Петък, 13.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите." 1 Коринтяни 14:33

OnLine
RSS Facebook Twitter

Търпението - добродетел на изчезване

Main Pic
Публикувана: 09.05.2019
Автор: п-р Теодор Опренов
Прочетена: 601
Коментари: 0
Като погледнете живота си назад, има ли нещо, което съжалявате, че сте оставили по средата, преди да го завършите?
  • Може да е било свързано с образованието ви – изкарали сте донякъде, но после сте прекъснали?
  • Може да е някаква работа (бизнес)? Предприели сте нещо, но сте се отказали по средата.
  • Може би сте изоставили някой приятел, престанали сте да го търсите... или може би дори сте прекратили много близко приятелство, което е можело да прерасне в нещо много по-красиво и до живот, но сте го спрели на средата.
  • Или сте изоставили половинката си, семейството си?
  • А може би сте изоставили вярата си за голям период от време, изоставили сте Бога, така да се каже, и сега отново, в последните години или месеци отново търсите пътя към Него?
Върнете се за малко назад и се замислете за онези моменти и преживявания, когато сте СПРЕЛИ нещо по средата, ИЗОСТАВИЛИ сте начинание, но после сте съжалявали за пропусната възможност. Връщат ли се чувства на тежест, на горчивина? Всеки един от нас ги има, както моментите, така и чувствата. Културата ни принуждава да мислим, че ако нещо ти е трудно, ако изисква търпение и постоянство, потърси по-лесен начин, друго решение. Днес нищо не трябва да е много трудно. За нищо не трябва прекалено много да се чака - пътищата ни трябва да изчистени от сняг веднага, успехи трябва да следват и най-малките ни усилия и т.н.
 
Мнозина от нас предпочитат „да си вдигнат чукалата”, отколкото да се преборят с трудностите. Мнозина от нас държим бялата кърпа в ръката си, готови да я хвърлим на ринга, ако се наложи.
  • Колко бащи изоставят семействата си, при първата трудност, или при първия знак на проблеми в отношенията им или в здравето на някой от семейството?
  • За хиляди майки в България е по-лесно да „подхвърлят” децата си, отколкото да ги отглеждат сами. 
  • За десетки, а може би и стотици хиляди днес е по-лесно да вземеш кредит, или заем, а не да имаш търпението да изработиш и спестиш. 
 Помислете си колко от нас изплащат кредити, и колко от телефоните или компютрите ни са на изплащане? Да не говорим за онези, които по-скоро биха прибягнали до кражба, за да имат “бързо” и “много”, отколкото да работят здраво и да получат възнаграждение за труда си.
 
ТЪРПЕНИЕТО. Това е рамката на дисциплината, основата на дисциплината. Още едно изключително качество на одобрения характер – ТЪРПЕНИЕ (издръжливост, твърдост, понасяне). Това е едно от качествата, които изглежда са на изчезване, но има един герой от Библията, който може да ни бъде отличен пример за търпение. Името му е Ной. Онзи, който построи кораб на върха на една планина. В епоха на грях и нечестие "Ной придоби Господното благоволение" (Битие 6:9). От самото начало Бог е описан като Бог на баланса – справедлив спрямо греха, но винаги търсещ някого, на когото да покаже милост и благоволение, някого, когото да спаси, стига той или тя да се обърне. Перфектен баланс между справедливост и любов! Балансът на кръста на Голгота – смърт и живот, наказание и опрощение. 
 
Ной следваше Божиите принципи и изисквания, той беше готов търпеливо да следва Божия път, въпреки че това го различаваше от съвременниците му. Той не спираше да търси, чуваше Божия глас и ходеше (вървеше), не спираше да се движи в една и съща посока: към и с Бога. Ной имаше търпението да чуе Божия глас, в онова забързано да върши зло поколение и затова ходеше с Него. Не беше нужно Бог много пъти да го вика и Бог имаше благоволение в Него! В един момент Бог му каза да построи огромен кораб. За нас това може да не звучи странно, но за онези хора, във времето и живота на Ной, това изискване е особено странно. Ето някои причини:
  • Най-вероятно Ной никога не беше виждал кораб с размерите, които трябваше да има.
  • Там, където живееше Ной, нямаше големи водоеми, за да има нужда от лодки, пък камо ли плавателни съдове с такива размери.
  • До този момент подобно обширно наводнение не е било познато – просто най-вероятно никога не се беше случвало (Някои богослови дори твърдят, че понеже до този момент библията няма споменат дъжд, че най-вероятно кръговрата на водата е бил изменен във вида, в който ние го познаваме, от когато Бог изпраща онзи потоп. – Не забравяйте, че Бог показа след потопа дъгата за първи път – като знак за своето решение! Не знаем със сигурност, но е интересно да се замислим.
  • Ной беше на 500 години, когато Бог му каза, че ще има потоп, и че той трябва да построи кораб за спасението си. Той започна този строеж на ВЪЗРАСТ 500 години.
И Ной започна да строи и знаете ли колко време го строи? 100 ГОДИНИ - един цял век, с търпение и вяра в Божиите думи. Можем да си представим какво ли са си мислели хората около него?
  • Този е луд – да строи това нещо... като чака “потоп”! Абе, какво всъщност значи “потоп”?! Знае ли някой? Луд човек, ти казвам!
  • Имало е хора на по 90-95 години, които сигурно са се подигравали – чичо Ной, откакто се помня строи някакъв кораб, чака “потоп”!!! Хахахахха! Както някои хора се подиграват с нас, че вярваме в Бога и един ден краят на този свят ще дойде.
ДАЛИ НЯКОГА СЕ Е СЪМНЯВАЛ?  Да речем, след 37 години: "Господи, дай ми знак, че дори и собствените ми внуци малко ми се присмиват! След 83 години: "Господи, ами... не виждам облаци на небето... дали някога ще има все пак потоп? Все още ли имаш такова намерение? Ако ли не, просто ми кажи!
 
И вижте 100 години по-късно: "Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и цялото ти семейство в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене." И знаете останалата част от тази история или ако не знаете, дочетете я в книгата Битие.
 
Как да изградим търпение? В този живот Бог иска да ни заведе от точка 1 до онова място в живота ни, до онова място в развитието на характера ни, до което Той иска да ни види израснали. И в това пътуване, ние се сблъскваме с моменти, в които сме изкушавани да се откажем! Достигаме до препятствия, при които нашето търпение е поставено на изпит, и ни минава през ум, и не само през ум, но и в сърцето – да спрем, да се откажем, да обърнем глава и да продължим в обратна посока:
  • Да изоставим битката за семейството си, защото „вече не мога да търпя”.
  • Да се откажем от някоя професия, защото е много трудна и защото бавно я овладяваме.
  • Да изоставим ученето на някой език, защото отнема страшно много време и нямаме търпението и постоянството за да го овладеем.
  • Да изоставим следването, защото уж няма видима перспектива, пък и ни мързи малко.
  • Да се откажем от някое приятелство.
  • Да изоставим детето си, защото се е родило прекалено рано в живота ни... или защото е увредено и няма да имаме търпението да се грижим за него.
  • Да откажем повече да прощаваме на някого, защото ни е излъгал прекалено много пъти
  • Да престанем да се молим за някого, защото вече 30 години върви назад и не иска и да чуе за Бога.
  • Да изоставим някой проект или инициатива, защото е много тежко финансово да го поддържаме, или има прекалено много съпротива.
  • Да се откажем от това да обичаме, да даваме, да бъдем наранявани заради Исус.
И тогава ни трябва онова прекрасно духовно качество – търпението, издръжливостта, постоянството за да продължим още малко, и още малко, месец след месец, година след година, още 100 години ако трябва, за да видим резултатите и благословения, за да вкусим избавлението. Господ е дълготърпелив и многомилостив. Когато човек е търпелив, Той приема и се осланя на Божието време! Моето време и моето планиране си е мое време е мое планиране. Аз го предполагам! Божето време и неговите планове, са си Негово време и негови планове. Той обаче разполага! Той знае кое е най-доброто и кое му е времето сега е на кое не му е времето сега.
 
Аз искам нещата да станат сега! Вчера, ако може! Сега, в най-скоро време, без усилия и без да има нужда от търпение... така искам, признавам го.. и ти си същият! Всички сме така! Това е факт! Но Божието време е това, според, което се движи света, и аз... и ти.ТОВА Е ВРЕМЕТО, КОЕТО ЕДИНСТВЕНО ИМА ЗНАЧЕНИЕ. За съжаление, Бог не винаги ми дава да разбера, защо избира едно нещо да направи бързо, а друго да бави 100 години! Но ми е дал да търса и да притежавам това качество, за да го отглеждам и култивирам – ТЪРПЕНИЕТО И ДОВЕРИЕТО, ЧЕ ТОЙ ЗНАЕ. Да развиеш качеството ТЪРПЕНИЕ (да имаш търпение с вяра) означава да признаеш и да следваш Божето време със спокойствие и дисциплина. Защото Той знае най-добре!
 
Как си с търпението? Ной строи кораб 100 години. После прекара на кораба цяла година. И тогава корабът заседна на планината Арарат, но Ной не излезе от него, докато Бог не му каза да го направи. Как да се изградим това качество на характера? В Евреи 12:1 са дадени три съвета или стъпки: "Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение, нека тичаме на очертаното пред нас поприще."
Може да прозвучи странно, но бих предложил първо да „влезем в облаците”: Нека влезем в облака. Ние сме заобиколени от голям облак свидетели. Нека да отхвърлим бремето и греха на нетърпението.
 
Нетърпението за някои неща в живота е грях, а за други води до грях. Да се справи човек с нетърпението означава да го следи, както следи килограмите си, както следи поведението си, както рибарят следи плувката във водата. И с търпение да тичаме като разберем какво Бог иска от нас, да прилежаваме в него с търпение. Господ да ни даде да бъдем милостиви като нашия Спасител, дисциплинирани като Данаил и търпеливи като Ной, та да можем, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg