начало > Библия > Защо Исус не извърши знамения в Назарет?

Защо Исус не извърши знамения в Назарет?

Публикувана: 02.06.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1035
Коментари: 0

Сподели

Когато евангелист Марк казва, че Христос "не можа" да извърши каквито и да било знамения в Назарет, той няма предвид, че Господ Исус е бил възпрепятстван по някакъв начин. Новозаветният богослов Уилям Лейн пояснява в коментара си върху Марк, че "вършенето на чудеса в отсъствието на вяра щеше да противоречи директно на посланието на Христос."

Всъщност, изборът на Христос да не прави чудеса олицетворява една по-голяма истина. Бездействието Му казва на хората в Назарет точно Кой е пристигнал. Самата липса на драматични знамения в Назарет се превръща в откровение за характера на Исус. Помислете за момент за хората от Назарет. Те не можеха да приемат Исус като Божий Син. Цялата идея за това, че е специален, беше обидна за тях. Тя не пасваше на тяхното разбиране.

Исус избра да не прави чудеса. Ние щяхме да направим обратното. Като се има предвид човешката склонност всички да ни харесват и приемат, бихме си помислили: "Ето възможност да спечеля тези хора. Трябва да им дам това, което искат. Те не вярват сега, но ако направя нещо впечатляващо, то ще ги убеди веднъж завинаги, че аз наистина съм Божият Син."

Слава да бъде на Бога, че Христос не споделя нашата несигурност. Хората винаги искат от Него знамения, в доказателство към Неговите думи. Нужна е огромна вътрешна сила да не правиш неща, с които да се докажеш. Тази сила идваше от факта, че Исус беше вкоренен в обичта и радостта на Своя Отец (Марк 1:11). Единствената оценка, която беше важна за Божия Син, беше тази на Бог Отец.

Тази непоклатима любов е основата, която освобождава Христос от принудата да постъпва според одобрението на тълпата. Той може да се съсредоточи върху Своята мисия, без да задоволява очакванията на всички. Той дойде да спасява, а не да продава. Когато искаме да ни харесват, това често е свързано с тайния страх, който изпитваме. Страх от отхвърляне. Страхът да изглеждаш глупаво. Страхът да не бъдеш разбран. Когато тези тревоги определят нашето служение, ние вече не живеем в реалността, че Бог ни обича съвършено и нищо не може да ни грабне от ръката Му.

Желанието на Христос да страда поради неразбирането и отхвърлянето на собствените Му люде не е просто някакъв нещастен резултат от грешка, която Той неволно е допуснал. Той разкрива характера Си по начин, който далеч надхвърля всяко потвърждение, което може да предложи чрез някое знамение. Ето Го Божият Син, който страда несправедливо и понася нашето беззаконие, без да се защитава. Това е Господарят на небесата, който доброволно приема нашата безпомощност. И ние виждаме Агнеца, който стои мълчалив пред стригачите Си (Исаия 53:7).

Изкушението да се покаже, вършейки знамения в родния си град, беше само предвкусване за изкушението, с което Христос се сблъска по време на процеса срещу Него и при разпятието. Както Пилат, така и свещениците, и учениците, смятаха, че най-доброто, което Исус може да направи, е да не отива на кръста. Според тях, това щеше да докаже, че Исус наистина притежава власт, както твърдеше. Религиозните водачи го гледаха как виси на кръста и директно Го предизвикаха: "Нека този Месия, този цар на Израил, слезе сега от кръста, за да можем да видим и да повярваме" (Марк 15:32).

Ако наистина го беше сторил, това щеше да бъде в противоречие със същността на мисията, за която беше дошъл. Истинската демонстрация на сила беше точно обратното на онова, което искаха от Него. Исус показа силата Си, като не стори нищо, за да избави Себе Си, а напротив, остана на кръста. Именно Неговата смърт даде повод на стотника под кръста да извика: "Наистина този беше Божий Син!" (Марк 15:39).

Често говорим, че трябва да бъдем "съразпънати заедно с Христос". Какво означава това? Да не се защитаваме, да не изтъкваме своята правда и да не се оправдаваме, с други думи да останем безсилни. Кой обича да бъде третиран несправедливо или да се чувства безпомощен? В такива моменти се питаме къде ни е победата.

Когато чудеса липсват, налице е едно по-голямо знамение. До мен е Спасителят, който ме преобразява чрез страданието, през което преминавам. Вместо непрекъснато да търся доказателства за Неговата сила, Той се намесва в живота ми по много по-чудни и необясними начини. Всеки иска в живота му да има изцеления и водата да се превръща във вино, но добре е да зная, че Божието дело не зависи от мен. Ръцете Му не са вързани от моето неверие. "Когато ние сме неверни, Той верен остава" (2 Тимотей 2:13). Бог да ни даде очи да видим, че когато Той не действа, това е отражение на Неговото мълчание на кръста, където беше изработено изкуплението на човечеството.

Източник: Christianity Today

Превод: Петя Зарева

Сподели: