начало > Християнски живот > Силата и слабостта на песента

Силата и слабостта на песента

Публикувана: 13.07.2019
Автор: Краси Владимиров
Прочетена: 1017
Коментари: 0

Сподели

Един разбъркан микс от песни е в главата ми. Всички напират, искат те да гастролират, да припяват, да навяват: „Болка е когато ме докосваш, лудост е, когато съм сама, … силна съм когато съм до тебе“. Или пък: „Аха, ахъ, ъ; аха, ахъ, ъ“, припевът от песента „Журавли“ на Ян Френкел, (стара, руска песен за Втората световна война, класика в жанра). Или нещо българско:

Зайди, зайди, ясно сонце, зайди, помрачи се, и ти ясна месечинко, зайди, удави се!

Плачи, горо, плачи, сестро, двете да заплачем - ти за твойте листя, горо, аз за мойта младост.

О, не! Време е да изгоня тези натрапчиви напеви. Ама не са ли мамещи, канят те да седнеш под сенките на тази гора, и да запееш с цяло гърло: „ Девойко мари хубава, девойко, сипни ми винце да пия, да се напия“, (друга подобна родопска, с минорни, дълги извивки, характерни за региона).

Силата на музиката, на мелодията, на ритъма в джаза, рока и така назад, чак до барока, са безспорни. Но дали всички те са в състояние да ни избавят от мъката и болката на преживяното, на отчаянието и шока, през които преминават някои, ти или аз. Напротив, някои напеви, мелодийки, стилове водят до барове и чаши с уиски с лед, продължават в къщи с бира. По-късно, за капак се явяват и други странични, допълнителни, семейни и професионални проблеми. Какво да правя? Има ли измъкване от тази тиня на световното, „музикално“, нахално творчество, на мисли, дошли от тъмни и смъртни места?

Спомням си сега, докато пиша, за една възрастна жена. Сред тяхното поколение има мъдри и добри, весели и „положителни“ хора, от които си струва да вземем поука. Тази жена преди време ми казваше за една стара евангелска песен. Доколкото си спомням припевът звучеше така:

„Къде да ида и Кому да кажа? Кой ще може ме разбра?

Но отивам аз при Него, при Спасителя Христа.

Ще изслуша, ще прегърне и изцели

Той – ум, сърце, душа“.

Въпросната жена се казваше Султанка. Нейният живот, подобно и на много други жени преди 9 септември 1944 година, а и след това, не бил никак лек. Тя имала и физически проблем, който е могъл да бъде избегнат. Единият ѝ крак останал по-къс и тя накуцвала. Как да си намери работа, съпруг, другар, който да я приеме такава, да я обича и цени? Все неща, за които мечтаем всички. Много обиди, подмятания, скърби преживяла, но може би, това направило сърцето ѝ меко, готово и смирено, за нещо, което тя още не знаела.

Не след дълго Султанка чула и приела дълбоко в сърцето си думите на Исуса Христа, Когото обикнала и следвала до края на живота си. Господ ѝ дал добър, внимателен съпруг, две дъщери и радост, мир в Светия Му Дух дълги години.

Сещам се за думите и на един възрастен мъж, земеделец. Не е учил много-много, но пък за сметка на това е посъбрал мъдрост и житейска, и такава идеща отгоре, от Отца на светлините. Този човек казваше: „Приятел, не всяка музика е добра за душата. Има една, дето ти помага, дава ти крила да полетиш и друга, дето може, като те хване, да не те пусне. Само те изцежда, нищо не ти дава“. По всяка вероятност, май говореше за някои нови стилове. Но, знае ли човек, кои гъби да яде и кои не, ако не пита.

Този дядо се казваше Йозо, от с. Драгомирово Свищовско, набор на моя дядо, роден през далечната 1909 година. Здрав, селски човек, караше колело почти до края на живота си. Запомнил съм го така – плюне на палеца на големите си, напукани от работа ръце, пък разгърне пожълтялото си Евангелие. Преметне някоя страница, за да ни прочете нещо за Спасителя. Говореше благо, с дълбокия си мъжки глас, обичаше да ни поучава и да разказва на по-младите. Късо подстриган, широкоплещест и с мустаци, така са ходили братята тогава. Намирал общ език с всички от селото, в което имало католици, православни и евангелисти. Навремето ходил в Нова Зеландия при дъщеря си. Не било никак лесна работа, но все пак го пуснали. Обичаше да разказва той, а ние да го слушаме: "Видях хора всякакви и такива, и онакива, но видях и смирен народ."

Трудно е да разберем сега, какви точно хора е видял дядо Йозо. Но си мисля, че всеки разбира, като попадне на такова място, като чуе песните им, като види обходата, дрехите, почувства атмосферата. После си излиза радостен, изпълнен със сила за живот, въоръжен и подготвен за новите борби и предизвикателства. А те идват за съжаление, канени или неканени, с предупреждение или не. Какви мисли, какви песни ще запеем тогава, приятелю? Това сякаш зависи от нас. Ето едно предложение:

Бди, моли се и очаквай с песни
Наший Спас да се яви,
Той ще вземе на пира небесний
само верните Свои.
О, моли се непрестанно,
"Чакай", Сам Господ каза.
Скоро Той ще дойде славно
нас да вземе в небеса!

Ето и друга подобна на тази, една от многото, които вярвам помагат да излезем от блатото на своето трудно положение. Да погледнем към Христос с благодарност, с вяра за утре и сила за днес.

Ако всичко имах без Исуса,
кой от кръста би прострял ръце?
Можех ли по целий свят намери
помощ, мир за моето сърце.

Ваш, подобен страдалец, но и брат в радостта на Господа,

Красимир Владимиров

Сподели: