Четвъртък, 22.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има." Марк 4:25

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо са атакувани християните?

Main Pic
Публикувана: 10.05.2019
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 762
Коментари: 0
Има ли някой, който иска да бъде мразен или да бъде отхвърлен от обществото? Сигурен съм, че отговорът е „не“. Никой не иска това. Всеки човек по някакъв начин се стреми да създаде приятелство с някого, да се сработи с колегите си, да се разбира със съучениците си. Това е така, но много неща могат да се променят, когато хората разберат, че сме християни. През първите векове до приемането на християнството от император Константин християните сa считани за вредни и лоши хора.
 
„Наказани са християните, привърженици на ново зловредно суеверие“ (Светоний).
 
Какво обаче наблюдаваме днес? Ние хвърляме страшно много сили, за да убедим другите какви сме и какви не сме. Опитваме се да им покажем, че също сме нормални личности, а не някакви заблудени, малодушни хорица. Ние също можем да се забавляваме, да се обличаме като останалите, да си правим същите прически, да си слагаме същите украшения, но с една малка подробност – ние сме християни. Но нима това е малка подробност? Тази малка подробност е като кръстчето, което носят някои хора на вратовете си. Голяма част от тях въобще не разбират значението на кръста, но нали и другите хора го носят – то е модерно. Можем да бъдем напълно като останалите хора, но с една малка подробност – носим кръстче. Нима това трябва да бъде животът ни? Желанието на човек да бъде според модата, вървежа на този свят, въобще не можем да го доближим до християнските норми. Християнството не може да бъде една малка подробност, то трябва да бъде целият ни живот.
 
Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Яков 4:4).
 
Тези думи може и да звучат стряскащо за някои от нас, но какво всъщност имат предвид? Това означава ли, че не трябва да имаме приятели, които са невярващи? Или може би трябва да станем отшелници, повлияни от аскетизма, и да се обречем на самотен живот, далече от всичко светско? Можем ли да отидем на футболен мач, на опера, театър? Със сигурност Яков не е нарекъл това приятелство със света. По-скоро той има предвид двойствения живот, който човек може да води. Старият живот, който човек е имал, преди да повярва в Бога, и новият, който е дар от Него, са две несъвместими неща. Пълна противоположност една на друга. Това означава, че ако преди човек се е удоволствал в греха, то сега, след като е приел Христос за Господ и Спасител, не може да живее по същия начин. Но ако някой мисли, че може да живее по двойствен начин, то Яков го нарича „прелюбодеец“. Това е човек, който се покланя на светските стандарти и на Бога в същия момент. Тук е и мястото, където ние трябва да направим фундаменталното разделение.
 
„Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (І Петрово 2:9).
 
По всичко личи, че вярващият човек трябва да бъде различен от хората в това време. Самата дума „свят“ означава „отделен“. Тогава идва и въпросът, кое трябва да ни разделя от този свят. Библията ясно ни показва, че вярата в Бога и в Неговото Слово предвижда човек да живее според стандарти и норми, които са коренно различни от тези, които имат хората, живеещи далече от Бога. Има голямо несъответствие между погрешната призма, която си изграждат хората за живота, и Библията, която е боговдъхновена. Но, изглежда, е време да се върнем на първоначалния въпрос – защо ще бъдем мразени?
 
„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18).
 
В стремежа си да бъде харесван, да бъде почитан, да има приятели човек може да изпадне в двойствен живот. Но защо трябва да се стремим да ни харесат, след като Христос са мразили? Може би защото не ни е приятно някой да ни мрази. Дякон Стефан беше убит от хорската омраза, защото проповядваше разпънатия Христос. Подобно на него и на Исус, ние не можем да очакваме светът да ни приеме с отворени обятия, защото вярваме в Бога. Ако волята на Отец беше да продължим да живеем по стария начин, като единствено повярваме в Христос, то светът би ни приел и обичал (Йоан 15:19).
 
За да можем вечер да виждаме, трябва да има до нас някакъв източник на светлина – луна, фенер, свещ, лампа и др. При появата на някаква светлина тъмнината изчезва. Двете не могат да осветяват и затъмняват едно и също място едновременно (Йоан 1:5).
 
Учението за Бога винаги е било противно на стандартите в този свят. Ако християните се опитват да бъдат като тъмнината, то те никога няма да бъдат светлината. Къде е границата тогава? Може би границата се намира в следната идея: „Всяко нещо, което води към грях, събужда желания за зло, е от дявола и този свят, а всяко нещо, което отговаря на Библията и приближава до Бога, е от Него“.
 
Христос не ни е обещал, че ще бъдем приети и обичани от този свят, а ще бъдем приети и обичани от Него. Така че, дори и светът да ни мрази, то Бог ни обича (ІІ Солунци 2:16). Тук се крие и нашата надежда. Въпреки цялата омраза, ненавист, обиди, гонения, които можем да получим заради вярата си, ние очакваме награда за всичко това.
 
„Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и се веселете; защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас“ (Матей 5:11, 12).
 
Как ще отговорим на хорската омраза към нас? Но не на тази, поради която сме виновни ние, а другата, която е поради вярата ни в Христос. Ние можем много да се наскърбим и отчаем вследствие на обиди, отхвърляне, злорадстване срещу нас. Или, по думите на Христос, да се зарадваме и развеселим. Скоро виждали ли сме човек, който е благодарил и се е радвал, защото светът го мрази? А скоро да сме го правили ние?
 
Не можем да очакваме приемане от този свят. Много хора отхвърлиха Исус – и нас ще отхвърлят. Всички апостоли без Йоан умряха от мъчителна смърт. Може и на нашия живот един ден да посегнат. Но всичко това не трябва да ни отчайва, защото ние имаме жива надежда.
 
„Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тези думи“ (І Солунци 4:16–18).
 
Нашата надежда е основана на обещанията в Новия завет за Второто пришествие на Господ Исус Христос и на обещанията за вечния ни живот с Него в новия Ерусалим. Тогава какво са обидите и присмехът, които могат да ни наранят? Дори и да посегнат на живота ни, ние няма да изчезнем, няма да бъдем унищожени, понеже Бог ни е дарил с вечен живот. Ние сме само за кратко на тази земя, пришълци сме. Днес сме тук, а утре може да сме с Господа. Ето защо трябва да се радваме и веселим, понеже изпитанията и трудностите тук, на Земята, са за кратко време. Те ще преминат, а нас ни очаква вечен живот в присъствието на Бога. Всичките Негови обещания не могат да се сравнят с това, което може да ни стори човек. Затова, дори и да ни мразят и хулят: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20).
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg