начало > Общество > Съединението - една осъзната привилегия

Съединението - една осъзната привилегия

Публикувана: 05.09.2019
Автор: п-р Ангел Петков, докторант на БФ на СУ
Прочетена: 1137
Коментари: 0

Сподели

В своя роман „Краят на Вечността“ големият писател-фантаст Айзък Азимов поставя въпроса за това какво би се случило, ако човек имаше власт да се връща назад в миналото и да променя събития, които не му харесват. Въпросът е преди всичко морален и писателят поставя акцент върху идеята, че ако човекът имаше такава власт, той по-скоро би объркал целия ход на историята, отколкото да я направи по-добра и по-подредена, какъвто е неговият стремеж. Освен това читателят се замисля, дали събитията трябва да се променят, или да се оставят така, както са, и от тях да се извлече най-доброто, което може да окаже ползотворно влияние върху настоящето.

Пътуванията във времето остават в сферата на научната фантастика, но въпроси като тези, които задава Азимов, ни помагат да дадем точна и обективна преценка на събитията от миналото. Съединението на България, случило се на 06.09.1885 г., е безспорно едно събитие от ключово значение. То е последвано от една братоубийствена война, чиито последствия до ден днешен се усещат. Но независимо от това не може да се отрече неговата значимост не само за страната ни, но и за всеки човек поотделно.

И за да покажа какво значение има Съединението лично за мен, ще разкажа накратко една история. През 1969 г. един младеж от Северна България е изпратен да служи като войник в едно градче в Южна България. Там среща една красива девойка, която му става съпруга, а една година по-късно тя му ражда син. И може би тази история бих я подминал, ако това, всъщност не бяха моите родители, а синът – самият аз. И сега се замислям, какви би станало, ако двете части на България не бяха съединени? Днес щяхме да сме два народа – Българи и Румелийци, спорещи за общите точки на тяхната история, говорещи различни езици, развиващи се в различни посоки. Между тях щеше да има охранявана граница и младежът от Луковит никога не би срещнал девойката от Стралджа. И ако сега влезем във вселената на романа на Айзък Азимов и си представим, че някой от неговите герои се върне в миналото и промени историята, като отмени Съединението, вероятно аз никога нямаше да се родя. И може би това се отнася не само за мен.

Ако насочим погледа ни към Библията ще видим, че Божият народ не винаги е бил единен. При Сътворението Бог създаде два различни пола – взе част от мъжа и създаде жената. Може да се каже, че това е първото разделение между народите, но независимо от техните различия Бог ги назова „една плът“. Не различията са тези, които разделят, а отношенията помежду ни. Каин и Авел бяха братя, но това не попречи на Каин да убие Авел – ето това е истинско разделение. Един народ е разделен, когато няма разбирателство между хората, когато липсва Божията любов.

По-късно, след управлението на Соломон, Израел беше разделен. Въпреки двете различни царства, Бог не бе оттеглил благодатта си от тях, но хората воюваха помежду си. Въпреки че бяха един народ, имаха един и същи Бог, те водеха почти неспирни войни помежду си. Тяхното обединение се бе превърнало в една недостижима мечта. И това обединение бе постигнато след като евреите преминаха през плен на чужди народи.

Разделението на един народ от една страна е Божие наказание. Но от друга, то е благословение, защото помага на този народ да погледне в себе си, да види греховете си и да се поправи. И когато се поправи, Бог е склонен отново да даде шанс на този народ да бъде единен. В този смисъл може да се замислим, дали чрез Съединението Бог не ни дава една възможност да Му служим като един народ? Макар да сме различни, да служим по различен начин, както Каин и Авел служеха по различен начин, но замисляли ли сме се, че тези различния трябва да ни обединят, а не да ни разделят?

През 1885-а година нашите предци извършиха едно велико дело. Те намериха сили да се опълчат на „големите и силните“, бяха достатъчно смели да извикат пред света, че не са съгласни да има две Българии. Това бе постигнато, защото и народът беше единен. Макар да говорим различни диалекти, да имаме различни традиции и обичаи, ние трябва да останем един народ. А колко повече е в сила това по отношение на Църквата? Днес повече отвсякога имаме нужда от това единство. И този ден, в който отбелязваме Съединението на България, е подходящ да си спомним думите, с които Исус се моли на Своя Отец: „Отче, направи ги едно, както и Ние сме едно“ (Йоан 17).

Сподели: