Как да станем миротворци?

Ние отразяваме небесния Отец, когато се стремим да опазим мира. Една от основните думи в превод на оригиналната гръцка дума за миротворец означава "да създадеш". Бог е, който твори мир. Не можем да "творим" мира без него. За да произведем истинския мир, ние трябва да го притежаваме. Вярването и приемането на Христовата саможертва и опрощение активират мира в сърцата ни, който надвишава всяко проумяване. Мирът не ни напуска, дори когато изпитваме безпокойство, помага ни да възстановим нашите взаимоотношения. Ще изброим няколко начина да бъдем миротворци у дома и в местната общност.

Миротворецът благославя, а не проклина.  "Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат" (Ефесяни 4:29). Иронията, сарказмът, подигравките и непремерените думи са оръжията на този свят. Хората в света в голямата си част си служат с тези похвати, за да унижават събеседника или конкурента, с цел да го накарат да се чувства зле. Божиите деца обаче са наясно, че са създадени по образа на Бога и подобно отношение към околните би означавало обида за техния Създател. Можете ли да бъдете забавни, без да обиждате другите с думите си? Помислете какво би казал самият Исус? Как бихте се чувствали вие, ако вашите събеседници използваха подобни думи?

Миротворецът знае нуждите на хората и им помага, доколкото може. "Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света" (Яков 1:26-27). Участваме ли в разговори, които не рисуват другите в добра светлина? Можем ли смело да осъждаме ближните за несправедливост, която не сме видели да вършат? Има хора около нас, които се нуждаят от помощта ни. Светът е пълен с хора, които нямат чиста вода за пиене. Толкова много деца растат самотни, без родители и дом. Готови ли сме да направим нещо за тях, което е по силите ни, вместо да съдим и критикуваме без основание?

Миротворецът е готов да споделя своята надежда. "Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда" (1 Петър 3:15). Начинът, по който подготвяме сърцата си, показва живота, който живеем. Разговорите ни отразяват количеството време, прекарано с нашия Небесен Отец. Не можем да очакваме да отговоряме на трудни въпроси, задавани от околните, когато ни липсва подготовка в изучаване на Библията.

Източник: Cross Walk

Превод: Петя Зарева