Преди много години, когато facebook въобще не беше измислен, младите хора общуваха в интернет пространството в т.н. чатове (Internet Relay Chat - „разговори през/чрез Интернет“, по-известен под съкращението IRC). Всеки потребител имаше свой „ник” или псевдоним, а с течение на времето се оформиха и две групи или канали, в които много млади християни общуваха. Прекарвали сме много часове в разговори на различни теми и това беше един от първите начини, по които километрите разстояние не бяха пречка. Един от моите псевдоними, с които влизах по онова време, беше „memento mori“, което означава „помни, че си смъртен”. С този „ник” показвах на хората, които ме познаваха, че денят ми не е бил много добър и в момента не се чувствам добре. По-късно разбрах и част от начините, по които този израз се е използвал в миналото. Ще ви споделя само три.
По време на Римската империя, когато пълководец печелел голяма битка на бойното поле, той влизал тържествено в Рим и бил посрещан от огромни множества, които викали с възторг неговото име. Военноначалникът минавал през тълпата, качен на своята колесница. В близост до него стоял роб, който имал за задача да му нашепва „memento mori” или „помни, че си смъртен”. Това било превенция от възгордяване. По-късно много монаси в манастирите вместо да се поздравяват с „добро утро”, „добър ден”, „лека нощ”, когато се разминавали казвали „memento mori” или „помни, че си смъртен”. По този начин се опитвали да си напомнят, че животът е кратък отрязък от време. В някои християнски творби се рисувало т.н. „хоро на смъртта”, на което начело поставяли папата, след него висшите духовници, докато накрая стоели обикновените хора. Така авторите пресъздавали идеята, че пред смъртта всички са равни.
Ние не обичаме да говорим за смъртта. Избягваме гробищата и погребенията. Плашим се от всеки симптом, който ни напомня, че сме смъртни, че човек „прилича на лъх” и „дните му са като сянка, която преминава” (Псалми 144:4). Всъщност смъртта идва в живота на хората след грехопадението на Адам и Ева. Бог изпълнява предупреждението Си, че ако ядат от забранения плод, ще умрат (Битие 2:17). И те умират, първо духовно, а след това и физически. Въпреки това животът на първите хора на земята не е бил никак кратък, поне от наша гледна точка. Мойсей умира на 120 години, Исус Навиев - на 110 години, а преди тях Матусал живя 969 години (Битие 5:27).
На кого не би му се искало да живее поне до 200 години? Ето думите на столетника Мойсей: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме” (Псалми 90:10). Думите му говорят за поне две неща: за кратковременност и за трудности. Но само два стиха по-долу Бог вдъхновява Мойсей да каже: „Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце” (Псалми 90:12).
Ако обобщим тези две изречения, Бог иска да ни научи чрез Мойсей, че не е толкова важно колко ще живееш, понеже така или иначе от Божия гледна точка ние сме кратковременни, а как живееш във времето, което ти е отредено. Важно е как изпълваме дните си и как ги изживяваме. Мотивиран съм да напиша тези редове заради Краси - млад приятел от църквата в Стара Загора. Ако трябва да обобщя живота му, то ще използвам три важни за него дати. Първата е рождената му – 13.07.1989 г. Втората е 30.04.2019 г, когато успешно завършва етап от своето образование. На снимка във фейсбук от тази дата, той е снимал студентската си книжка, в която има само отлични оценки и е написал: „Край! Време за заслужена почивка, най-после”. Ако познавате Краси, знаете, че той е добряк. Човек, който служеше в църквата. Имаше своите планове и мечти. Но на 07.05.2019 г. Красимир Атанасов почина внезапно. Отиде си малко преди да навърши 30 години.
Какво мислите за него и ненавременната му смърт? Кратък ли е бил животът му? Грешка ли е смъртта му? Много често възприемаме живота като даденост и спираме да се замислим едва когато нещо подобно се случи. Преди няколко месеца, след като погребахме няколко човека от църквата, и след като преживях труден здравословен момент, се сблъсках със страха от смъртта. Този страх ме владя няколко седмици и бързо ограби мира ми. Мислех си, че ако си отида сега, то няма да видя сина си да пораства, няма да успея да постигна още някои неща в живота си, ще оставя семейството си...Не се страхувах за вечността. Уверен съм, че съм спасен поради Божията огромна милост, не поради мои заслуги. Знам какво ме чака, когато дойде моя край, но през тези седмици бях уплашен, че това може да се случи съвсем скоро.
Минаха няколко дни, докато Бог възстанови мира ми. Той го направи по чуден начин, напомняйки ми, че животът ми е в Неговите ръце и че Той може да ме приведе през долините на мрачните сенки и може по-добре от мен да се погрижи за важните неща. Знам от историята, че в навечерието на 1000-та година вярващите хора са очаквали, че Христос ще дойде да вземе Църквата Си. Поради тази причина много от тях продали всичко, изоставили работата си, земите си и се качили високо на планините, за да чакат. Колко ли разочаровани са били, когато е трябвало да слязат и да продължат живота си.
Мъдрецът казва, че „всичко е суета”, но истината в края на книгата е: „…Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека; Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Еклисиаст 12:13-14). Евангелист Йоан прави паралел между делата на дявола и това, което Бог иска да направи в живота ни. Дяволът иска да краде и погубва, но Христос дойде, за да ни даде изобилен живот (Йоан 10:10).
Страхът от смъртта не носи благословение в живота ни. Борбата да живеем вечно или поне много дълго също не може да ни помогне. Един американец всеки ден се подлагал на различни упражнения, изследвания, процедури, някои от тях много скъпи и болезнени, за да пребори смъртта и да живее поне до 180 години. До този момент е похарчил 1 милион долара, но е готов да плати още, за да постигне целта си. И какво ако има дори мъничък шанс да го постигне?
Времето е безценно и не е важно колко е, а как го пилеем или употребяваме. Павел казва, че е счел всичко за измет само да може да познава Христос, да бъде с Него и да Му служи, дори това да означава да премине през подобни на Неговите страдания (Филипяни 3:7-14). Той споделя, че е готов да умре, което ще бъде като подарък за него, но за хората, на които служи, е по-добре да остане още на земята (Филипяни 1:18-24). Защо Павел не се страхува от смъртта, дори е готов да я посрещне? Защо героите на вярата, описани в Евреи 11 глава, умираха, съзнавайки, че са пришълци на земята (Евреи 11:13)? Откъде имаха тази сила? Откъде имаха тази увереност? Вярваха в Бога и в Неговите обещания. Не се усъмниха, че трудностите и битките в живота им са просто кратък отрязък и че Бог е обещал да им подари място, в което няма сълзи, болка и тъга, място, където Той ще бъде с тях (Откровение 21:1-7).
Защо хората се страхуват от смъртта? В своята книга-свидетелство „Изтезаван заради вярата си” Харалан Попов разказва за поредния разпит, в който разследващият го извежда до стена, опръскана с кръвта на убити преди него затворници, и му съобщава, че ще бъде разстрелян, ако не признае, че е шпионин. Милиционерът отброявал бавно до 5 и правел големи паузи, като опирал пистолета в тялото на п-р Попов. Когато стигнал до четири, Харалан извикал силно, че е готов да умре и да отиде при своя Бог. Това стреснало човека от Държавна сигурност и всичко се оказало блъф, но п-р Попов свидетелства, че наистина е копнеел да отиде при Бога и бил много разочарован, че смъртта не дошла. Губейки съзнание, той пршепнал „нека бъде Твоята воля”.
Страхът от смъртта е поради липсата на вяра в Бога.
Страхът от смъртта е поради несигурността в спасението.
Страхът от смъртта е поради съмнение в Божиите думи.
Страхът от смъртта е поради копнеж за временния земен живот.
„Помни, че си смъртен“ е напомняне, че нашият край е неизбежен, но той е само врата към нещо по-чудесно – нашия истински дом. Нека не желаем смъртта, но да живеем отреденото ни време разумно, без да го пилеем и да изпълним Божията воля за живота ни.
За нас трябва да важат думите за великия Божий служител: „Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление” (Деяния на апостолите 13:36).
Красимир отиде при Бог, но неговата майка превърна погребението му в евангелизация. Някои от присъстващите не познаваха Христос и за първи чуха хваление и Божие слово.
Човек може да прослави Бога и чрез смъртта си.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите