начало > Общество > Езиците и хората: красота в многообразието

Езиците и хората: красота в многообразието

Публикувана: 25.09.2019
Автор: Наталия Станчева
Прочетена: 930
Коментари: 0

Сподели

На 6 декември 2001 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа в Страсбург взема решение 26 септември да бъде дата, обявена като Европейски ден на езиците. Многообразието от над 225 различни местни наречия е достатъчен повод за празнуване от всички, населяващи територията на стария континент. Цифрата дори не включва тези езици, които са внесени вследствие на установили се тук мигранти. С благодарност, усмивка и удивление днес отново поглеждаме тази пъстра палитра от букви, срички и думи на чудото, наречено „език“. Наистина разполагаме с ресурс, който е важен, ценен и трябва да бъде използван за благото на всички.

Макар съпътстващите Деня инициативи, организирани от стотици училища, университети и културни центрове, да са различни в отделните държави, едно от основните му послания остава убедеността, че езиковите умения са необходимост и право на всеки. С ежегодното отбелязване на Деня на европейските езици за пореден път си напомняме колко важно е ученето на чужд език, колко богато е езиковото и културно разнообразие на Европа и колко стимулирани и насърчени трябва да бъдем да не преставаме на учим цял живот, първо в училище, а после и извън него.

В изявлението си по повод празника австрийският президент Александър ван дер Белен казва следното: „Откритостта, толерантността и отхвърлянето на омразата на всички нива в обществото са ключови показатели за една силна и успешна Европа, която държи на човешките ценности. Този специален ден представлява възможност да празнуваме многобройните езици, които се говорят в страните и общностите ни, както и да демонстрираме, че към всеки глас в Европа се подхожда с еднакво уважение. Това са ценностите на Съвета на Европа, най-старата междуправителствена организация на континента, която тази година чества своята 70-та годишнина.“

Съветът на Европа работи в тясно сътрудничество с Европейската Комисия, за да бъде 26 септември добре организиран и координиран. Съществува сайт, достъпен на 39 езика: www.coe.int/edl е специално създаден с цел да информира за събитията по повод празничния ден, както и да предостави широка гама от ресурси на всеки, който проявява интерес към езиците и към ученето на чужди езици.

Ето няколко любопитни факти, свързани с езиците в Европа:

Повечето европейски езици принадлежат към три големи групи: германски, романски и славянски.
Германското езиково семейство включва датски, норвежки, шведски, исландски, немски, холандски, английски, идиш и много други.
Романското езиково семейство включва италиански, френски, испански, португалски, румънски и много други.
Славянското езиково семейство включва български, руски, украински, беларуски, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, хърватски, македонски, и други.
Повечето европейски езици използват латинската азбука. Българският език, редом с някои славянски езици, използва кирилицата. Собствени азбуки имат езиците гръцки, арменски, грузински и идиш.
На територията на Русия (с около 148 милиона население) се говорят най-висок брой езици - между 130 и 200 в зависимост от критерия.
Приливът на имигранти и бежанци допълнително е превърнал Европа в многоезично средище. Само в Лондон се говорят около 300 езика (арабски, турски, кюрдски, бербер, хинди, панджаби и др.)
Повечето европейски езици принадлежат на голямото Индо-европейско езиково семейство. Езиците са свързани един с друг като членовете на семейство.

Нека разсъждаваме върху последния гореспоменат факт. Свързани, членове, семейство. Ключови думи за всички ни. Валидни за нас като хора, поставени и функциониращи в семейства. Валидни за нас и като християни, поставени и функциониращи в Църквата.

Радваме ли се, че сме свързани и принадлежим един на друг, или искаме да избягаме, да се дистанцираме или изолираме? Често изпитваме моменти на абсолютно блаженство от сладостта да имаме семейство, да бъдем такова. Понякога обаче се бунтуваме, не желаем да бъдем асоциирани с този или онзи. Можем ли да избягаме? Да, възможно е да загърбим биологичното си семейство, но само донякъде, до известна непреодолима степен, защото генетичното ни наследство ще ни преследва, неумолимо и неизбежно. Да, възможно е да обърнем гръб и на Църквата, но веднъж предали живота си на Христос, няма как да спрем да принадлежим на Тялото като частица, която е неотменима и неделима, независимо от размера й.

Също както при езиците, разумно е да приветстваме многообразието, да имаме знанието, че всеки е личност уникална и ценна за Бога, да бъдем спокойни, че по видим или невидим начин, всеки има принос към цялото – както към физическото, така и към духовното семейство. Също както при езиците, добре е да учим за другия, за да се познаваме и разбираме по-добре, и да не преставаме да учим, през целия си живот, да откриваме сходствата и да признаваме различията. Също като при езиците, мъдро е да изслушваме с уважение всеки глас и да сме уверени, че и нашият ще бъде чут, а не пренебрегнат.

Колко прекрасно е да имаме свой език, с който изразяваме любовта си към ближния и да благославяме нашия Създател! Нека празнуваме! Днес и в Онзи Ден, когато „всеки език ще изповяда, че Исус е Господ, за слава на Бога Отца“!

Сподели: