Да се поучим от един разбойник

Евангелията ни разказват историята на двама разбойници, които висяха от двете страни на Христовия кръст. Мъжът, разпънат отдясно на Исус, осъзнаваше своята вина и беше наясно, че справедливо е наказан за престъпленията си. Знаеше също, че Исус е Господ, затова се обърна с молба към Него в последния си час. Какво можем да научим от разбойника на кръста, вдясно от Божия Син?

Всеки от нас трябва да вземе решение относно личността на Христос. Библията не ни казва подробности относно двамата мъже, разпънати отдясно и отляво на Христос. Не знаем нищо за техния произход, националност или религиозна принадлежност. Единственото, което научаваме е, тяхното отношение към Христос, вследствие на думите им, произнесени на Гогота. Единият беше гневен и агресивен. В сърцето му нямаше разкаяние или съжаление за делата му. Той очевидно не беше наясно за истинската същност на Христос и не вярваше в Него. Обаче мъжът, който висеше на кръста вдясно, изрази своята вяра, макар и с малко думи. Той призна престъпленията си, но отиде и една стъпка напред - помоли Христос да си спомни за него. Двама мъже, изправени пред лицето на смъртта, правят своя избор. Единият решава до последния си миг да се гневи и да се присмива на Христос, докато другият избира да Го помоли за милост. 

Днес всеки човек на земята е изправен пред същия избор. Никой не знае кога ще настъпи последният му час, но всеки трябва да определи своето отношение спрямо Христос. Имаме избор да приемем Божия дар на вечния живот, който ни се предлага чрез смъртта или възкресението на Христос или да го отхвърлим. "Който има Сина, има тоя живот, който няма Сина, няма вечен живот" (1 Йоан 5:12). 

Никой не е лишен от надежда. Ние сме склонни да разделяме хората и да ги поставяме в категории. За нас едни са големи, а други не чак толкова големи грешници, в зависимост от собствената ни представа за злото. Библията обаче е категорична, че "всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога" (Римл. 3:23). Има и обещение обаче: "Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ."

Това е отличен пример, който ни дава надежда относно състоянието на онези наши близки и приятели, които все още не са повярвали в Христос. До последния момент от живота им Бог дава надежда за покаяние, а на нас дава дръзновение да продължаваме с вяра да се молим за тях, като знаем, че Бог ги обича и "не желае никой да погине, но всички да дойдат на покаяние" (1 Петър 3:9).

Когато умрем, отиваме директно в Божието присъствие. Мнозина се страхуват от смъртта поради многото неизвестни. Дори християни се питат или спорят какво се случва веднага, след като човек издъхне? Дали душата му спи, докога и кога се явява в Христовото присъствие? Случаят с покаялия се на кръста разбойник ни дава увереност, че вярващият човек отива директно в Христовото присъствие, веднага след като умре. В Своята милост Бог иска да посрещаме смъртта с вяра, надежда и упование, а не със страх.

Думите на Христос, казани на покаялия се разбойник, са в унисон с думите на апостола във 2 Коринтяни 5:8 и Евреи 12:32. Исус не каза на разбойника: "Когато се върна отново на земята при Своето второ идване, тогава и ти ще възкръснеш, за да бъдеш с Мен". Не, Христовите думи бяха: "Още днес ще бъдеш с Мен в рая" (Лука 23:43). 

Не всеки получава Христовия дар на вечния живот. Историята с двамата разбойници е фрапиращ символ за двата типа хора, които ще срещаме през целия си живот. Очевидно и двамата имаха някаква информация за Христос. Може би бяха чували за вършените от Него чудеса, знамения, изцеления, възкресения. Може би се бяха срешали с хора, нахранени от Него. В последния решаващ момент, обаче, на прага на смъртта, единият мъж избра да се довери на Христос и да Му повери живота си, докато другият до последната минута отричаше възможността за покаяние и приемане на прошка и милост.

Когато споделяме благовестието с близки, познати или непознати, неминуемо ще се натъкваме на една от тези две реакции. Не трябва да се изненадваме, ако човекът отсреща съзнателно отхвърли предложеното от нас спасение, защото то не е наше. То е дар на Бога. Хората не отхвърлят нас, но отхвърлят изкуплението, изработено от Христос на кръста, предлагано безплатно. 

Исус ни обича безусловно. Едва ли има човек, който е гледал филма "Страстите Христови", и е останал безучастен към жертвата на Божия Син за грешното човечество. Всяка година християнският свят си припомня извършеното от Христос в така наречената Страстна седмица, за да си даде сметка, че Божият план за спасение включваше страданието на Неговия Син. Бог Отец остави Неговия Син да виси на кръста в агония в продължение на 6 часа и всяка минута отброяваше Неговата безусловна любов към човеците, независимо от техните грехове и престъпления.

"Защото Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас" (Римляни 5:8).

Източник: Christianity Today

 Превод: Петя Зарева