Когато му дадем място, огорчението израства като горчив плевел в градина. Аз не сея семето му целенасочено, но то така или иначе израства и заглушава добрите плодове в живота ми. Ако не го изкореня навреме, има опасност да отрови живота ми. Този свят е жесток и несправедлив. Хората са алчни, завистливи и злобни. Не можем да очакваме да са справедливи, честни и добронамерени към нас, но можем да решим какво ще бъде нашето отношение към тях.
Когато срещаме несправедливост, огорчение може да се настани в сърцето ни, а то води до егоизъм. Когато е насочено навътре, то се превръща в депресия. Когато е насочено навън, става ярост. И в двата случая резултатите са гнили и неприятни плодове в нечий живот. Но когато откъснете тези горчиви плевели от корен, животът ви ще преминава много по-добре и ще бъдете по-спокойни.
Ето 7 начина да не таите горчивина в живота си:
1. Практикувайте благодарност всеки ден
В края на всеки ден се сещам за пет неща, за които съм благодарна. Ако ги записвам, това ми помага още повече. Тогава, в лоши дни, когато ми е трудно да мисля за хубави неща, мога да погледна назад към предишните дни и записките ми дават добри идеи. Колкото повече практикувам благодарност, толкова повече Бог е прославен. Божията доброта е неизмерима и аз благодаря за всичко на моя Бог в името на моя Господ Исус Христос.
2. Бъдете оригинал. Не се сравнявайте
Някой си взема отпуск, а аз съм заседнал вкъщи. Друг има дете, а аз преживях поредния неуспешен опит инвитро. Мой приятел се сдоби със страхотна работа, а аз съм без работа от месеци. Ако наблюдавам отдалеч, ще смятам, че всички останали имат по-добър живот от моя. Но не винаги виждам изпитанията, през които околните преминават. Просто не виждам цялата картина. Гледам само едно парче от пъзела и го сравнявам с моята картина.
Всеки има проблеми в живота. Не съм имунизирана от грешки и провал, но това се отнася и за околните. Така че, няма нужда да се притеснявам, когато ми се струва, че се провалям в живота. Трябва да спра да гледам надясно или наляво. Мога да реша да гледам напред в пътя, по който Христос ме е призовал, и след това да преброя всяко благословение, което имам.
3. Откажете се от установените рамки
Нямам право на нищо, но така или иначе Бог ми дава много добрини. Всичко, което получавам, е дар. Бог не ми е длъжен. Дори когато работя усилено за нещо, все още не ми е гарантиран определен резултат. Мога да избера да бъда доволна от всичко, което Бог ми дава. Открих, че Неговите идеи са много по-добри от моите, затова се старая да не се ограничавам в моята собствена рамка. Бог ме обича много и иска само най-доброто за мен. Но Неговото най-добро не винаги е това, което съм искала. И толкова по-добре за мен.
4. Осъзнайте, че не е нужно да знаете всичко
Понякога искам да бъда като репортер - искам да зная кой, какво, къде, кога и как, по всяко време. Понякога ми се налага да живея като в Едемската градина, без да зная много неща. Адам и Ева не знаеха всичко, но можеха да се доверят на баща си и Той беше готов да ги напътства. В крайна сметка те не проявиха доверие и искаха повече знания, а можеха просто да се доверят, стига да бяха послушни. Мога да се поуча от тяхната грешка и да се опитам да бъда спокоен, дори когато не знам всичко, защото имам Небесен Отец, който изпрати Своя собствен Син, за да прости многобройните ми слабости.
5. Откажете се от жаждата за контрол
Бог в своя суверенитет е позволил на всички на земята да имат свободна воля. Не мога да контролирам никого освен себе си и понякога дори не успявам да се обуздая. Защото понякога правя неща, които не искам да правя и не правя неща, които искам да правя. Ако дори не мога да контролирам себе си, защо тогава се държа така, сякаш трябва да създам конкретен план, който някой друг да следва. Може да се притеснявам за този човек и искам да му помогна, но не мога да го накарам да направи каквото и да било.
Вместо това мога да използвам силата на контрола по различен начин. Мога да се моля хората около мен да постъпват правилно, а когато грешат, да се поучат от грешките си. Божието спокойствие идва в мен, когато позволя на Бога да бъде благословеният контрольор на всички неща в моя живот и в живота на околните. Той може да върши добри неща, въпреки свободната воля.
6. Спрете да се считате за жертва
Да, ужасно е, когато хората се отнасят зле с нас. Те могат да ме наранят физически и емоционално, но не могат да навредят на духа ми. Те не могат да отнемат моята способност да преодолявам трудностите с Божията помощ. Не могат да ме превърнат в жертва, освен ако собствените ми мисли не ме превърнат в такава. Лошото им поведение към мен може само да ме тласне по-близо до Бога. Защото Бог може да допусне това, което те са планирали за зло и да го превърне в нещо, което ме прави по-силна. Нищо не може да ме отдели от Божията любов, която е в Христа Исуса, моя Господ. Мога напълно да се облегна на Него и да победя всичко! Спомнете си за примера на Йосиф от Стария завет.
7. Винаги се учете от хората, които постъпват образцово
Фред Роджърс казва следното: „Когато бях момче и гледахме страшни неща в новините, майка ми казваше: „Виж хората, които служат за пример. Винаги ще намериш хора, които се притичват на помощ на ближния в беда." Това е чудесен съвет, който ще ни помогне да не допуснем огорчението да ни завладее. Ако видите горяща сграда, вземете пример от пожарникарите. Ако видите престъпление, помислете за образцовите полицаи. Дори когато чуете за масови стрелби, фокусирайте погледа си върху хората, които се превръщат в човешки щит, за да предпазят другите от гибел. Винаги има хора, които да служат за пример.
Когато умишлено съсредоточа вниманието си върху неща, които са истински, честни, правилни, чисти, прекрасни, възхитителни, отлични и достойни за похвала (Филипяни 4:8), доколкото мога, виждам света малко по-различно. Най-вече мога да насоча погледа си към Исус, начинателят и усъвършителят на вярата, който издържа мъките на кръста, като понесе за мен срам и презрение, и в крайна сметка преодоля най-лошото мъчение, което можем да си представим, така че вие и аз да преодолеем всичко, което ни се случва.
Източник: Cross Walk
Превод: Петя Зарева
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите