Събота, 19.10.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен." Лука 16:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Мощта на просветата

Main Pic
Публикувана: 24.05.2019
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 270
Коментари: 0
“Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз' сила нова,
съдбините си ти поднови.“
 
Когато един народ е възроден чрез Словото, той няма друг избор освен да върви напред. Вървежът определя бъднината и решава съдбината. Бъднината може не винаги да е светла и безметежна, но просветата е гарантирана. Когато тази просвета е достояние на обикновените хора в дюкяните не само на главната улица, тогава възроденият народ е достоен участник в световните борби, макар техният изход не винаги да е благоприятен. Възроденият и Просветеният са длъжни да вървят напред. На тях гледат поколенията, които ги следват. Гледа и Бог, който е близо до всички, с отворени очи и сърца.
 
Питате ли се колко народи по света имат специален ден, в който празнуват Словото? Знаете ли колко нации нямат собствен език и писменост, а ползват чужди? Мислите ли поне веднъж в годината за онези безименни герои на вярата, които година след година са превивали гръб над пергамента или листа, само под светлика на кандилото или свещта, за да стигнат до нас божествените словеса?
 
Време е да възхвалим онези радетели на книжнината, чиито имена завинаги ще останат скрити за поколенията, но чийто труд столетия наред е сгрявал сърца и радвал очи, грейнали от възхита пред думите, наредени като бисери върху белия лист. Хвала на хилядите редови учители, които не са избягали, а с безгранично посвещение предават на гладните очи и жадните сърца обичта към писаното Слово. Трудът им е безценен.
 
Във време когато ръкописът е отживелица, а преписването е губене на време, защото животът е сведен до копи/пейст, как да оценим и как да бъдем благодарни на хилядите зографи на Словото, които са посветили труда си на безвремието? Нека в деня, в който си спомняме за великите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Ангеларий, Горазд, да сведем глава и да благодарим на Всевишния и за смирените монаси, които толкова много са обичали Словото, че то да достигне до нас на родния ни език и с уникалната ни писменост.
 
Нека да се запитаме каква е нашата длъжност в настоящия век на безпаметност и нека „аз“ бъдем „ние“, така че „ние“ да бъда „аз.“ Тогава детето ми ще знае „а“ и „б“, дори и когато ги изписва отвъд океани и на чужди брегове. Понеже книжнината българска е жива, защото е живо Словото, което дава живот вечен, а ние сме Негови наследници... Благодарение на това Слово, ние все още сме народ и такива ще останем, докато се зазори Зорницата и Месията възцари Царството Си на земята..
   
„Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!“
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg