Едно свидетелство за Северна Корея

Юнман Джеон е професионален тенор, който пее в операта в Хановер. Но историята на този южнокорейски протестантски християнин ни връща в Северна Корея, където неговите предци са родени и израснали. В неговото родословно дърво има дълъг списък от богословски студенти, пастири и християни, посветени на евангелското мисионерско движение на Корейския полуостров, между края на 19-ти век и първата половина на 20-ти век.

Един от неговите дядовци напуснал дома си, за да отиде на юг по време на Корейската война. Джеон раказва: "Дядо е бил заловен от северната армия. Поставили го в група християни, които трябвало да застрелят, но Бог спасил живота му и след това учил теология и се посветил на пастирско служение".

Дядото на Юнман е един от малкото корейски студенти, които учат в чужбина. „Учи теология и се посвещава да бъде пастир”, казва той. „Президентът Лий, който е първият президент на Република Корея, му предложил министерски пост, но той отказва, за да остане и служи като пастир на седем църкви“, добавя певецът.

Семейните корени му позволяват да наблюдава настоящата ситуация на полуострова, разделен между Севера и Юга, които са толкова различни. Юнман разказва следното за испанския уебсайт Protestante Digital:

"Родният град на баща ми е близо до границата със Северна Корея. До 1945 година целият полустров е колония на Япония. Това, което сега познаваме като Северна Корея, е предимно планинска територия с няколко долини, които са съсредоточени именно в областта, където живеел баща ми. Това е селскостопански район, където се отглежда ориз и там хората са богати. Това е първото място, където на полуострова е пристигнал евангелски християнски мисионер. Историята, свързана с протестантизма в Корея, датира преди около 130 години. Семейството на баща ми е богато, защото притежавали оризови полета. Всички били християни. Баба ми по бащина линия изучава теология в Япония по онова време, в началото на 20-ти век. Тя изучава християнска теология, а съпругът ѝ, дядо ми, подкрепя корейската независимост.

Баща ми, въпреки че е единствено дете, е израснал с баща си, чичовци и братовчеди в една и съща къща. Само той се премества на юг. Останалите продължават да живеят в Северна Корея. Всеки смята, че войната от 1950 до 1953 няма да продължи дълго. Затова остават в къщи и не се местят.

По време на Корейската война баща ми се мести на юг и през 1950 година работи като преводач за американските военни. След войната баща ми завършва агрономство, а впоследствие става филмов продуцент, но през цялото това време иска да се посвети на духовна работа и да стане пастир. Баща ми никога не се завръща в Северна Корея и загубва всякаква ръзка с роднините си. Предполагаме, че всички са били убити, защото са богати християни, които са първата мишена за комунистите, дошли на власт.

Днес Северна Корея не може даже да се нарече комунистическа държава. Тя сама по себе си представлява един култ. Настоящият президент управлява така, сякаш хората са роби и може да убива безнаказано когото си поиска. Не е възможно да се преговаря с него, защото той вярва единствено в насилието. В периода 1990-1997 година 3 милиона и половина души умряха от глад в Северна Корея, без някой да се загрижи за положението им. Дядото на първите трима диктатори беше пастир, а чичо му също беше евангелски християнин. Като дете той също е ходил на църква. Но по-късно лично убива чичо си, като стреля по него 120 пъти, след което дава останките от разкъсаното тяло за храна на кучетата. Всяко следващо поколение диктатори стават все по-лоши.

Сестра ми работи много години като мисионер в Китай с университетски студенти. Много от тях служеха на границата със Северна Корея, за да посрещнат и спасят част от хората, които напускат страната тайно. Правят го тайно и без да общуват помежду си, защото китайската полиция е много бдителна. През последните шест или седем години Китай е изгонила повече от 3500 корейски мисионери от своята територия, включително сестра ми.

Чувате истории за християните в Северна Корея, но никога не можете да си представите колко са жестоки. Преди войната между Севера и Юга християните са били 3% от населението, а 70% от тях са на север. Сега има между 200 000 и 400 000 души. От 1990 година насам около 33 000 души са пресекли границата с Юга. Това е болезнен процес, защото, макар да говорим на един и същи език, тяхното произношение е много различно, както и техният манталитет. Някои северни християни разказват как са запазили вярата си след три поколения тоталитарен режим.

Те казват, че не можете да притежавате Библия. Ако открият човек с Библия, те го застрелват веднага. И не само него, но и семейството му. Така че християните в Северна Корея запаметяват Библията и я учат наизуст. Един научава Посланието до римляните; друг наизустява евангелието от Йоан и така нататък. Има много християни сред 350 000 души, намиращи се в различни концентрационни лагери в Северна Корея. Тези лагери са много по-жестоки от Аушвиц. Там хората могат само да гледат в земята. Друга реалност е военната служба: в продължение на 12 години служат мъжете, а 8 служат жените. През това време никой не може да се върне у дома си и нямат новини за семейството си. Много хора се връщат и откриват, че членове на семейството вече са починали.

Днес онези, които напускат Северна Корея, са предимно жени, прекосавящи границата с Китай, където ги купуват като сексуални робини. Има и християнски организации, които по нелегален начин купуват жени и след това ги освобождават през границите на Камбоджа, Тайланд или Лаос. Но има много полицейски контрол, а Китай е огромна страна. След като пресекат границите на тези държави, жените отиват директно в съответните посолства на Южна Корея, за да поискат убежище. Това пътуване по източната граница на Китай е много трудно. 70% от жените не получават убежище и стават жертви на трафик.

В Китай се наблюдава напредък, но налице е огромен контраст. Един обикновен работник в град може да живее като европеец, който печели 1000 евро, но има села, където някои земеделски производители дори не печелят десет евро годишно. Затова Китай никога няма да стане достатъчно силен. Освен това е много многонационална страна и има региони, където културата все още е много примитивна. Семейство в едно село купува жена, която сутрин може да бъде с бащата, следобед със сина и вечер с другия син. След толкова много години на политика в семействата да има само едно дете, в Китай няма достатъчно жени, така че много от тях се купуват в граничните райони.

Качеството на християните в Северна Корея е по-високо, отколкото на тези в Южна Корея. Когато обществото научи реалната ситуация за църквата на север, това ще бъде свидетелство, което ще трансформира общността в Южна Корея. В Южна Корея църквите са много големи, почти като дворци. Има много християни, които са такива само по име. Те не виждат страданията на своите братя в Северна Корея.

Източник: "Евангелски фокус"

Превод: Петя Зарева