Събота, 19.10.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи." Притчи 14:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво да правим, ако децата ни ненавиждат църквата?

Main Pic
Публикувана: 09.09.2019
Автор: Дж. Тейгън
Прочетена: 651
Коментари: 0

Като родители християни, ние сме нетърпеливи децата ни да зачитат безценния дар - църквата. Чувстваме скръб и недоволство, когато нашите тийнейджъри упорито отказват да посещават богослуженията заедно с нас. Споровете и отрицателните нагласи в тази връзка превръщат неделната сутрин в бойно поле. Как можем да помогнем на децата си да се движат в посока към църквата, вместо да бягат от нея? Ето седем начина да помогнете на тийнейджърите да съборят бариерите, свързани с църквата.

1. Зачитайте чувствата им. Ако сме честни, повечето от нас ще признаем, че сме имали периоди на отдалечаване или апатия към църковното богослужение. Стресът, на който са подложени децата ни, тяхната заетост и натискът от страна на връстниците им могат да откраднат енергията им за църквата през уикенда. Ако са напрегнати, можем да покажем съпричастност към умората, която изпитват в неделя сутрин.

Нашите деца може да прикриват своето мнение и емоции, свързани църквата. Свободни ли са да изразят своите борби и усещания? Ако им позволим да излеят негативните си чувства, без да ги критикуваме, това може да облекчи семейния конфликт. Може да им кажем: "Знам, че не се чувстваш добре в църквата.  Съжалявам, че това е неприятно за теб. Моето желание е да правим всичко заедно като едно семейство, а това включва посещаването на църквата. Благодарим ти, че уважаваш това наше желание, въпреки че предпочиташ да не идваш."
 
Да позволим на децата си да изразяват своята гледна точка без страх, знаейки че са обичани и приети. Това може да превърне църквата в неутрална територия, вместо да бъде източник на напрежение и конфликт.
 
2. Приемете ги такива, каквито са. В света на тийнейджърите "имиджът" е всичко. Социалните медии ежедневно ги заливат с безброй изображения, които им внушават, че тяхната стойност е базирана на външния им вид. Светът е безмилостен към онези, които са слаби или страхливи, обикновени или простосърдечни. Нашите деца трябва да знаят, че църквата е безопасно място на безусловно приемане.
 
Бог ни напомня, че "хората гледат на външния вид, но Господ поглежда в сърцето" (1 Царе 16:7). Дали нашите тийнейджъри трябва да променят имиджа си, за да се покажат в неделя сутрин? Може ли децата ни да намерят топло посрещане, ако носят татуировка вместо вратовръзка? Дали техният външен вид е определящ за отношението на възрастните към тях? Може ли да задават трудни въпроси или да споделят съмненията си, без да бъдат отхвърлени? Ако ги приемаме такива, каквито са, това ще събори съпротивата им да посещават църквата.
 
3. Приобщете ги. Ако искаме да ги приобщим, децата ни трябва да престанат да бъдат само зрители, а да станат участници в живота на църквата. Създайте възможности за вашето дете да служи на другите редом с вас. Може да помагат в Неделното училище. Работете като екип зад кулисите, когато организирате специални събития. Посещавайте заедно болните и възрастните хора в паството си. Организирайте с тяхна помощ малка група за изучаване на Библията във вашия дом. Помогнете на вашия тийнейджър да открие, че църквата е повече от неделна служба за поклонение – това е Божията любов в действие в един погиващ свят.
 
Нашите деца имат таланти и духовни дарби. Ние можем да им помогнем да открият стойността на техните умения, независимо дали са в областта на изкуството, дизайна или техниката. Интересите на тийнейджърите могат да бъдат впрегнати в изграждане на Божието царство, когато са овластени от Духа. Ако децата ни бъдат насърчавани да мислят извън поставените рамки, те ще открият, че притежават уникално и ценно място в църквата. Усещането е полезно и необходимо, и ще им помогне да намерят своето място.
 
4. Разширете пределите. Църквата не е само местната общност. Индивидуалните религиозни общности са част от едно красиво, по-голямо цяло. Ако помагаме на децата си да разберат глобалната църква, те могат да открият силата и обхвата на Божия план за Неговия народ. Вашият тийнейджър жадува за приключения и свеж поглед към света. Преди много време нашето семейство пътува до Европа, за да подкрепи мисионерите, които служат там. Нашите тийнейджъри откриха, че Бог е жив и активен, търсейки изгубените и извън местната църква. Те осъзнаха, че любовта и състраданието могат да бъдат показани отвъд езиковата бариера. Когато се молехме, служехме и учехме заедно, се смирихме, за да играем малка роля в по-големия Божий план. Ако децата ни посещават само местната църква, техният поглед ще бъде ограничен. Междукултурното поклонение или богослужение показва многообразието на Христовото тяло. Възползвайте се от възможността да послужите на бежанци или чуждестранни студенти. Посетете църква от различна деноминация във вашия град. Прекарайте време с мисионери, които споделят как Евангелието преминава бариерите в културата, на която служат. Позволете на вашите тийнейджъри да видят църквата с главна буква.
 
5. Внимавайте с правилата. Децата ни могат да разпознаят лицемерието от километри. Ако посещавате църквата, за да докажете, че сте добър човек, да спечелите високото мнение на другите, да спечелите Божието спасение или благоволение, или просто да се почувствате духовни, това ще ви срине в очите на нашите деца.
 
Да, призовани сме да участваме в Христовото тяло. Бог ни подтиква "да обичаме и да вършим добри дела, да не пренебрегваме събиранията на светиите, както правят някои, а да се насърчаваме един друг, и още повече, когато виждаме, че денят Господен наближава" (Евреите 10:24-25). Посещаването на църквата  е акт на подчинение на нашия Господ.
 
Ние сме призовани да отглеждаме децата си в познанието за Бога. Той съветва майките и бащите във Второзаконие 6:7, казвайки: "Да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си и когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш". Богослужението е още един начин за обща молитва, поклонение и изучаване на Библията с децата ни, докато растат. Но църквата не трябва да бъде единственото място, където споделяме вярата си с децата си. Те трябва да ни видят всеки ден да следваме Христос. Автентичността на нашето доверие в Бога във всички аспекти на семейния живот дава правдоподобност на отдадеността ни към църквата.
 
6. Дайте свобода. Юношеството е едно бързо пътуване от детството до зрелостта. Насърчавайте юношите да бъдат независими, докато се учат да шофират, да се справят с първата си работа, да поемат отговорност в академичния си избор, като култивират социалния си живот извън дома. Нека да ги освободим да вземат собствени решения. Дали вашият син или дъщеря се интересуват от поклонението в друга църква, защото хвалението е по-съвременно или приятелите им ходят там? Можем да дадем на децата си разрешение да се покланят и да ходят на църква, където "пасват" най-добре.
 
Сърцето ми е пълно, когато семейството ни се събира и запълва цял ред в църквата в неделя сутрин. Но зная, че е най-добре децата ни сами да изберат къде да се покланят на Бога, само да са в Неговата ръка.  
 
7. Молете се. Не можем да затворим очите си за реалността на духовната атака, насочена към нашите тийнейджъри. Врагът знае, че църквата е мястото, където Евангелието се сее в сърцата на децата ни, там изпитваме силата на Духа и получаваме знание за Бог. "Но как ще призоват Този, в когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за когото никога не са чували? И как ще чуят без някой да проповядва?" (Римляни 10:14). Бог използва проповядването на словото, за да ни доведе до спасение. Децата ни се нуждаят от истината на Библията и Божието водителство.
 
Нашето застъпничество за тийнейджърите от църквата може да разтопи онези сърца, които са закоравели  към Бога. Ако усетите, че това е вашето дете, оставете го в Божиите ръце. Помолете Божия Дух да отвори ушите и очите им за реалността на Бог. Молете се със стихове от Писанията за вашия син или дъщеря, като например:
 
"Ще им дам сърце, за да познават, че аз съм Господ. Те ще бъдат мои люде и аз ще бъда техният Бог, защото те ще се завърнат при мен с цялото си сърце" (Еремия 24:7).
 
"Покайте се и се обърнете към Бога, за да може греховете ви да бъдат заличени, така че времена на освежаване да дойдат от Господа" (Деяния 3:19).
 
"Затова, прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота" (Ефесяните 3:14-19).
 
Молитвата променя нещата! Нека разочарованието и страховете за вашия тийнейджър бъдат представени пред Бога в молитва. Ние обичаме децата си и искаме да получат всяко добро нещо, което животът може да им предложи. Дарът на църквата е безценен – ние сме нетърпеливи нашите тийнейджъри да го приемат с радост. Нека с вяра да очакваме Господ да извърши волята Си в техния живот!
 
Източник: Cross Walk
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg