфтета, може и пържоли. Тогава "живеем". Но цветята май се оказва, че също са храна. Храна, но не за корема. Те хранят нещо нематериално в нас. Хранят го с красотата си. И то, нещото в нас, се радва и наслаждава на тази красота. Всъщност крещящото послание на цветята е, че животът, създаден от Бога, е красив. Той е създаден, за да бъде пълен с радост и наслада.
 
Невероятните цветове в природата, разнообразните птици и техните песни, красивите дървета и планини... Всичко е създадено за един изобилен и радостен живот. Бог очевидно иска животът ни тук, на земята, да бъде красив и пълноценен. Не просто да го избутаме някак си и да убием времето пред телевизора или чоплейки семки пред кръстословицата. А да чуваме посланията на Бога и да се наслаждаваме на всичките Му блага.
 
Цветето е сътворено с много мисъл и умение. Всяко цвете. Аз обикновено подарявам цвете или цветя на моята съпруга, когато дойде празник. Тогава, вместо да сътворявам аз цветя, отивам и взимам наготово сътворените и ги поднасям на възлюбената си. Тя е щастлива и разбира, че аз я обичам. Защото цяла нощ съм седял и мислил как да направя от нищото една красива роза. Така да я направя, че да изглежда красива и да ухае невероятно. И когато го сторя, тя разбира, колко много я обичам. Ех, де да беше така... Но въпреки че купувам розите от "магазина", тя разбира моето послание. Вярно е, че не съм й купил една крехка пържолка и не съм я увил в целофан, но въпреки това жена ми разбира посланието. Не само с пържоли ще живее, в края на краищата човек, но и с рози. 
 
Ако моята жена разбира много ясно моето послание чрез красивите цветя, как да не го разбера и аз, след като Бог е сътворил и продължава да сътворява и ми подарява цветя непрекъснато? Не е ли това един от начините, чрез които Той доказва за пореден път Своето отношение към човека? Ако Бог ми подарява красота, която не е свързана с оцеляването, и може да си го позволи, нима няма да има грижата за храната и облеклото? Защо тогава треперим и се безпокоим какво ще ядем и облечем? 
 
"И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави" (Матей 6:28-33).
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg