начало > Християнски живот > Проповедникът - очаквания и изисквания

Проповедникът - очаквания и изисквания

Публикувана: 27.07.2019
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1522
Коментари: 0

Сподели

Аристотел разделя убедителността у един говорител на 3 компонента:

logos: съдържанието на посланието – вкл. неговото умение да използва езика и логиката.

pathos: емоционалните характеристики на посланието – чувствата, които изразява и способността да ги предаде на слушателите.

ethos: характерът на говорителя, така както е възприеман от слушателите му. Аристотел смята, че този последен компонент е най-силният и важният, за да бъде една реч убедителна. Съвременните изследвания потвърждават това.

Казано простичко, няма значение как проповядваме – за да бъде чут един проповедник, той трябва да бъде определен вид човек – човек с характер и морал, който да кара другите да слушат.

В тази връзка Калвин Милър заявява: „Нито една разумна книга за проповядването не може да започне с това, което се казва. Силата на проповядването трябва да започне с този, който го казва…Правим сериозна грешка, ако винаги се опитваме да подготвим по-добри проповеди, а обръщаме малко внимание на живота на проповедника”

„Една проповед не може да бъде по-силна от проповедника, който я проповядва”, на свой ред твърди Йън Пит-Уотсън.

Библията редовно свързва проповядването с живота на проповедника (Филипяни 1:27, 1 Солунци 2:3-8,11-12; 2 Тимотей 2:15-16; 22-24; Тит 2:7-8; 2 Коринтяни 6:3-4; Яков 1:26-27, 3:13). Очевидно е, че проповедникът трябва да пази характера си – той е неразривна част от неговото служение, именно защото е проповедник.

Възможно е да отидем на място, където не ни познават, да проповядваме и след това да си тръгнем. Никой няма да разбере характера ни и ще бъдем оценени по това как се държим и как проповядваме. Но в една църква, където проповедникът живее с хората, на които проповядва и общува с тях седмица след седмица, това не е възможно. Рано или късно хората разбират какъв е той като човек. Може да се прикрива по-дълго или по-кратко, но не и вечно. И ако неговият характер е одобрен, те ще го слушат, но ако не е одобрен, ще престанат. В крайна сметка характерът на проповедника е това, което дава или отнема авторитета на проповядването.

Казано по друг начин проповедникът се превръща в част от посланието, което той проповядва. Няма значение дали иска или не иска това – двете неща не могат да бъдат разделени.

„Колкото и да ни се иска да не е така ние не можем да бъдем разделени от посланието. Кой не е чувал някой посветен брат или сестра да се моли преди проповедта: „Скрий нашият пастир зад кръста, така че да не виждаме него, а само Исус.” Ние можем само да похвалим духа на такава молитва, но няма място, където проповедникът може да се скрие. Дори големият амвон не го скрива от погледа ни…Ние влияем на посланието, което изговаряме….Слушателите не чуват една проповед те чуват един човек – чуват вас,” казва Хедън Робинсън.

Когато попитате хората в една църква за пастира, който преди време е проповядвал в нея, те може да не си спомнят много от проповедите му, освен някоя особена, но ще си спомнят какъв човек е бил той.

Характерът на проповедника има 2 страни.

Морална чистота.
Духовна зрялост и сила.

Очевидно не можем да очакваме проповедникът да е съвършен, понеже никой освен Бог не отговаря на това изискване, но той трябва да е зрял християнин, човек, който сериозно върви по пътя на освещението.

Най-общо можем да обобщим това с 4 определения.

1. Вяра в това, което проповядва. Именно вярата прави човека заслужаващ вяра и ако посланикът не заслужава да му се вярва, същото се отнася и за неговото послание. Липсата на вяра е почти невъзможно да се скрие за дълго време.

„Колкото и да усилваме звука на микрофона, това няма да заглуши ехото на липсващите убеждения,” смята Фред Крадок.

2. Страст. Тя прави човека убедителен. Да имаме страст не означава да изглеждаме като фанатици, които измъчват слушателите си с безумни изиксвания, но значи да имаме подходяща страст за важността на предмета, за който говорим. Ако ние сме безразлични към него, защо другите да са впечатлени? Дали един човек е истински загрижен за това, което говори, се усеща от слушателите. Понякога точно страстта може да компенсира липстата на достатъчно красноречие и да доведе до промяна у хората.

3. Авторитет. Той ни дава правото да говорим. От четирите характеристики, за които говорим, авторитетът е най-сложният. Авторитетът е сложно понятие, което включва харизмата, дара, даден ни от Божия призив да говорим, личностните ни качества като талант и знание, и други неща. Освен това авторитетът е доброволен, що се отнася до слушателите, понеже проповедникът няма някаква реална власт над тях.

4. Благодат. Това е отношението на проповедника към неговите слушатели. Всичко друго – тоталитаризъм, липса на търпение, гордост – само отблъсква хората. Но единственият начин да предаваме благодатта, е преди това самите ние да сме я изпитали.

Да бъде един човек проповедник означава много повече от това просто да говори добре и даже да говори вярно Божието слово. Някои от най-големите провали на проповедници, които са носели най-големи щети на църквите и хората в тях, са били свързани точно с техния характер.

„Ние ще те ръкоположим за това служение и ние искаме да обещаеш, че ще се го следваш. Това не е временна работа, а начин на живот, който искаме ти да живееш в нашата общност. Знаем, че вярата ти е нападана от същите неща, с които се сблъскваме и ние в този опасен свят. Знаем, че емоциите ти са също толкова непостоянни, колкото са и нашите и че умът ти играе същите номера, както и нашите. Затова ще те ръкоположим и ще изискваме от теб да спазваш своят обет. Знаем, че ще има дни, месеци, може би дори години, когато ще изглежда, че не вярваме на нищо и няма да искаме да те слушаме. Знаем също, че ще има дни, месеци, може би дори години, когато няма да искаш да го казваш. Това няма значение. Прави го, въпреки всичко. Ти си ръкоположен за служение, дал си обет за него,” категоричен е Ейбрахам Курувила.

Сподели: