Понеделник, 09.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;" Исая 55:6

OnLine
RSS Facebook Twitter

Уникалната привилегия да си Божие дете

Main Pic
Публикувана: 08.05.2019
Автор: Тим Келър
Прочетена: 705
Коментари: 0
Чувствате ли се уморени, отчаяни или обезсърчени? Изпълват ли ви страх и безпокойство, които ви завладяват дотолкова, че смятате, че няма изходен път. Тогава е добре да си припомним какво означават думите "Божие дете"? Какво включва тази титла? Какви са привилегиите, които я съпътстват? Ще изброим някои от тях.
  • Сигурност. Ние не трябва да се боим, а да се радваме на нашата синовна връзка с Бога. Един работник или служител се покорява на своя началник от страх или по задължение или защото се бои, че ще загуби работата си. При Божиите деца връзката е синовна. "Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада" (Римляни 8:15-17).
  • Авторитет. Ние сме наречени "синове", а не "слуги" или "роби". Слугите и робите нямат собствено мнение или власт и авторитет. Божиите деца имат власт над греха и дявола. Те живеят в този свят със съзнанието, че техен Баща е Всемогъщият Бог. Това би трябвало да ги изпълва с увереност и спокойствие. Децата на Бога с достойство трябва да носят името на своя Баща.
  • Близост. "Чрез него викаме "Абба, Отче!" (Римляни 8:15б). В слуая обръщението "Абба" е арамейското "Татко", което означава близка синовна връзка. Децата използват различни форми на обръщение, когато викат своя баща. Те могат да го нарекат: "Татко", "Тате", "Татенце", като във всеки от случаите проявяват своите чувства на обич, благодарност и близост. Така християните могат да се обръщат към Твореца на вселената, който контролира всеки атом в нея, а това е една изключителна привилегия. Д-р Мартин Лойд - Джоунс казва следното върху този стих: "Апостолът съвсем целенасочено използва думата "Абба", която изразява много силна емоция. Тя отразява спонтанната радост на детето, което се радва да види своя баща и това го изпълва с увереност."
  • Увереност. "Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца" (Римляни 8:16). Когато ние с духа си призоваваме Бога като наш Баща, Божият Дух ни вдъхва увереност, че сме част от Божието семейство. Много е коментирано върху същността на това "свидетелство", но изглежда се касае за вътрешната увереност на сърцата, че наистина принадлежим на Бога и сме Негови, Той ни обича и ние разполагаме с доказателства, че сме Христови. Това е видно от нашия променен живот. Ние разполагаме с Неговите обещания и усещаме Неговото присъствие. Това чувство може не винаги да е така ярко изразено в живота ни, но именно когато сме изправени пред изпитания и с Духа викаме към Бога, тогава и усещаме увереност в сърцата си, че Той ни слуша и е до нас.
  • Наследство. "Ако сме деца, то сме и наследници" (Римляни 8:17). Това означава, че ни чака забележително бъдеще. В древността първородният син беше привилегирован по отношение на бащиното наследство. Удивително е, че Павел нарича всички Божии деца "наследници", което означава, че те се радват на една уникална привилегия. Разбира се, това е чудо, защото първородният син наследяваше лъвския пай от бащиното наследство. Павел има предвид, че онова, което ни чака в бъдеще, е толкова значимо, че може да се сравни с Божията слава.
  • Дисциплина. "И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него" (Римляни 8:17). Родителите винаги възпитават и дисциплинират своите деца. Понякога това включва наказание, съпроводено с болка, така че децата да бъдат предпазени от по-силна болка в бъдеще. Аавторът на Евреите казва, че "Бог ни наказва за наше добро" (Евреи 12:9-10). Бог никога не ни дисциплинира, за да покаже Своето превъзходство или контрол. Той го прави за наше добро, от любов към нас, за да ни предпази от по-страшни последствия в живота ни, които ние не можем да предвидим.
  • Семейна прилика. "Ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него (Римляни 8:17). Християните не просто споделят страданията, които другите хора срещат в този свят. Те споделят страданията на техния Господ, като братя и сестри на Самия Христос. Христос беше отхвърлен и презиран, защото изявяваше греха и се обявяваше против него във всичките му форми. По същия начин ще страдат и Неговите деца, когато се стараят да живеят за правдата и да я отстояват, каквото и да им струва. Бог действа в нас и допуска такива обстоятелства, че  "да бъдем съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя" (Римляни 8:29). Макар и да сме осиновени, Бог ни вменява природата на Христос. Като синове на Бога ние всъщност заприличваме на Божия Син. Колкото повече споделяме Христовите страдания, толкова повече заприличваме на Него по характер, поведение и отношение. Целта е да станем подобни на Него!

Източник: Cross Walk

 Превод: Петя Зарева

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg