начало > Общество > Призив на един американски мъж

Призив на един американски мъж

Публикувана: 26.06.2019
Автор: Шейн Идълман
Прочетена: 1619
Коментари: 0

Сподели

Мъже, ние не сме призовани да бъдем пасивни, слаби, нерешителни партньори. Призовани сме да защитаваме и водим семейството си. Трябва да започваме деня с молитва, да защитаваме жените си, да закриляме децата си и да направим дома си свято светилище, а не място, което да отваря врати на Сатана. Призовани сме да се бием с врага, а не да бягаме от него.

Отчаяно се нуждаем от истинско лидерство – смирени мъже – мъже, които не се страхуват да признаят, че се нуждаят от Бог; мъже, които са по-загрижени за молитвата, отколкото за статута и признанието; хора, които сe хвалят с Бога, а не със себе си. Състоянието на семейството днес е обезсърчаващо. Мъжете до голяма степен са изоставили дадената им от Бога роля като духовни ръководители в домовете си. Ето няколко примера:

Четенето на Библията и молитвата са сведени до няколко минути на ден, докато работата по дванадесет часа на ден се нарича успех.
Ние се грижим за израстване в кариерата си и пренебрегваме брака си.
Стремим се да увеличваме богатството си, но нашите ценности намаляват.
Търсим отговори къде ли не, но обръщаме гръб на Този, който ни е създал.
Гордостта се счита за актив, а смирението е слабост.
Знаем повече за нашите любими спортисти, отколкото за нашите жени и деца.
По-скоро ще ни видят да излизаме от кафенето, отколкото от църквата.
Ние възхваляваме любимия си отбор, а все по-често задремваме в църквата.

Уморен съм от слаби, пасивни мъже, които никога не спорят, не се борят за нещо, за което си заслужава да умреш. Нашата нация има нужда от мъже с характер, съпругите ни търсят лидери, а децата ни мечтаят за бащи, на които да подражават.

Хора, спрете с глупавите видео игри, спрете да губите време в социалните мрежи, убийте вашия навик да гледате филми с порно сцени, кажете на нечестивите си приятели да си вървят по пътя. Ние сме призовани да водим, да обичаме и ако е необходимо, да дадем живота си за семейството си.

Ние сме причината нацията да върви назад. Ние сме причината семейството да се разпада. Трябва да спрем да обвиняваме за всичко Бога или правителството. Ние сме лошата миризма в ноздрите на един праведен, свят, чист Бог. Бащи, събудете се! Животът е бойно поле, а не детска площадка!

След като прочетете отново този призив, ми кажете дали е твърде предизвикателен. Мъже, които нараняват семействата си (вербално, емоционално или физически), не трябва да бъдат насърчавани, а да бъдат конфронтирани. Едва когато се покаят, тогава може да бъдат насърчени. Промяната е трудна, но ако винаги насърчаваме, а рядко предизвикваме, кога ще настъпи промяна? Ако човек не се сблъска с изобличението, покаянието няма да се осъществи, а семейството му в крайна сметка ще плати цената.

Преди много години се натъкнах на дневник на жена ми, който разби сърцето ми, но първо се чувствах предаден и разгневен. Тя пишеше: "Омъжих се за човек, който не се интересува от мечтите и целите ми в живота. Научих се да живея с това, тъй като раздялата не е опция, но няма да му позволя да направи това с децата ни".

Бях много ядосан, защото истината боли. Но започнах да осъзнавам, че тя е абсолютно права. Бях контролиращ човек, не се интересувах от мечтите, амбициите и целите на моето семейство. Исках да контролирам всички около мен. След като прочетох тази изповед от дневника, се почувствах ужасно и поисках прошка. Осъзнах, че съсипвам духа на моето семейство; използвах контрол и манипулиране заради гордост, защото исках да изглеждам добре в очите на околните. Това преживяване беше повратна точка – сега насърчавам семейството си и съм готов да подкрепям мечтите им. Пиша това, не за да обвинявам някого, а да илюстрирам факта, че Бог често използва конфронтация и излагане, за да ни пречупи.

Докато бащите се стремят към високи постове, изграждат репутация, преследват кариера и така нататък, често майките са тези, които се молят, грижат се за децата и ходатайстват пред Бога за семейството. Истина е, че има мъже, християни, които по никакъв начин не допускат семейството им да се провали и са истински стълбове в дома си, но за преобладаващото мнозинство има критична нужда от духовно лидерство.

Покаянието е първата стъпка. Важно е да знаем, че трябва да се покайваме, а ако сме мъдри, ще го направим. В Божието слово се казва, че молитвата на праведния има голяма сила. Обаче Яков 1:22 ни напомня, че можем да се заблуждаваме, ако "знаем какво трябва да правим", но не успяваме да го направим или не искаме. Живеем ли в заблуда? Знаем ли истината, без да я вършим? Семействата ни очакват да следват нашия пример...

Източник: Christian Headlines

Превод: Петя Зарeва

Сподели: