Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Стъпки по пътя към прошката

Main Pic
Публикувана: 17.09.2019
Автор: Макс Лукадо
Прочетена: 831
Коментари: 0
Въпросът не е, дали сте наранени? Въпросът е: Ще оставите ли болката да ви втвърди? Да ви направи безчувствени? Да изсмуче цялата ви радост? Някои хора изоставят пътя на прошката, защото го възприемат като невъзможно стръмен. Възможно е да е така. Така че, нека бъдем реалисти. Прошката не е непременно помирение. Възстановените отношения с човека, който ви е наранил, не са от най-съществено значение и не винаги са възможни. Още повече, че фразата „прости и забрави“ поставя недостижим стандарт. Болезнените спомени не са като старо облекло. Те отказват да се износят. 
 
Прошката е просто промяна на отношението ви към човека, който ви е наранил. Вместо да му отговорите със същото, вие сте готови да простите, за да имате мир. Стъпките в посока към прошката, са решаващи стъпки към щастието.
 
Тези шест стъпки ще ни помогнат по пътя към прошката:
 
1. Назовете нещото, което трябва да простите. Бъдете конкретни. Не е достатъчно да кажете: „Той се държа отвратително“. По-добре е да признаете онова, което ви тормози: „Той обеща да не работи у дома след работно време и да ми помага в домакинството.“ 
 
2 Запитайте се защо ви боли. Защо се чувствате обидени? Кое точно ви нарани? Чувствате ли се предадени? Игнорирани? Изолирани? Направете всичко възможно да намерите отговора, преди да конфронтирате човека, който ви е причинил болка ...
 
3. Предайте болката на Исус. Никой никога няма да ви обича повече от Него. Нека тази рана бъде възможност да се приближите до своя Спасител. Това преживяване и липса на прошка пречи ли на вашето благополучие? Отнема ли спокойствието ви? Ако отговорът е утвърдителен, направете стъпки в посока към прошката. Говорете с Исус за онова, което изпитвате, докато гневът отшуми. И когато чувството се върне, говорете отново с Исус.
 
4. Бъдете откровени с човека, който ви е наранил. С ясен ум и чисти мотиви споделете, че сте наранени. Бъдете конкретни. Не  прекалено драматични. Просто обяснете обидата и начина, по който се чувствате. Може да звучи така: „Съгласихме се да направим дома си спокоен пристан. И все пак след вечеря непрекъснато четеш имейли и пишеш проекти. Следователно се чувствам самотен/ самотна под собствения си покрив.“ Ако го направите с уважение и честно, това е стъпка към прошката. Няма нищо лесно в обсъждането на чувствителна тема. Тогава поемате ролята на слуга. Когато давате шанс на прошката, имате възможност да продължите на чисто. Ще го направите ли? Дали благодатта ще победи? Няма гаранция. Независимо дали ще успеете или не, следващата ви стъпка е ...
 
 5. Молете се за човека, който ви е наранил. Не можете да се примирите с човека насила, но можете да предложите помирение. „Молете се за онези, които ви преследват“ (Мат. 5:44). Молитвата разкрива всяка трайна обида и е най-добрият начин да я видите! Вие стоите пред престола на благодатта и въпреки това ви е трудно да бъдете благодатни? Помолете Исус да ви помогне. Ето една последна идея: 
 
6. Погребете обидата. Нямам предвид погребване в смисъл да я потиснете. Нищо не се получава чрез отрицателни емоции, които завладяват вашия дух. Но нещо прекрасно се получава, като вземете спомена, поставите го в една кутия за обувки, например и я погребете символично. Когато гневът се появи отново, просто си кажете: „Време е да тръгна смело в светлото бъдеще.“ Прошката е акт на вашата незаслужена милост към незаслужената обида, която сте понесли. Не сте заслужили да бъдете наранени, но не  заслужавате и да ви бъде простено. След като сте получили от великата благодат на Бога, не си ли струва да проявите благодат и към другите? 
 
Източник: Relevant Magazine 
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg