Вторник, 20.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете." Марк 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Време за жътва

Main Pic
Публикувана: 21.07.2019
Автор: Краси Владимиров
Прочетена: 505
Коментари: 0
Колко много автори през годините са използвали това словосъчетание – "по време на жътва". В най–различни случки и събития, в биографии и други описания срещаме тази фраза. Явно има нещо сакрално и тайнствено в това жътвено време. Нещо, което привлича писатели и художници. И стотици неизвестни нам автори, дошли от недрата на народите от стари и нови времена, споменават за нея.
 
И оттам всички други производни – жътва, жътварки с бели забрадки пеят своите тъжни песни, на хармана волски каруци, пълни с жито. С дикани, с коне вършеят, а навън жега, задух, пот се лее от челата. Хвърлят очуканото жито, за да се отвее плявата и накрая да падне зърното, златото, сърцевината на техния труд и делник. Мирът и надеждата за утре, благословията и възможното проклятие. Защо проклятие? Защото гладните и не ожънали съседни племена често идват с оръжие, да вземат и да ограбят наготово – техния труд и надежда. „Хлябът наш, насъщни, дай го нам и днес.
 
Комбайнери и трактористи с пълни ремаркета се трудят от ранни зари. Преизпълнили са новата петилетка, точно по стахановски. Развети са червени знамена, а на тях се мъдрят лица с бради и каскети. Чудя се какво общо имат те с орачите, копачи и жътвари? Идеолози, стратези, а малко по-късно и главорези. Изправени, да не кажа изпъчени, с гордо вдигнати глави, другарка и другар, преплитат ръце, с чук и сърп.  Не подминаха тази тема и „червените“ (ескадрони, или по-добре червените кхмери)  със сърпа.  И ето ти го, логото на Мосфильм. Да, така започваха любимите, съветски филми, нямаше го лъва на „Метро Голдуин Майер“, нито логото на „Дисни“.
 
Но да се върнем там на полето, гдето слънцето пече ли, пече. От нийде помощ, водата топла, сянката далече, детето реве ли, реве. Вързано в люлка, чака си храната. А майката бърза да изкара още някой ред, връзва снопи след мъжа си. И трупа сноп след сноп, повдига чело, въздъхва  и избърсва пот и отново се навежда да прибира хляба, за да има питка и комат. За невръстните деца, не ще е страшна зимата.
 
А конете цвилят неспокойни, мухите хапят, комари жилят те до болка, а навън е страшна, юлска жега. Притичва се, малкото момиче със стомна в ръка, подава то на тате, току-що налята, изворна вода. Поема я, с потна, почти трепереща ръка, усмихва се широко. Доволен е сега бащата, въздъхва и тихо промълвява: "Остава малко още, мили мои, скъпи ми деца."
 
Спомням си сериали с такива едни имена – „Как се каляваше стоманата“, „Разораната целина“ и още „Болница на края на града“. И ред други подобни възпяващи, знайни и незнайни труженици и социалистически герои. Естествено, че имаше и някои добри неща в тях. Красиви, реалии от живота на соца, любови и драми, както винаги се случват. Красиви, според разбиранията на естета, естествено. Но така е, „на вкус и цвет, товарищей нет“. Като цяло трудът бе издигнат в култ тогава. Братството и взаимопомощта също се превъзнасяха. Но, братство с кого? Само с тези като нас можеше да си брат. Опитаха се, дълго време се опитваха, но знаем, че не им се получи. Защо стана така? Идеите не бяха лоши. За който не е разбрал, ще кажа – когато издигаме в култ човека и неговото работническо дело, вместо Бога, Създателя и Вдъхновителя на труда и всички видове взаимоотношения, така става. Провал след провал. Фалит след фалит. Не може синът, роденото, създаденото да каже на Своя Баща – ти нищо не знаеш, от сега нататък аз сам ще се оправям. Ти си ненужен, теб те няма, ти не съществуваш!
 
Хуманизъм, капитализъм, модернизъм, комунизъм, национал-социализъм, индивидуализъм и всякакъв друг "изъм". Това е то, резултатът на нашата самостоятелност – изяждане на по-слабия, по немощния, по-стария, за да ни е по-добре и по-лесно да си живеем. За какво ни е Бог? Ние сме излезли от Неговата опека, власт, но и от Неговата закрила, утеха, благодат и за нас няма бъдеще и надежда.
 
Сега имаме реалита и конкурси, най-различни формати в търсене на таланти, предимно – певчески, актьорски и др. от забавно, развлекателен характер. Никой вече не търси мотиката и лопатата, а оттам иде хлябът. Призът "най-добра берачка и доячка" е тотално игнориран. Наградите – "най-добра гледачка на свине майки, на телата и шилета за угояване" звучат смешно и потискащо, и са изтикани в най-отдалечените предели на родината. Никой не ще да види и чуе – за коза и яре, камо ли за овце.
 
Ало, приятели накъде отиваме, само внос ли, от Гърция и Турция, само в хипермаркетите ли, от Германия? Не може, не трябва така, мили сънародници. „За Бога, братя, осъзнайте се“! Не може само с търговия, само в Мола, да си карам аз живота все на сянка, все на чалга и на пещерска ракия. Край басейна, в кафето, зимно време съм у механата, лятно време търся шопската салата. И те така, те. 
Ако потърсим генезиса на тези проблеми, ще открием не малка част от тях, пак там в строенето на комунизма, на ТеКеЗеСе-то. Който не искаше да влезе, получаваше бой или лагер, за превъзпитаване. Няма да влезе ли!? В строенето на хипер-заводи, в обирането от селата на младежи и деца, за да работят в тях.
 
И най-лошото, българите се изхитриха и спряха да раждат деца. Защо са ми повече от две, че дори и едно ми стига. Така си въобразяваше социалистическият Бай Ганьо, че като има вече АПК и като си поработва част- пром, не му трябват повече деца и гайлета. "Важно е да падат кинти, разбираш ли?! Я го де е „Балкантурист“, пък ако ида и в Либия или в друга „братска държава“ из Африка – „Корекомът“ ще е само мой. Дънки, цигари "Кент", двукасетъчен като си 'зема, к'во друго ми требва? К'ви деца, какво село, какви животни, какъв Бог? Ще си карам новата, червена "Лада" и ще си свиркам – буквално и преносно го разбирай."
 
"Ало, в кой век живееш? Ти не знаеш ли, че сме произлезли от маймуните? Я да ми се махнеш от главата, че съм си пущил сръбската телевизия и ще се стопли бирата, докато се разправям с тебе и твоите селски простотии." Още в края на 80-те човек можеше да си направи извод накъде отиват нещата. Какви хора работеха в АПК-то, по полето и кравефермите? Ами, ще ви кажа – старци и цигани и тук-там някой млад и напорист тракторист. Възможно е да е бил и идеалист. Но и тогава течението „към запада“ бе силно. Течение и мода да се слуша сръбска музика, да се хваща сръбска телевизия, да се купуват стоки от „Западно Немачко“ и да се гледат „Амерички филми“. И някак естествено, човек предпочиташе „корекома“ пред краве-фермата. Кореком бе тогавашният МОЛ, но с по-малки размери и с валута.
 
Е, донякъде разнищихме проблема, с нежеланието и отвращението от селска и полска работа у нашия съвременник. А не е било така. Това ни казва и Иван Хаджийски в своята книга „Бит и душевност на българския народ“. Той се възхищава на онази стара задруга, в която задружно отиват на нивата, да орат, да сеят, да копаят и жънат. Казва следното: "Каква чудесна гледка е да видиш сутрин рано, пет или шест чифта волове (и мъже с дървени рала зад тях) подредени, един до друг да се спускат по склона и да орат! Днес на мен, в моята нива, утре на теб, в твоята нива. Трудолюбието, сговорът, взаимната помощ и не на последно място раждането и възпитаването на деца са били нещо свято за българина. Колко много се нуждае днес България, че и Европата от такива примери и гледки."
 
А ето какво ни казва Йордан Йовков и на нас днес: "Склонен съм да смятам тази своя работа за най-хубава",  той за "Жетварят" пред проф. Спиридон Казанджиев. Изразява и удовлетворението си от изясняването на основната идея в повестта: "Отношението на селянина към земята и труда като извор на всички духовни качества и прояви – на първо място религиозността", като „неделима спътница на работата".
 
Религиозните мотиви в "Жътварят" предопределят и съдбата на повестта след 1944 г. – елегантно я заобикалят. Съвременният прочит на "Жътварят" ни припомня: "Залови се за мъжка работа и не се бой... А хора и приятели сме – ще се приглеждаме, ще си помагаме!"

Без излишно идеализиране на старото време, но си мисля, че можем и трябва да се поучим от него. Колкото и непросветни и донякъде суеверни, „прости“ да са били, с най-различни (други) слабости и проблеми, те са имали своята вяра и страх от Бога.  За някой може това да са глупости и несъществена възможност и причина за промяна. Промяна, от която толкова много се нуждаем. Но си мисля, че там се крие разковничето. Не толкова в социално, национално, икономическото състояние, с др. думи не толкова в бита, колкото в душевността на българина. С какво я храним тази душа, как се грижим за нея?  Имам ли душа изобщо или само стомах?
 
Ако погледнем Библията, ще видим, че сме създадени с дух, душа и тяло. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). С други думи, не сме само телесни, емоционални човеци, които имат нервна, психична и отделителна система и толкова. Човекът има и дух, и душа, и тяло. Е, добре тялото виждаме, пипаме и страдаме от прищевките му, но  другата, невидимата част  не е ли по-малко реална и важна? Да, реална е, важна е. И тя иска храна и грижа, и топлина, и добро отношение. Иска още и друго – човешко присъствие, но само човешко ли?

Домашните любимци са просто един заместител, отдушник, но те си остават без словесни твари, след 9, 10 години ни напускат. Колкото и да ги обичаме и да ни е приятно тяхното присъствие, те са само това и нищо повече. Отиват си и ни напускат като есенни листа, излитат в посока на вятъра. Имаме нужда „от друг Приятел, верен мой другар, Той нуждите ми знае, за всичко има цяр“. Това е част от стара песен.
 
Жътва е сега, пече се хлябът, буквално и метафорично. Ценим ли го, ценим ли земята, която го ражда, пазим ли я? Пълно е с неприбран плод, а колко неизорана и пустееща земя има, колко деца чакат да бъдат родени? Колко души плачат за Твореца и Спасителя. Без да Го познават, но продължават да Го търсят. „Нивите са вече побелели, а работниците са малко“. Затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници, защото жътвата е изобилна, а работниците … са малко“.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg