Четвъртък, 21.11.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал." 1 Йоан 3:23

OnLine
RSS Facebook Twitter

Изкушенията при евангелското поклонение

Main Pic
Публикувана: 01.09.2019
Автор: Марк Гали
Прочетена: 858
Коментари: 0

През последното десетилетие евангелските християни все по-ярко осъзнават централната роля на хвалението и поклонението като заповед от Писанието. Една от най-големите промени в богослужението на нашето време касае начина на поклонение или хваление. Като цяло съвременната музика за поклонение, с всичките ѝ средства, има за цел да насочи сърцата и умовете ни към Бога. Човек дори не трябва да бъде учен да вдига лицето си или да издига ръцете си, докато пее, тъй като самите песни често карат вярващите да възхваляват Бога с вдигнати ръце и поглед към небето. Човек трябва да бъде духовно сляп, за да не разпознае как хвалебната музика е част от начина на църквата да почита Бога.

И все пак изкушението винаги е налице и то има различни проявления в съвременното богослужение. Лидерите на поклонението - както сами те често признават - са изкушени да ползват съвременни похвати. Всеки лидер на богослужението, който си разбира от работата, знае как да направлява емоциите на хората в събранието - да ги насочва от тиха преданост към ярка прослава или от пулсиращо възхищение към тихо размишление. Не трябва да отричаме, че въпреки очевидната манипулация, понякога ние сме докоснати от Бога в такива случаи. Но това е едно постоянно изкушение - да заменим истинското поклонение на Бога с технически похвати.
 
Това означава, че седмици наред онова, което най-вече искаме, е, да се поклоним на Бога, а хвалението на свой ред да ни изпълни с добро духовно чувство. Но дали наистина знаем какво искаме? Хората в Библията, които всъщност виждат Божията слава, падат на земята от страх и благоговение. Например, след чудото с рибите, Петър знае, че е видял славата на Бога и че е в присъствието на Славния. Той не избухва в овации. Той не плаче от радост. Той пада на колене и моли Исус да се оттегли от него. Славата на Исус му дава ясно да се разбере, че той е грешен човек (Лука 5).
 
Същото се случва и с Исая в храма. Когато Исая има видение за Божията слава, той не запява песен на хваление. Той всъщност мисли, че ще умре: „Всичко свърши! Аз съм обречен, защото съм грешен човек. Имам нечисти устни и живея сред хора с мръсни устни, защото видях Царя, Господа на небесните войски” (Исая 6: 5).
 
Освен това самият Бог отказва да позволи на Мойсей да види лицето Му именно защото това ще доведе до смъртта на Мойсей (Изход 33:20).
 
Още по-интересна е връзката, която Йоан прави, когато говори за  божествената слава. Той със сигурност има предвид чудотворните сили на Исус, но те не бяха толкова грандиозни, че да накарат някои хора истински да повярват. В Евангелието на Йоан славата на Исус е тиха, смирена слава, която е невъзможно да се види без вяра. Тази слава е видна в смирението на въплъщението и кулминацията на разпятието.
 
Когато пеем с желание да видим Божията слава, ние сякаш пренебрегваме страха от Бога и смирението и страданията, които са част от живота в Него. Ако сме честни със себе си, ще признаем, че най-вече искаме да се насладим на прекрасното религиозно чувство, което ни изпълва при хвалението. Сякаш не се интересуваме истински от реалната същност на Божията слава и последствията, свързани с нея.
 
Но нека бъдем честни. Това, което често искаме при такива песни за възхвала, е да познаваме Бога интимно, лично и незабавно. В тази връзка, ние сме в хармония с псалмиста, който стои пред Бога. Разумно ще е да отбележим, че ако получим това, което искаме, ще бъде по-сложно и парадоксално, отколкото можем да си представим. Ето защо това е още един добър знак, че все повече църкви се опитват да интегрират класическите химни във времето за хваление, тъй като те говорят за пълнотата и сложната същност на Бога.
 
Как всъщност се справяме с изкушението, свързано с хвалението? Например, повече или по-малко нашето поклонение е структурирано около две културни прояви, които сме склонни да пренесем в църквата: става дума за рок-концерта и шоуто. От една страна, много евангелски църкви имат вокална група за хваление с китари, бас, електрическо пиано и барабани, заедно с певци, които изпълняват песните на сцена отпред. "Не, те водят богослужението, не правят представление", ще възразяват някои от нас. Но нека си го кажем, във всичко, което се случва на сцената има и елемент на "представление". Да, "хвалителите" целят да ни водят в поклонение, но всички ние сме присъствали на богослужения, където музиката е била толкова силна, че не можем да чуем пеещия човек до нас. Колкото и лидерите на поклонението да се стремят да контролират своето его, те са първите, които признават, че самата атмосфера на съвременното богослужение прави почти невъзможно хората да не мислят за тях като за рок звезди.

Много евангелски християни са придобили ужасния навик да наричат ​​само първата част от нашето богослужение „поклонение”, и тя е тази първа част, в която пеем хваления на Бога с три или четири песни. Обикновено казваме неща от рода: „Преди да слушаме проповедта, нека прекараме известно време в поклонение.“ Като че ли пеенето е поклонение на Бога, а проповедта не е за Бога. Това е объркване на приоритетите. Всяка част от богослужението трябва да бъде за прослава на Бога и преди всичко се прави за Него. Ето защо традиционно цялото служение - пеене, молитва, четене на Библията, проповядване, приноси и благослов - се считат за поклонение. Всичко трябва да бъде за Бога в Негова прослава.

Източник: Christianity Today

Превод: Петя Зарева

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg