Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Отговорността - пресечната точка на призванието и посвещението

Main Pic
Публикувана: 24.07.2019
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1525
Коментари: 0
Щедростта на Бог е изумителна. Тя е най-видна в сферата на талантите, с които е надарил хората. Личното ми разбиране е, че много трудно може да се прокара граница между „естествен талант“ и „духовна дарба“. По-скоро виждаме, че когато човешката личност се обърне към Бог, Светият Дух преобразява естествените таланти  в духовни дарове. Онова, което сме склонни да считаме за нов дар, често се явява възкръснала част от нечий талант, подтисната и закърняла поради живота по плът. Бог променя ценности, нагласи, перспективи по отношение на духовните дарове. Той по-скоро надгражда талантите, които в Своята промисъл е заложил в душите ни.
 
Една от тъжните грешки, които хората  допускат при повярването  си, е да обръщат гръб на своите естествени интереси и склонности. В такива случаи християните загърбват своите дълбоки интереси в различни сфери, като политика, медицина, право, научни изследвания, спорт, очаквайки Светият Дух на мястото на „естествените таланти“ да даде „духовни дарби“. Разбира се, промяна е необходима, защото нашите непроменени характери пречат на пълноценната изява на духовните дарове. Но би било правилно да даваме повече власт на Светия Дух да работи в характерите ни, а не да обръщаме гръб на нашите таланти. Когато сме убедени в  определено недостойнство на характера, ние сме склонни да отричаме таланта, който се проявява чрез даден човек. Склонни сме да мислим, че дарбите са „истински“ само когато действат в едно с изграден и безупречен характер. Но забравяме за Божията щедрост, дори „разхитителна“ щедрост, която се изразява с думите „Защото даровете и призванието от Бога са неотменими“ (Римляни 11:29).
 
Тези думи са казани в контекста на Израел, но мнозина са на мнение, че отхвърляйки Месията, народът на Израел сякаш загуби своите дарове и призвания. Но апостол Павел казва, че те са неотменими и Божието управление над историята ще предизвика събития, вследствие на които „целият Израел ще се спаси“. Освен конкретно за съдбата на Израел, обаче, този текст говори и за Божия характер. Как постъпва Бог с дадените от Него дарове и призвания? Дали ги оттегля и отменя, когато се сблъскат с човешкото недостойнство? Разказът на апостол Павел за Израел в Посланието до римляните сякаш иска да ни каже, че по отношение на даровете и призванието действа друго правило. То не се ръководи от човешките провали и разочарования, които призваният причинява на ближните, както и от различните червени линии, отвъд които благодатта не действа поне според нас.
 
И така, предвид казаното по-горe, изглежда всеки в Христос е надарен и всеки в Христос е призован. Нещо ни вълнува, нещо се набива в очите ни, нещо ни предизвиква, имаме мнение и разбиране как може да се случва по-добре. Най-вероятно зад тези обикновени на пръв поглед реакции стои призив. А когато имаме призив, ние сме надарени, за да можем да последваме и реализираме призива ни. Ние може да сме призовани в най-различни сфери – милосърдие ( хора нуждаещи се от ресурси) , помагане (на деца, възрастни, хора със специални нужди или зависимости), управление ( в християнските общности или в светски организации), съветване, знание. Винаги зад този призив стои съответната дарба в потенциал, а когато последваме  призива и разпалваме дарбата (2 Тимотей 1:6), нерядко ще станем свидетели на проявления, необясними без силата на Бог.
 
Дарбата на помагане ще бъде развита с дар на  изцеление, дарбата на мъдрост и знание ще бъде надградена с дар на пророчество, Божията сила ще се изявява в служението, следващо призива и екипирано от дарбата. Сега на свой ред трябва да избегнем капана да мислим за талантите само в границите на естествените проявления и трябва да очакваме изявата на Божията сила, подобно на разкритото в Писанието. Както игнорирането на познатите ни таланти в името на идването на нови „духовни“ дарове (за което разсъждавахме по-рано),  е осакатяващо и обричащо на пасивност, така и ограничаването на представите ни за дарбите само до познатите ни естествени явления, поставя прегради пред Божието благословение.
 
Така вярваме, че има един адекватен отговор на Божия призив, който наричаме посвещение. Посвещението е една сериозна дума, която мнозина свързват с отказа от свои планове, следване на мечти и вършене на неща, в които изпитват удовлетворение. Когато плановете, мечтите и удовлетворението са свързани с принципно зли неща, те са несъвместими с посвещението към Божия призив, но ми се струва, че християните са склонни да разсъждават твърде мрачно и безрадостно за посвещението. Бих искал да се обърнем към  една перспектива, която разглежда посвещението по един освобождаващ и утвърждаващ начин.
 
Има един тип реакция, на която са способни само зрелите хора – и това е отговорността. Описана по най-краткия начин отговорността e адекватен отговор на различните ситуации, в които можем да бъдем поставени. Отговорният човек действа според своето умение, без да се оправдава с недостойнствата на другите или неблагоприятните обстоятелства. От отговорния човек очакваме да направи възможното добро и полезно нещо, без да изпада в безпомощност от неизбежните несъвършенства. С две думи – най-големите врагове на отговорното действие са пасивността от една страна и чувството за вина от друга. Отговорният човек неизбежно е позитивен, той е човек на дълга, който обаче вярва в смисъла на действието, дори когато не е съвършено или няма бързи резултати. С отговорните хора се живее леко. Това са хората, които назначаваме на работа и обичаме да са наши колеги, това са хората, за които сме спокойни, когато са близо до децата ни и с които обичаме да прекарваме свободното си време. Те не са безпомощни пред изпълнимите задачи и не са подтиснати, че не всяка ситуация е по силите им. Отговорността описва чудесно посвещението. Когато Бог очаква от нас посвещение, Той не иска невъзможни и непостижими неща. Той очаква да бъдем отговорни, да бъдем радостни от възможността да проявяваме отговорност, като избавление от живота в пасивност или чувство за вина.
 
За невъзможните и непостижими неща отговаря Бог. Защото Неговата щедрост е изумителна.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg