Събота, 07.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро." Исая 55:7

OnLine
RSS Facebook Twitter

Знанието - право и отговорност

Main Pic
Публикувана: 28.09.2019
Автор: адв. Грета Ганева
Прочетена: 454
Коментари: 0
От 2002 година насам 28 септември се отбелязва по целия свят като Международен ден на правото да знам, известен още като Международен ден на всеобщия достъп до информация. 
 
Идеята е на този специален ден да се напомня, че правото да знам е основополагаща демократична ценност, че информацията трябва да е свободна и че е в интерес на всеки човек, от една страна, да бъдат подобрявани стандартите на достъпа му до информация, а от друга, да бъдат мотивирани институциите да изпълняват задължението си за прозрачност и отчетност пред обществото чрез осигуряване и гарантиране правото на достъп до информация.
 
Става дума за достъп до обществена информация, която е създавана, получавана или съхранявана от институциите във връзка с дейността им. Това, съгласно дефиницията в закона, представлява „всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“ Достъпът до такава информация трябва да е свободен.   
 
По силата на чл. 41 от Конституцията на Република България всеки гражданин има право на достъп до обществена информация, като ограничаване на това право е предвидено само в ситуации, когато е налице конкуриращо право, или исканата информация съставлява държавна или друга защитена от закона тайна.
 
И така, каква е връзката на соченото конституционно право с евангелското послание? Пряка и непосредствена! Нещо повече, становището ми е, че именно евангелското разбиране за знанието е мотивирало бащите на съвременната доктрина за правова държава, да отразят същото като част от основните права на човека. В резултат, правото да знам е станало част от фундамента на съвременната демокрация и правов ред.
 
Това е така, тъй като всяка информация е знание. Обикновено свързваме знанието с една от духовните дарби, посочена конкретно в Първо Коринтяни 12:8, а именно слово на знание, което представлява способността да се съобщава практична истина. Тази духовна дарба винаги е:
1) Резултат от силата на Светия Дух;
2) Може да се притежава само от християни;
3) Използването на този дар е за Божията слава и за да служим на останалите.
Следователно, духовната дарба слово на знание е дадена от Светия Дух за изграждане на Христовата църква.
 
Същевременно всеки християнин трябва да има активна роля в разпространяването на Благата вест, поради което продължаваме да живеем в този свят. Всички сме призовани и екипирани да участваме в „делото на служението“ (Ефесяни 4:12). За да го правим пълноценно ни е необходимо и знание за обществените процеси. Понякога това знание се извлича именно от информация, намираща се в институциите, които я създават, получават или съхраняват. А институциите са онези, чрез които се осъществява непосредствено цялата държавна власт, която произтича от народа. Цялата държавна власт произтича от народа, казва Конституцията. 
 
Следователно, обществената информация в институциите е също наша, поради което в закона е гарантиран свободният ѝ достъп. Касае се за знание, което ни е необходимо, за да имаме практичната истина за живота си. Повторно уточнявам, че се касае за първично знание - информация, факти, върху които сами можем да си съставим мнение. Знанието не представлява чуждо мнение, което ние да вземем като свое. Знанието представлява чистата истина относно фактите, върху която истина можем сами да изградим собственото си убеждение/ мнение и да я направим практична в живота си.  В този смисъл усилията ни за търсене и снабдяване с достоверната информация за действителните факти, представлява съдействие за установяване на истината между нас.
 
Прави ли ви впечатление ежедневната война между истина и неистина, която минава през битката знание - незнание, сиреч през умовете ни? Някак свикнахме с т. нар. фалшиви новини, чрез които дори се замества информацията, която трябва и можем да имаме от институциите. Тази война еволюира, като се започне от представяне на частично верни факти в комбинация с неверни, мине през изцяло неверни, за да се стигне до прескачане изобщо на фактите и поднасяне направо на неистинни тези. При тях не е нужно да разсъждаваш, представени са достатъчно убедително, като обикновено скандализират морала ти, насаждат страх (но не от Бога), и представляват игра с убежденията ти, като се очаква чистите ти мотиви да послужат за нечисти цели, които в началото не виждаш. Ако успеят, ти сам превръщаш неистинната теза в твоя, игнорирайки знанието. Така на преден план излиза касовият успех на жълтите медии, чрез които дори мотивират хората с лекота да ги разпространяват. Успява също и една или друга политическа или олигархична група, която има интерес от насаждане на заблуди в обществото, чрез които да го манипулира. Но големият успех е предателството и отстъплението ни от истината, чрез собственото ни нехайство и безотговорно отношение към знанието.
 
Ето защо носим и отговорност как се отнасяме с това си право. Касае се за влизане в истината и нейното изявяване чрез знанието, което добиваме. Съзнаваме ли, че истината ни прави свободни да заявяваме и защитаваме мнението си, независимо дали ще се хареса или не. 
 
Не на последно място, като част от Христовото тяло, всеки от нас копнее за духовните дарби. Ето защо трябва да сме още по- мотивирани да търсим знанието чрез информация относно фактите за установяване на истината и върху тази опитност да очакваме слово на знание за практичната истина. 
 
Защо е толкова важно правото да знам? Защото знанието е част от истината, а истината е част от Божията същност. “Аз съм истината“, казва Христос в Йоан 14:6. Ясно е, че мнозина са си създали собствена концепция за истината. Но Исус, чрез Неговото Слово, Библията, ни дава абсолютната истина. И ние като християни имаме привилегията да познаваме тази Абсолютна истина и да сравняваме всичко, което научаваме с принципите, оставени в Писанията. Те са нашият стандарт за живот и благочестие.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg