Петък, 06.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Библията и екскомуникацията

Main Pic
Публикувана: 20.08.2019
Автор: Майкъл Милтън
Прочетена: 547
Коментари: 0
Какво казва Писанието за отлъчването от църквата? Винаги е най-добре да цитираме Писанието, затова нека изложим някои от най-разпространените пасажи в Библията, отнасящи се до практиката на отлъчване. Първо обаче, нека споменем някои разграничения и насоки при тълкуването, които ни помагат да търсим библейската истина.
  1. Някои стихове са информативни, докато други са практични.Читателят ще забележи, че някои от тези библейски примери за отлъчване са принципи, които ни информират, а други касаят практиката (практическо приложение).
  2. Някои старозаветни принципи бяха изпълнени в Христос. Трябва да отбележим, че някои от принципите за отлъчване, открити в Стария Завет, са изпълнени в Христос (макар моделът или принципите да са валидни). С други примери на Новия завет трябва да се работи много внимателно, преминавайки от контекста към излагането на универсалните ценности, които продължават да са валидни.
  3. Относно екскомуникацията, тя не трябва да се решава от едно-единствено лице.Трябва също да помним, че апостолските действия, включващи отлъчване, не могат да се повтарят. Тоест, няма повече апостоли - такива, които са видели Господ Исус Христос лице в лице в земното Му служение. В тази връзка апостол Павел е последният апостол. Апостол Павел често, но не винаги, е действал сам, когато се произнася за нечие отлъчване (Деяния 15 глава или Апостолският събор, проведен в Ерусалим около 50 г. сл. Хр., забележително изключение). Решенията за най-тежката форма на църковна дисциплина трябва да се вземат от множество старейшини, избрани демократично и според представителното управление в местната църква. Местните миряни на църквата с ръкоположените служители трябва да предприемат подобни действия поверително, чувствителни към всички участващи и със смирена, молитвена зависимост от Господа.
Основни библейски пасажи, които говорят за отлъчване от общността на вярващите са
  • Матей 18:15-18;
  • 1 Коринтяни 5:11-13;
  • 2 Солунци 3:14;
  • 1 Коринтяни 5:5;
  • Тит 3:10;
  • Матей 16:19;
  • 2 Тимотей 2:24-26;
  • Галатяни 6:1;
  • 2 Коринтяни 2:6-8. 

Никога не трябва да тълкуваме Писанието извън неговия контекст. Всички изброени пасажи говорят за отлъчване от църквата, но всеки един трябва да бъде разгледан поотделно с неговите специфики. С оглед на въпросните пасажи, предлагаме няколко универсални истини, които касаят темата за екскомуникацията:

  1. Отлъчването е формално библейско средство, използвано от църковното ръководство за отстраняване на онези, които са изпаднали в грях и отказват да се покаят.
  2. Отлъчването не означава непременно загубване на вечното спасение. Обаче тези, които продължават да живеят в съответния грях, довел до отлъчване, застрашават своята роля във видимата Църква.
  3. Отлъчването не е наказателно, а по-скоро възстановително. Целта на отлъчването е да говори на съвестта на непокаялия се вярващ, така че той или тя да се върнат в църквата, признавайки своя грях, необходимостта от покаяние и вяра в Исус Христос.
  4. Отлъчването е само духовно. В църковната дисциплина не е включен граждански или физически авторитет. Правомощията на духовния служител или съвета на църквата са ограничени до тяхната духовна власт.
  5. Ние трябва да помним, че съветите, синодите, сдруженията, съюзите, конференциите, епархиите и други църковни органи понякога грешат в своите решения. Уестминстърската изповед на вярата (1647 г., Лондон, глава 31, член 4 ) гласи следното, цитирайки Писанията: „Всички синоди или събори от времето на апостолите, независимо дали са общи или частни, могат да сгрешат и мнозина грешат; следователно те не трябва да се превръщат в правило за вярата или практиката, а да се използват в помощ и на двете.“
  6. Упражняването на църковната дисциплина, независимо дали се касае за порицание, лишаване от участие от Господнята трапеза или най-тежката форма на църковна дисциплина - отлъчване, е ограничено от казаното в Писанието или мълчанието на Писанието. С други думи, ние не трябва да излизаме извън рамките на казаното в Библията, нито да пренебрегваме това, което тя учи.
  7. Пастирското ръководство трябва да бъде чувствително в молитва, за да прави разлика между болни овце и хищни вълци в овча кожа.
  8. Най-добре да сбъркате от предпазливост при прилагането на най-тежката форма на църковна дисциплина, като знаете, че Господ Исус учи, че премахването на плевели може неволно да навреди на здравите стъбла пшеница.
  9. Отлъчването, както всички актове на нормативна и изключителна църковна дисциплина, трябва да спазва баланса между публичното и частното, предвид всеки конкретен грях и необходимостта от оздравяване и възстановяване. Ако грехът без разкаяние е предимно невидим и неизвестен, нека приложението на църковната дисциплина бъде лично. Ако действията на непокаяния грешник станат известни публично, прилагането на църковната дисциплина трябва да последва съответно.
Дали отлъчването е библейски израз на църковна дисциплина? Със сигурност. Жестоко ли е отлъчването? Може би. Тъй като „съборите понякога грешат“, такива християнски светила като Джон Уиклиф, Ян Хус и Мартин Лутер са станали „жертви“ на небиблейско отлъчване.
 
От друга страна, църковната дисциплина, включително отлъчването, може да се превърне в лечебен процес, който ще накара човека да види своя грях и необходимостта да дойде при Господ Исус Христос в покаяние и истинска скръб за греха. Такова покаяние дава плода на правдата.
 
Източник: Christianity.com
Превод: Петя Зарева

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg