Неграмотността струва скъпо. Наскоро три фирми за саниране бяха глобени с по седем хиляди лева от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Причината: идентични оферти за обществена поръчка. Куриозното в случая е, че чиновник от КЗК
открива сходствата в документите по... допуснати еднакви правописни грешки! В подадени от различни фирми оферти за саниране на сгради в Пещера по един и същи начин погрешно са изписани редица думи:
⬥ „софтуарни“ вместо „софтуерни“;
⬥ „измерзване“ вместо „измерване“;
⬥ „възможителя“ вместо „възложителя“;
⬥ „четирстотин“ вместо „четиристотин“ и др.
Очевидно слабата езикова култура може да ви коства скъпо. Поради нея ще ви е трудно да си намирате добра работа. Поради нея ще губите поръчки, клиенти и възможности. Поради нея ще ви вземат на подбив, ще ви изолират от разговора, ще ви пращат за зелен хайвер.
Всички сме попадали на прояви на ниска грамотност. Избухвали сме в ироничен смях и сме споделяли в социалните мрежи кадри с надписи като: „магазина не работи“; „търси ме продавачка“, „най-лонови торбички“; „График Натиев“ и пр. Добре помним забавния отзвук от януарската новина по БиТиВи „Напиши есе, спечели къща“, когато десетки потребители писаха думата „есе“ във Фейсбук профила на телевизията. А за парадоксалната склонност да се пише български текст на латиница дори няма да подхващам тема.
Смехът върху тези явления е целебен и със сигурност помага да изостряме вниманието си. Остава обаче горчивото усещане, че наред с ехидното надсмиване срещу чуждите грешки мнозина от нас просто не са готови да видят гредата в собственото си око. Нехайното и немарливо отношение към азбука, език, речник и изразни норми подмолно пропълзява в собственото ни говорене и писане.
Статистически данни на ЮНЕСКО изтъкват, че 97-98 процента от българите имали високо ниво на грамотност. Наистина ли е така? Моето усещане е съвсем различно. „И грам не ме вълнуват запетаите“, ме сепна наскоро мой познат в ученическа възраст, когато повдигнах темата за правилното писане. Някак ме досмеша от етимологичната връзка между неговия липсващ „грам“ вълнение и поразителния дефицит на „грамотност“ в начина ни на изразяване днес. По-скоро обаче ми стана тъжно.
От 53 години насам всяка есен на 8 септември
по инициатива на ЮНЕСКО се отбелязва т.нар.
Международен ден на грамотността. Целта е „да се напомня колко съществено важна е грамотността за човешкото достойнство и човешките права“. През 2019 г. денят се отбелязва под мотото „Грамотност и мултилингвизъм“.
По този повод генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле публикува обръщение: „Нашият свят е богат и разнообразен с около 7000 живи езика. Те са инструменти за комуникация, образование, обществено включване и участие на трудовия пазар. Освен това са свързани с определени идентичности, култури, светогледи и системи за познание. Езиковото разнообразие в образованието и развиването на грамотност е разковниче за изграждането на гостоприемни общности, зачитащи разнообразието и различията и поддържащи достойнството на човека.“
Отвъд гръмките послания на жаргона на ООН обаче Денят на грамотността сякаш е хубав повод да се вгледам в собствената си езикова култура. Какъв е досегът ми с качествена, обогатяваща литература? Доколко съумявам да се откъсна от робството на безкрайното „скролване“ по телефонния екран? Въобще колко книги прочитам месечно? Умея ли да изразявам мислите си ясно, съдържателно, балансирано, изчерпателно, живописно? Справям ли се с изготвяне на писмен текст, който да е издържан откъм граматика, пунктуация, езикова стойност, подредена мисъл, богата душевност, оригинални идеи?
Нека вдигна летвата още малко. Моята изразност показателна ли е не само за знания, а и за духовно съдържание? Освен насъщна информация думите ми съдържат ли трайни послания? Обръщам се за насоки към Книгата на книгите. Очевидно е, че и в Стария, и в Новия завет практикуването на вярата в Бога е неразривно свързано с умението да се чете, да се пише и да се запаметява.
Писането на съдържателен текст е значима част например от битието на Мойсей (Втор. 31:24-26), на Исус Навиев (Ис. Нав. 18:9), на Варух (Ерем. 36:4), на Неемия (Неем. 9:38), на Захария (Лука 1:63), на Тертий (Римл. 16:22). Виждаме го и при самия Исус (Йоан 8:8). От друга страна, четенето присъства в десетки истории: при Езекия (IV Царе 19:14), при Йосия (IV Царе 22:8-11), при Ездра (Неем. 8:2), при Софония (Ерем. 29:29), при етиопеца (Деян. 8:28) и т.н. Исус също чете писмени текстове (Лука 4:16).
Един от най-ерудираните хора в Новия завет апостол Павел започва свое писмо с думите: „Не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате“ (II Кор. 1:13). До друга църква той споделя: „Като прочетете, може да разберете моето вникване в тайната на Христос“ (Ефес. 3:4). Явно писането и четенето са основен носител за благовестието и духовността на християнина, както и достъп до недостъпните Христови тайни.
За малки и големи, за владетели и служители, за юдеи и езичници владеенето на четмо и писмо е неразривна част от живота. Поразително е колко естествена ценност е представлявал в библейски времена навикът да се запаметяват огромни отрязъци писмен текст! Много ми е трудно да си представя как днес бихме се справили с изготвянето на биография на някоя значима личност, без да ползваме устройства за запис. А цялото Писание е изпълнено с точни цитати, запазени по памет, на проповеди, разговори, поеми!
Да, разбира се, че грамотността е необходима част от овладяването на библейските истини. Тя отваря очите ни към историческото развитие на Божия план за спасение; към изключително детайлните описания на еврейската обредност, заложена в основата на Христовото изкупително дело; към художественото богатство на хвалебната лирика, болезнените вопли, интензивните молитви, емоционалните псалми, неотговорените въпроси и благодарствените възклицания на древните вярващи; към доктриналните нюанси и дълбоките истини на спасителната вяра.
Грамотността е предпоставка за точното и вярно разбиране на библейското послание, валидно за всяко едно поколение. Естествено, тя е само прозорец. А както показва Исая в едно свое забележително пророчество (29 гл.), този прозорец трябва да бъде отворен и отвътре (чрез нашето смирение), и от Бога (чрез Неговото откровение). Ако някое от тези две условия липсва, тогава за грамотните хора истината ще изглежда като „запечатана“ (11 ст.), а неграмотните по презумпция няма да имат никакъв достъп до нея (12 ст.).
Когато обаче и ние, и Бог отворим прозореца на грамотността от двете страни, това дава уникална възможност за досег и близост помежду ни, за взаимно доверие, за смислено общение, за слово на откровение. „И в онзи ден глухите ще чуят писаното слово и очите на слепите ще прогледнат от мрака и тъмнината“ (Исая 29:18).
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите