Неделя, 26.05.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка." 1 Коринтяни 13:1

OnLine
RSS Facebook Twitter

Щрихи от Страдалната седмица

Main Pic
Публикувана: 23.04.2019
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 621
Коментари: 0
Поредната Страдална седмица. В Шри Ланка завърши със сълзи съвсем неочаквано. Христовите последователи, не просто "поклонниците", влезли в църква, за да прославят Спасителя за Неговата смърт и възкресение, обагриха с кръвта си празника, сякаш за да напомнят на света, че тук сме само за малко и просто минаваме за кратко, но няма да останем.
 
Днес повече отвсякога са актуални знаменателните притчи, казани от Христос в последните Му дни преди кръста. Едва ли случайно ги беше оставил за най-накрая. Убедена съм, че е обратното. Искал е да звучат важно, тържествено. Да бъдат отбелязани и запомнени. Притчата за талантите, различни на брой, дадени на различни слуги, винаги ме е приземявала, когато съм била еуфорична. Разказана е в контекста на една майчина молба. Майката на Яков и Йоан, която ходатайстваше за синовете си. Очевидно те бяха сред талантливите, щом бяха част от приближената тройка от Исусови ученици. Затова тя с основание искаше за тях местата отдясно и отляво на Исус в Царството. Явно беше убедена, че такова царство ще има.
 
Аз се питам днес кое ме вълнува повече - небесното или земното? Дали съм от тези, които са получили 3 или 1 талант? Дали мога да  оползотворя цели 5, ако случайно ги имам? Дали стискам здраво единствения? Дали не го пазя, след като съм го погребала дълбоко, защото вярата ми недостига? Каква полза от него обаче? И респективно, каква полза от мен самата, ако не си служа с Божия дар?
 
Какво ще стане, ако имам цели 5 таланта, а използвам само 4, докато петият е заровен, забравен или още не е открит? Дали е възможно това? Възможно ли е Бог да ти е поверил таланти, а ти даже да не осъзнаваш, че разполагаш с тях?
 
 Възможно ли е като хора в плът на земята да се вълнуваме единствено от волята на Отец, а не от нашите собствени желания? Не е ли странно, че в превод думата "талант" касае изключително скъпа златна монета, но на български това обозначава "дарование, способност", дадени от Всевишния? Талантът не е ли Божият начин да покаже Себе Си чрез мен?
 
Никой не е видял Бога. Така е, ала хиляди очи бяха вперени в Христос, докато висеше на Голгота. Само божествената любов можеше да възкликне: "Прости им, не осъзнават какво вършат." Може ли някой да твърди, че Бог не го обича, докато наблюдава Христос, висящ невинен на кръста? От тогава и до днес безброй души са  "видели" Бога на сън и на яве, не просто на страниците на Словото. Можете да Го съзрете и в усмивката на невинното бебе, в мира, който лъха от умиращата баба и в очите на всяко Божие дете, което живее за Христос всеки ден, на дело, не просто с думи. 
 
Творението Го показва и прославя всеки миг с прелест, която спира дъха и не само в сезона на новия живот.
 
Моля Го да живее чрез мен, така че поне един Го види. Може и без думи. Носенето на кръста е достатъчно, защото Страдалната седмица е Пътят на Кръста. Цветница не прелива във Великден с безброй радостни възгласи. В центъра е Голгота. Светиите от Шри Ланка, чиято кръв бе пролята, докато празнуваха, вече са в присъствието на Царя.
 
Да се приготвим! Не знаем нито деня, нито часа, но познаваме Агнеца!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg