Неделя, 15.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат." Притчи 3:34

OnLine
RSS Facebook Twitter

Християните и греховните желания

Main Pic
Публикувана: 17.06.2019
Автор: Мартин Лутер
Прочетена: 604
Коментари: 0
Християните трябва да са разумни и да знаят, че в известен смисъл не всичко е завършено, когато са приели Светия Дух. Онзи, който притежава Духа, не става изведнъж напълно съвършен, чист във всяко отношение, нечувствителен за греха и закона.
 
Ние не учим, че делото на Духа е изцяло завършено, а по-скоро, че то е прогресивно. Той действа постепенно и изграждащо. Следователно не може да се намери никой, който да е съвършен в праведност и святост, лишен от грях и скръб, дори когато служи на всички хора с радост.
 
Писанията ясно учат какво е делото на Светия Дух – да ни освободи от греха и страха. Но когато Той направи това, делото не е изцяло завършено. До известна степен християнинът все още чувства греха в своето сърце, изпитва ужаса на смъртта. Вярващият е засегнат от всичко, което засяга и непростените грешници. Обаче докато невярващите са потънали дълбоко в своите грехове и са безразлични към тях, вярващите ясно чувстват своите. Но християните разполагат с помощта на Светия Дух, Който ги успокоява и им дава сили, докато делото не бъде напълно завършено.
 
Поради тази причина християните трябва да са предпазливи. Трябва да внимаваме да не се хвалим нахално и самонадеяно с притежаването на Светия Дух, както правят някои горди фанатици. Опасността е да не станем твърде уверени, смятайки, че сме съвършени във всяко отношение. Благочестивият християнин все още е плът и кръв, както останалите хора. Той се стреми да устои на злите страсти и другите грехове, но неволно усеща злите желания. Но този, който не е християнин, е безгрижно спокоен и изцяло нехаен за греховете си.
 
Християните са изкушавани от различни страсти, но се стремят да им се противопоставят. Вярващият не трябва да се подвежда от този чувства и да се смята за изгубен, ако има грешни желания. Във същото време докато е жив, той трябва да се бори с греховете, които чувства в себе си. Той трябва непрестанно да стене, за да бъде освободен от тях и трябва да позволи на Светия Дух да действа в него. Вярващият постоянно копнее за святост със стенание, което е твърде дълбоко, за да бъде изразено, според думите на Павел в Римляни 8:26. Но християните имат благословен слушател - самият Свети Дух. Той с готовност приема искрения копнеж за чистота и изпраща на съвестта божествено успокоение.
 
В нас винаги ще има смесица от чистота и несъвършенство. Ние винаги трябва да съзнаваме едновременно присъствието на Светия Дух и собствените си грехове – нашето несъвършенство. Ние приличаме на болен човек в ръцете на лекар, който го лекува. Нека никой не мисли: „Ето човек, който притежава Светия Дух; следователно той трябва да е съвършено силен, да няма никакво несъвършенство и да върши единствено добри дела.” Не, не мислете така; защото докато живеем в плът тук на земята, ние не можем да постигнем такава степен на съвършенство, че да бъдем изцяло свободни от слабости и грешки. Самите свети апостоли често се оплакват, че са изкушавани и страдат. Техните чувства откъсват от тях присъствието на Светия Дух, макар да са били уверени, че Той им дава сила и ги подкрепя в техните изкушения, една сила давана чрез словото и вярата.
 
Светият Дух се дава на разтревожени и тъжни сърца. Единствено тогава благовестието може да ни е от полза и да даде плод. Божият дар е твърде възвишен и благороден, за да бъде хвърлен пред кучетата и свинете, които случайно чувайки проповядваното послание, го поглъщат, без да знаят какво унищожават.  Сърцето трябва да разпознава и чувства своята окаяност и неспособност да се освободи само. Преди Светият Дух да дойде и да освободи сърцето, в него трябва да  има борба. Нека никой да не си представя, че ще получи Светия Дух по друг начин.
 
Ние виждаме тази истина, показана в евангелията, когато възлюбените ученици са изпълнени със страх и ужас преди възкресението. Те са неспокойни и обезкуражени, и потъват в неверие и отчаяние. Единствено с голяма трудност и усилия Христос ги привдига отново. Все пак единственото им падение е тяхното маловерие. Самият Господ едва успява да ги успокои с думите: „Светият Дух ще слезе върху вас от небето, изявявайки Мен във вашите сърца, докато Ме познаете и чрез Мен, Отца. Тогава сърцата ви ще бъдат успокоени, укрепени и изпълнени с радост.” Това е обещанието, изпълнено в деня на Петдесятница.
 
Превод: Радостин Марчев
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg