Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Хоризонтите на човешкото страдание

Main Pic
Публикувана: 10.09.2019
Автор: Дж. Матисън
Прочетена: 1351
Коментари: 0

"Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор" (Псалм 4:1).

Този стих представлява едно от най-великите свидетелства, изричани някога от човек по повод избавлението на Бога. Ключовият елемент в този стих не е благодарността на човека, а освобождението, дошло чрез страданието. Псалмопевецът е благодарен, че Бог му е дал простор всред страданието. Той възкликва:  "Ти ми даде простор, когато бях в утеснение." С други думи авторът на псалма заявява, че скръбта, която е имал в живота си, е послужила като източник, който е довел до разширяване на пределите му.

И вие, и аз хиляди пъти сме се докосвали до същата тази истина. За Йосиф, сина на Яков, който се намираше в тъмницата, е написано, че  "душата му участваше в притискането от желязото" (Псалм 105:18).  Понякога всички изпитваме онова, което Йосиф е чувствал в душата си, и това е болката от пристискането на желязото, независимо дали се касае за физическа или душевна болка. В младежките си години Йосиф беше се радвал само на блясъка на златото и среброто. Опияняваше се от мечти и младежки сънища, и те сякаш бяха пленили сърцето му.

Този, който лее сълзи над романтични мечти, няма да бъде готов да посрещне суровата реалност. Истинската скръб ще се окаже твърде непоетична за него. Имаме нужда от натиска на желязото, за да разширим пределите си и да се опълчим срещу природата си.

Златото е само блян. Желязото е реално преживяване. Веригата, която ме свързва с човешата природа, трябва да бъде желязна верига. Онова, което ме кара да се отъждествявам с хората около мен, не е радостта, а скръбта. Златото не е за всеки, но желязото и скръбта са универсални преживявания. Всеки минава през скръб в даден момент от живота си.

Ако душата ми е достатъчно нежна, за да съчувства на човешкото страдание, тя ще е склонна да се отъждестви със скръбта на хората, които са около мен. Подземията на тъмницата, в които бе затворен Йосиф, се оказаха пътят към престола за любимия син на Яков.

Не можеш да вдигнеш железния товар на брат си, ако желязото не е влязло в теб. Това е твоят предел, който може да се разшири. Именно в сенките на живота ти, можеш да намериш истинското изпълнение на мечтите ти за слава. Не се оплаквай, докато ходиш в сенките - те са по-добър източник на откровение от мечтите ти. Не казвай, че сенките в затворническата килия са изпили силите ти. Твоите окови всъщност са криле - криле, които да разпериш за полет. Вратата на затворническата ти килия е врата към сърцето на Вселената. Бог разширява предела ти чрез връзката на скръбта.

Ако Йосиф не беше преживял затворничеството в Египет, той нямаше да има нужната подготовка, за да стане управител на една мощна империя. Желязната верига, която стягаше нозете му, се превърна в златна огърлица за шията му.

Източник: "Cross Walk"

Превод: Петя Зарева

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg